Спасители или разединители

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

До петък президентът Румен Радев трябва да връчи третия проучвателен мандат на избрана от него партия. В момента тече 7-дневният срок от втория мандат, който беше върнат веднага от ГЕРБ. Но ако и този опит се провали, президентът ще разпусне 46-ия парламент и ще насрочи трети поредни парламентарни избори.

Въпросът „ще го бъде ли?”, по-скоро е с отрицателен отговор. „Има такъв народ“ обяви, че минава в опозиция и няма да подкрепи никакъв кабинет с третия мандат. Ако БСП получи мандата, което на пръв поглед е най-логично, защото са трета политическа сила, ДБ няма да подкрепят евентуалното проектоправителство. От „Демократична България” заявиха, че не могат да подкрепят кабинет с мандат на социалистите. Подобна е позицията и на „Изправи се БГ! Ние идваме!”.

Миналата седмица Татяна Дончева от ИБНИ предупреди, че не е изключена „сглобка между БСП, ДПС и ИТН“. По нейни думи, партиите на Слави Трифонов и Ахмед Доган действат заедно. Тези твърдения са по-скоро спекулативни, защото според последната декларация на Корнелия Нинова, ако БСП получи мандат, ще покани всички на разговори, но без ГЕРБ и ДПС. Решението на Изпълнителното бюро на партията е, че в този случай парламентарната група на социалистите ще предложи служебния кабинет за редовен, като кандидат за премиер ще е Стефан Янев.

Председателят на парламентарната група на ИБНИ Мая Манолова предлага три стъпки за сформиране на правителство. Първата стъпка е до петък да има консултации между партиите извън ГЕРБ и ДПС и решение на кой политически субект да бъде даден третият мандат. Втората стъпка е да се уточнят приоритетите и сроковете, в които ще се взимат решения на административно ниво и в законодателен план. Третата стъпка е определяне на персонален състав на правителството, в който категорично не би следвало да участват партийни фигури, а да бъде от професионалисти с експертиза и успешните министри от служебния кабинет.

Даването на мандат на ИБНИ, поне към този момент изглежда и най-вероятно. Този ход ще означава и протегната ръка към ДБ. Именно най-малката коалиция, най-настойчиво настоява да получи третия мандат. Адвокатът, популярен с провалените си по една или друга причина дела – Николай Хаджигенов, даже допусна и покана към ДПС за разговори за подкрепа, макар по-рано да критикуваше ИТН за същото.

Каквито и да договорки да се обсъждат, те няма как да се осъществят без ИТН. БСП, ДБ и ИБНИ заедно имат 83 гласа, което означава, че кабинет няма как да мине без партията на Трифонов. Ситуацията се усложнява още повечето от искането на ДБ, ИТН да сключат коалиционно споразумение с тях, за да държат ДПС и ГЕРБ далече от властта.

Най-вероятно и третият мандат ще е неуспешен, което респективно означава нови избори. Но кога ще се проведат те, също е въпрос с неизяснен отговор. Това зависи от предложената от служебното правителство актуализация на държавния бюджет за годината. Повечето от парламентарните партии изразиха резерви към проекта, което означава най-малкото коригирането му, както и нови разговори.

Прави впечатление, че хаосът, в който се намира страната, не успява да консолидира партиите и политиците, освен ако не броим за напредък декларираната диалогичност. Повечето лидери говорят какво трябва да се направи, какви идеи имат, някои дори продължават съвсем явно да планират каква позиция могат да прилапат. Въпросът, на който всички трябва да си отговорят, е от какво не се нуждае страната ни в този момент. И евентуално биха могли да осъзнаят, че с действията си всъщност тласкат България все по-надълбоко в блатото.

България не се нуждае от безспирни разпри за постове и влияние. Не се нуждае и от президент разединител, който планира действията си с мисълта да изгради по-успешно предстоящата си кампания. Освен късно е и нелепо именно Румен Радев да говори за компромиси и обединения, като точно той размаха юмрук и предизвика най-голямото разединение сред хората. Точно в този момент, когато проблемите пред страната ни стават все по-сериозни, особено увеличаващият се мигрантски натиск и четвъртата вълна на Ковид, България не се нуждае от разчистване на лични сметки между този и онзи, нито от безсмислени заседания, на които неподготвени депутати привикват Главния прокурор, за да демонстрират обсесиите си. Страната ни категорично не се нуждае от поредния спасител, като какъвто някои се опитват да лансират Кирил Петков, а той видимо не се съпротивлява. Не се нуждае и от партии еднодневки, които лансират или стари муцуни, или абсолютно незапознати с политиката елементи, държащи се като шутове в парламента, и предизвикващи все по-голямо отвращение в избирателите, което последните демонстрират с отказ да упражнят правото си на вот. България няма нужда и от хора, които нямат нито ден трудов стаж, но от години по всякакъв начин се опитват да се домогнат до властта, за да могат там да се поупражняват в работа.

Явно е, че вървим към поредните за тази година избори. Основните виновници са т.нар. „партии на протеста”, които си повярваха, че е достатъчно само да изчегъртат всичко предходно, след което от развалините ще построят нещо ново и по-добро. Не просто не им се получи, а поставиха страната ни пред невиждана криза, чиито горчиви плодове ще берем съвсем скоро. Защото на обявилите се за алтернатива, определено им липсва умението да взимат трудни решения и да носят отговорност.

***

Виктория Георгиева е изучавала журналистика, в момента завършва „Религията в Европа“, направление „Ислям“, в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Редактор и автор в „Консерваторъ“, автор във в-к „Труд“. Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.