Твърде много неизвестни, твърде много популизъм, твърде ниска компетентност

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg 

Остават броени дни до местния вот в неделя, а социологическите агенции, за разлика от при парламентарни избори, не са особено щедри на прогнози. Това донякъде е логично, защото са доста по-трудни за предвиждане, а тези избори – конкретно в София – още повече затрудняват социолозите.

Кандидатите

Първоначалните прогнози сочеха за фаворит кандидатът на ПП/ДБ/„Спаси София” Васил Терзиев, което буди недоумение – както поради биографията му, така и поради профила на издигналите го партии – предимно ляв, а не на последно място – и поради отдалечеността му от проблемите на града и липсата на административен опит. Терзиев не беше и искрен за фамилните си обременености - нито в началото, когато беше издигнат, нито впоследствие, когато по-скоро разчиташе на някои от симпатизиращите му интервюиращи да избягват подобни въпроси или отклоняваше питанията, когато все пак такива имаше.

Разбира се, екипът му също е от съществено значение, а там – без значение от политическите пристрастия, има запознати с проблемите на София специалисти, както и доста активни през годините лица и организации (СС), които са с ясно изграден профил. Но това поражда резонния въпрос – всъщност кой ще управлява Столична община – Терзиев или Борис Бонев и „Спаси София”?

Изборът на кандидат на ГЕРБ – Антон Хекимян, първоначално сякаш отблъсна дори и немалка част от твърдия електорат на партията. Хекимян, безспорно, е много популярно лице от екрана, но също толкова безспорно, не е типичният политик, нито имат опит в управлението, което буди недоумение защо бе предпочетен пред доста по-ошлайфани лица от местната администрация. Последвалата активност от негова страна, както и сравнително доброто му представяне на провелите се до момента дебати, в които той отлично използва силните си страни – комуникативността, позитивизма, популярността, промениха нагласите. Нещо повече, в петък (20.10) трябваше да има дебат между него и Терзиев, но кандидатът на ПП-ДБ-СС не се яви, като за пореден път демонстрира, че не се чувства сигурен.

Не бива да забравяме, че Хекимян беше и последен обявен от кандидат-кметовете и за разлика от всички останали, трябваше да се учи бързо и в движение, с която задача той се справя добре.

Ако допреди месец изборът на БСП и „Левицата” за кандидат-кмет Ваня Григорова, по-скоро беше приемана като участник на олимпийски принцип, последните прогнози и анализи на социолози, отчитат все по-сериозно възможността да се стигне дори до балотаж с нейно участие. Григорова е активна и директна, а е припознавана и като единствената възможна алтернатива на „сглобката”, защото другите, които се брандират като такива, нямат никаква реални шансове да бъдат избрани.

Безспорно тя е популярно лице – без значение дали човек е съгласен с позициите ѝ, надали има политически активен човек, който да не е чувал за нея. Тя не бяга от дебат и е явният кандидат в ляво, защото Терзиев, както и подкрепящите го партии (особено ДБ) не желаят да бъдат припознавани като представители на този полюс.

Именно първите прогнози показаха, че Григорова се представя по-добре от очакваното, по-точно, успяла е за съвсем кратък срок да натрупа сериозна подкрепа, която даже даде основание на някои социолози да я определят като сериозен кандидат за балотаж.Изследване, направено от „Медиана” в периода 10-17.10 показа и минимална разлика от около 3% (20 000 гласа), които разделят основните кандидати за кмет на София - Васил Терзиев, Ваня Григорова и Антон Хекимян.

Дебатът в Софийския университет

Първото място, където се съгласиха да отидат и да влязат в пряк сблъсък кандидатите за кмет на София, поставяни от социолозите на първите пет места, беше аулата на СУ Климент Охридски.

Събитието беше организирано от Национален младежки форум, Студентски клуб на политолога и Студентска асоциация за изследване на международните отношения (САИМО), поради което фокусът беше ролята на младите. Интерес определено имаше, имаше и доста правостоящи.

Като основен извод можем да отбележим, че макар и целият дебат да прочете в приятелски тон, с конкретни предложения и обещания, само един от кандидатите – Вили Лилков – беше детайлно запознат с механизмите на управление на една община, което ясно си пролича от отговорите му, включително и от терминологията, която използваше.

Интересен беше отговорът на въпроса „Трябва ли да има нощен транспорт”, в който отговор всички по принцип бяха съгласни, но подчертаха, че се касае за анализи, сериозна инвестиция, подобрения на условията на труд на шофьорите, отварянето на нови работни места и прочее.

Терзиев, твърде популистки заяви, че задължително трябва да има наземен такъв, като явно не беше запознат с обстоятелствата около него и се измъкна, посочвайки, че Борис Бонев е твърдо „за”, което за пореден път показа, че е доста зависим от вижданията и съветите на своя екип или с други думи – той няма достатъчна компетентност да отговори аргументирано защо да или защо не, а разчита предимно на позициите на СС.

Кандидатът на „Възраждане” Деян Николов, типично и за партията му, предложи местен референдум.

„Референдум”

За втори път, но без участието на Вили Лилков, а с това на Виолета Комитова от „Български възход”, гледните точки на кандидат-кметовете се сблъскаха в предаването на БНТ „Референдум”. Направи впечатление, че Антон Хекимян успява да набере скорост с всеки изминат ден, включително поне десетина пъти контрираше твърдения на останалите участници, което говори за добра подготовка и увереност. Проблемът при него е, че понася всички негативи от критиките към ГЕРБ и към Йорданка Фандъкова, които след толкова дълго управление е напълно резонно да има, а толкова кратки дебати не дават възможност за детайлно отчитане на свършеното за тези години и това, което не е направено, разбира се.

Васил Терзиев изглеждаше доста уплашен, което пролича и при отговора на няколко въпроса – тоест Терзиев или не отговори, или каза, че ще го направи по-късно, за да има време да си погледне в „пищовите”, което забелязаха и останалите участници. Усмивка предизвика и твърдението му за „изоставените квартали”, с което визираше северните райони на София. Вероятно искаше да каже „изостанали”, но изглежда по-близките му контакти с Кирил Петков през последните месеци, неминуемо са оставили отпечатък върху него.

Терзиев се стресна и на въпроса на Хекимян защо ПП са отрязали 200млн. за канализация на северните райони и чак след десет минути, след като прегледа предварително подготвените му „пищови”, реши, че отговорът е „Северните софийски села са извадени от четвъртата версия на ПВУ през юли 2021 г., когато е първото правителство на служебния премиер Стефан Янев”, макар това да нямаше общо с питането, което му беше отправено – той просто не разбираше за какво става въпрос.

В няколко пъти, в които успя без да се притесни да каже нещо по-смислено, като ехо звучаха думи на ментора му Борис Бонев, което за пореден път ни наведе на мисълта, че Терзиев просто повтаря плана за София на СС, като явно замисълът на ПП/ДБ е бил за пореден път да предложат на избирателя ново и необременено политически лице (макар фамилната му обремененост да е доста по-тежка, но това е друга тема), което да примами с чар, усмивки и общи приказки наивните избиратели.

Ваня Григорова на пръв поглед звучеше убедително, но общите приказки и крайно популистките „Столична община трябва да спре да се "източва";  корупцията се е превърнала в част от закона; няма осъдени за корупция; трябва повече публичност, и прочее, просто я поставят в редиците на хората, които винаги критикуват с подобни фрази, когато са в опозиция. Нищо ново, нищо особено градивно.

Факт е, че тя също набира скорост, като има всички шансове да бъде изненадата на тези избори. Но е и факт, че разчита предимно на протестния вот срещу управлението на ГЕРБ и лошия избор на кандидат от страна на ПП и ДБ, а не бива да забравяме, че с леви политики трудно ще се постигне развитие на столицата и разшрешаване на проблемите.

Деян Николов от „Възраждане” също стресна Терзиев, когато го попита може ли да обещае, че няма да влиза в коалиция с ГЕРБ и ДПС в Столична община. Кандидатът на ПП/ДБ/СС се опита да отклони въпроса с витиеватото „Ще работим принципно”, което доведе до повторно задаване на въпроса, но по-конкретен отговор не последва.

Виолета Комитова и Николов си бяха научили урока, не се намери въпрос, който да ги препъне, но звучаха като добре навита пружинка, а шансовете им за добро представяне в изборите са минимални.

Балотаж

Ако се стигне до балотаж, или по-точно – когато се стигне до такъв, има няколко варианта. Ако двойката е Терзиев – Хекимян, Вили Лилков със сигурност ще призове гласувалите за него, да дадат гласа си за бившия телевизионер, което призна и самият той в дебата в СУ. Останалите двама (Григорова и Николов) вероятно ще пасуват. Трудно е да се предвиди кой ще победи, и двамата претенденти ще са с големи шансове.

Ако балотажът е Терзиев – Григорова, тогава има вероятност ГЕРБ да призоват електората си да подкрепят (не)коалиционните си партньори, но доста по-възможно е да ги призоват да гласуват по съвест, а те – симпатизантите – със сигурност няма да се засилят към урните в този невъзможен избор. Лилков със сигурност няма да подкрепи никой от двамата леви, Николов и „Възраждане” вероятно ще ударят рамо на Григорова.

Вероятен балотаж Хекимян-Григорова е по-малко вероятен, но не по-малко интересен. Тогава може да се очаква ДБ/ПП да ударят едно рамо към кандидата на ГЕРБ, макар да го направят с половин уста, или доста по-вероятно е също да призоват подкрепящите ги да гласуват по съвест, макар че ако трябва да са напълно искрени, Григорова доста по-успешно се вписва в левите политики, които СС и Бонев планират да приложат.

Прогнозите за евентуален победител на балотажа, и при трите вероятни двойки, са също толкова непредсказуеми, както и на първи тур.

Изводите до момента

Терзиев губи предварително набраната инерция, Хекимян успява да го догони, а Григорова е голямата изненада. Като споменахме за изненади, не трябва да пренебрегваме, че Вили Лилков е безспорно най-десният кандидат, а София винаги е била синя, поради което той има шансове да направи летящ финал или най-малкото, да даде заявка, че има голяма маса столичани, които към момента не са казали тежката си дума.

Буквално броени дни преди вота в неделя в София, неизвестните са все повече, разликата между двамата основни претенденти се стопява, а към тях се присъединява и трети, чиито шансове се почти изравнени с техните. Съществена роля ще изиграят и колебаещите се избиратели, които към момента още не са взели решение за кого ще гласуват и дали въобще ще гласуват. А те – колебаещите се – са много голям процент, който може да предизвика сериозни трусове в последния момент.

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.