Сметки без кръчмаря (избирателя)

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Вярвам, че ще управляваме заедно с „Демократична България“ (ДБ). Това заяви преди няколко дни бившият премиер и лидер на „Продължаваме Промяната“ (ПП) Кирил Петков. Не пропусна и да добави, че ПП няма да бъде в никаква коалиция с ГЕРБ след следващите избори, поне докато Бойко Борисoв оглавявал ГЕРБ, защото именно той бил причината да няма истинска съдебна реформа. Иначе (ако сме имали работеща съдебна система) Борисов го грозял риск от затвор.

Петков стигна и по-далеч, призовавайки Борисов да се пенсионира, защото бил на годините на баща му. „80 на сто от хората казват - време е да се пенсионира, но той се държи за властта, въпреки че съзнава, че това е абсолютна пречка за развитието не само на България, но и на неговата партия.”  Петков не за пръв път се изцепва по подобен начин, споменавайки точни цифри, които звучат като цитат от някое социологическо проучване, правено обаче само в най-близкия му кръг на съмишленици от ПП. Или дори не и там, а единствено във фантазиите му. Този път малко е посмалил, защото изказванията му, касаещи главния прокурор Иван Гешев, бяха още по-смели: „Хората искат Гешев да си ходи”.

Съдейки по това кой си тръгна, кой остана, явно хората искат по-различни от нещата, които Петков си мисли. Не искам да се заяждам, но вече се съмнявам, че знае дори и какво съпругата му иска. На жената изглежда и дойдоха твърде много негативните емоции покрай него, та избяга чак в далечна Канада, барабар с децата им.

Не по-малко трогателни бяха изказванията на Петков, касаещи законите: „Моята мечта е в България да няма хора, които са нарушили закона и са останали безнаказани!”. Е, така е, така е, и ние си мечтаем да доживеем такива времена. А както всички знаем, рибата се вмирисва откъм главата, та като за начало – мечтаем си политиците ни да спазват законите, особено основния – Конституцията. Мечтаем си и да не подписват и декларации с невярно съдържание. Но да не се размечтаваме чак толкова, де.

Вярно е, че мечтите са безплатни, но когато политици (особено на толкова високи позиции) ти говорят за мечти, измислят си проценти и проучвания, и откровено те лъжат, започваш да си задаваш въпроса – Наистина ли (ще) позволяваме да ни правят на луди, хора, които до вчера и хал хабер са си нямали от политика, от икономика, от бюджет и прочее. А днес вече редят листи, планират стратегии, чертаят новото правителство.

Да не забравяме и предупрежденията на Петков, когато предаде управлението на служебния кабинет: „Първото, което искам да Ви кажа в този момент е, че условия за апокалипсис в България няма. Политици, лобисти и обикновени брокери се възползват от политическата нестабилност, за да Ви накарат да се страхувате за бъдещето. Не им позволявайте! Тяхната цел е да забравите кой превърна България в ограбена, смазана от корупция държава, най-бедната в Европейския съюз” и т.н.

Не знам кой какво вещае и с какво плаши, но нека не забравяме какво казаха служебните министри, буквално часове след като поеха държавното кормило. На извънредна пресконференция в Министерския съвет служебният министър- председател Гълъб Донев заяви, че създават Междуведомствен кризисен щаб за енергетиката, защото в сектора цари хаос и разруха, трябват и спешни решения за сигурност на доставките и предвидимост на цените на газа, механизъм за контрол на цените на горивата и цените на електроенергията. Като драматична пък описа ситуацията служебният министър на енергетиката Росен Христов, който директно заяви, че предходните управляващи са оставили страната пред енергиен колапс, има и недостиг на договорените количества за доставка до края на година, а „прословутите договорени седем танкера всъщност не са договорени, а в момента сме на ниво оферта, която включва доставка на три танкера тази година и опция за доставка на останалите четири. Тоест в момента трябва да намерим начин, вероятно със закупуване от трети страни слотове за разтоварване, което допълнително ще оскъпи значително цената до България. Има сериозна финансова криза в „Булгаргаз” и невъзможност компанията да се разплати дори с тези договорени количества.” А служебният министър на транспорта Христо Алексиев заяви: „Изгубено е доста време, в което нищо не е правено реално.”

Нали се сещате, че служебният кабинет, както и предишните служебни (в които влизаше и Кирил Петков), бяха и са творения на президента Румен Радев. А редовното правителство на Петков, също беше конструирано и се намираше дълго време под протекцията на Радев. Та няма как настоящите министри да искат просто да сипят кал по предходните (в каквото се опитват да ни убедят някои апологети на ПП и ДБ), защото де факто така биха накърнили още повече имиджа на Радев, и без това сериозно пострадал в последно време. Хората просто си казват грозната истина – положението в сектора е мамма миа. А зимата наближава...

Нищо общо с думите на Петков на тръгване, който без капка свян се похвали, че въпреки световната криза, с която съвпаднало тяхното управление, те оставяли на служебния кабинет много стабилна основа, която се градяла именно на енергийните мерки, въведени, за да имаме всички спокойствие в следващите месеци. Това не е шега, не, ето и още полюции: „За седем месеца извадихме България от енергийната клопка на предишното управление. Дадохме възможност на служебното правителство да подсигури по-евтин втечнен газ до пролетта. С пускането на газовата връзка с Гърция, която построихме само за 7 месеца, още от края на септември можете да усетите съществено намаляване на цените.”

И завърши хвалебствена си реч с посланието, че имат още много работа, която са решени да довършат. Не, няма нужда, благодарим! Всъщност не благодарим. За какво по-точно? За батака в енергетиката, за случващото се по пътищата ли, тотално проспано през последната година, за цените на горивата ли? За какво? Та чак имали работа за довършване. Единствено нас не успяха да довършат, явно затова искат да се върнат.

Тръгнем ли да изброяваме какво наследство оставя четворната коалиция, по-вероятно би било да си теглим въжето. Нека не забравяме и Румен Спецов, който си призна, че миналата година се е сдобил с апартамент за 1,1 милиона лева в Дубай. От работа били парите. И от заем. Не е като нас мързеливец. Работи, печели, угажда си. Ако пък решим да се разровим по-надълбоко в назначенията на Корнелия Нинова в Министерство на икономиката, а и не само там, вероятно и сами ще си ритнем столчето, за да не се мъчим допълнително. Хаосът, който оставя каручката с четирите клатещи се колелета, е толкова голям, че забравихме за неадекватния министър на културата, за силовия министър на спорта и заплахите му, за компроматите, които не нещо друго, но касаеха и държавни пари, доли от нашите данъци.

Та умотворения от сорта на „Седем месеца се учихме и вече знаем как се управлява”, не могат да предизвикат даже смях. Водят до истински ужас. Учиха се, да, на наш гръб. Не, че се научиха, де. Затова стремленията на Петков и сие да ни управляват еднолично (най-много в коалиция с ДБ), съвсем естествено предизвикват у повечето избиратели истински уплах. Единственото ни успокоение е, че за пореден път Петков си е направил сметката без кръчмаря, когото дори си позволи да измами предходния път.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.