Моментът, в който служебно правителство звучи като по-малкото зло, пред угрозата Кирил Петков и компания да продължат да вилнеят в българската политика

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

След като в национален ефир Асен Василев си позволи да нарече Мария Габриел "най-новото и най-красивото лице на мафията в България", а случилото се от последните дни определи като „селски тарикатлъци”; след като Кирил Петков патетично заяви, че му е жал за нея, а пък от Бойко Борисов го е срам; след като премиерът в оставка Николай Денков заяви, че отказва да участва в този състав на правителство и го последваха и други номинирани за министри от групата на ПП-ДБ, всеки разумен човек, започва да се пита какво по дяволите, правеха ПП/ДБ на всички срещи до момента. Всъщност започва да се пита, съвсем резонно, какво въобще правят в политиката ни? 

Според Христо Иванов пък, разговорите били взривени и на последната среща се разделили с  Габриел и с преговорния екип без ясно съгласие, нямали и подписано споразумение. Думите му оспорва обаче председателят на ДПС Делян Пеевски, който беше категоричен, че текстът е писан лично с Кирил Петков и е съгласуван с ГЕРБ.

Не били чули, не били видели, не били разбрали. Как така не знаели проектосъстава на кабинета, като отлично знаят, че предстои ротация, водят преговори и посочените лица – сред които и доста от тяхната коалиция, са обсъждани за министри. Опитите им да изкарат, че едва ли не ГЕРБ и Габриел – в частност - са извадили от задните си джобове съвсем нови имена, вероятно могат да минат единствено пред най-твърдия им електорат от заблудени и неразсъждаващи рационално поддръжници. А реакциите им от последните дни, вероятно биха заинтересували някой психиатър.

Споменавайки психиатър, съмненията, че определено на ПП/ДБ им е нужен такъв, говори и изнесената информация от Борисов, че на една от срещите им Кирил Петков счупил стъклено шише в пристъп на гняв. Ние отлично знаем, че Петков отдавна има афинитет към чаши – преди две години във Версай, на официална среща на евролидерите, той се разходи в двореца с чаша в ръка. Това се видя от снимка, публикувана от Урсула фон дер Лайен в социалните мрежи. Явно вече Петков предпочита да чупи чашите...

Между другото, като стана дума за Мария Габриел, още когато преговорният екип, съставен от нея, Рая Назарян, Деница Сачева и Теменужка Петрова се появи на сцената, избълваното срещу тях от страна на разни (анал)изатори, мислители, апологети и обикновени привърженици на ПП/ДБ, би могло да заблуди някой за пръв път попадащ на каквато и да е информация за случващото се в българската политика, че четирите са спуснати отнякъде, без да имат каквато и да е представа какво говорят и какво правят. Такива са внушенията, които от няколко дни активно и съвсем целенасочено се правят включително от присъдружни до Петков/Василев/Иванов журналисти и медии. Нещо повече, някои от обслужващите тримата, дори си позволяват да отправят грозни думи към четирите дами, приписвайки им всякакви грехове и слабости, заради които са се озовали в ГЕРБ. Нецензурните епитети, с които ги наричат, ще ги спестя, но те показват както немощието на цялата клика около ПП/ДБ, така и липсата им на елементарно възпитание, което видимо не са получили в първите си седем години.

В някаква степен се повтаря и ситуацията от месеците преди април, май миналата година, когато лидерите на ПП/ДБ постоянно поставяха ултиматуми кой и какво е длъжен да направи, за какво са длъжни първите от изборите ГЕРБ, кой трябва да си ходи... Тогава повечето от въпросните безспирно обикаляха студиата, за да обясняват, че Бойко Борисов е първият, който трябва да се оттегли. Един от най-активните беше лидерът на ДСБ Атанас Атанасов, който пък през последните дни нееднократно поиска Борисов да се намесил в случващото се. Това е същият мон женерал, според когото, отново миналата година, ГЕРБ не знаели какво да правят с първия мандат, но те (ПП/ДБ) били готови да помогнат на Борисов да излезе от политиката. Шизофрения...

Истината е, че ПП/ДБ не знаят какво искат. Е, разбира се, ако има как Борисов и ГЕРБ магически да изчезнат, би било идеално за тях. Макар и тогава това не им гарантира нищо – нито хората, гласуващи за тях, ще се увеличат, нито Кирил Петков ще започне да разсъждава или поне да говори разбираемо, нито могат да управляват държава.

Още в началото, когато това правителство беше гласувано в Народното събрание, беше ясно, че препятствията и проблемите пред него ще са повече отколкото когато и да е било. Беше напълно ясно и че има сериозна опасност ПП/ДБ да не спазят т.нар. джентълменско споразумение, според което след 9 месеца Денков трябваше да си подаде оставката, за да бъде избрана Мария Габриел и съответно предложеният от нея кабинет. Още в самото начало се видя и че Асен Василев – тази крайно одиозна фигура, ще има основна роля – както в случващото се тогава, така и в това сега.

Че ПП/ДБ нееднократно погазиха както обещанията към избирателите си, така и обещанията към партньорите си по неволя в правителството, а именно ГЕРБ, не е новина, беше и напълно очаквано. За тях принципи няма, има само интереси. Разбира се, в името на някои приоритети – необходимостта от спешно приемане на бюджет, реализация на международните приоритети, излизането зоната на влияние на президента, повечето разумни критики, които идваха и от страна на някои основни лица и членове на ГЕРБ бяха притъпени, а Бойко Борисов преглътна поведението на Петков, Василев и прочее, включително и незаконния арест срещу него

Но стигнахме до момент, в който опитите да бъде спасено това правителство, особено когато от едната страна преобладават инфантилните персонажи, вече е равносилно на по-големи проблеми, които водят и до провал на политиците в България, до цялостно принизяване на парламентаризма, на системата - такава, каквато я познаваме.

Опасенията, че при нови избори президентът отново ще поеме контрол върху ключови министерства и въобще върху страната са резонни, но на този етап, вероятно е по-правилно да се поеме този риск, с надеждата че новият вот по-категорично ще покаже нагласите на хората и те ще гласуват много по-разумно, отколкото страната да продължи да се лашка като несретник, попаднал случайно в малка лодка насред бурното море.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.