Уж няма ляво и дясно, но инфлацията куролира бясно

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

„С 30% са поскъпнали здравните услуги”, „Очаква се поскъпване на стоматологичните услуги”, „Продължава сериозното поскъпване на хранителните стоки у нас”, „Българите все по-трудно покриват разходите си за храна”, „Предстои нов ръст на цените на стоките”, , „И тази седмица млечните стоки и плодовете поскъпват” – това са само част от заглавията, информиращи ни за това, което отдавна отлично знаем и усещаме болезнено по джобовете си.

Поскъпването на храните у нас за 2022г. е 52%. Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява цените на хранителните стоки на едро в България, се е покачил за две седмици с 0,61% до поредния си рекорд от 2,316 пункта, като в средата на ноември 2022 г. ИТЦ надмина най-високото си историческо ниво от 2,222 пункта, постигнато през май 2022 г., а в средата на декември, бе поставен нов рекорд от 2,294 пункта, съобщи още през януари БТА.

Въпреки тези статистики и осезаемата инфлация у нас – една от най-високите в ЕС –(годишната инфлация към края на януари е 16,4%, при средна инфлация за страните от ЕС от 10 на сто) – преди броени дни служебният премиер Гълъб Донев обяви, че проверките в магазинната мрежа относно поскъпването на цените на стоките вече дават резултат.

Дори инфлацията да бъде пресметната не според потребителската ни кошница, а спрямо средната потребителска кошница на жителите на ЕС, отново говорим за 14,1%. Причина е, че ние даваме значително по-голям дял от разходите си за храна, в сравнение с жителите на по-развитите в икономическо отношение страни, а и точно при храните е най-голямото покачване на цените.

Според Националния статистически институт през февруари месечната инфлация, измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ), е 0.8% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 16.0%, като продължава увеличението на групите: хранителни продукти и безалкохолни напитки (+2.4%), съобщения (+1.9%), ресторанти и хотели (+1.1%), развлечения и култура (+1.1%) и здравеопазване (+1.0%), а регистрирано намаление има в групите: жилища, вода, електроенергия, газ и други горива (-1.2%), облекло и обувки (-1.2%) и транспорт (-0.4%). Месечната инфлация, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 0.7% спрямо предходния месец, а годишната инфлация за февруари 2023 г. спрямо февруари 2022 г. е 13.7%.

На този фон у нас, в 12 държави от ЕС през първите два месеца на 2023 г. има спад на цените – Нидерландия, Белгия, Ирландия, Гърция, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Португалия, Словения и Швеция, което оборва твърденията на редица политици (предимно от Промяната), според които инфлацията в България била вносна. Хубаво е сега някой журналист да ги попита защо годишната инфлация в България, дори пресметната според потребителската кошница на жителите на ЕС, е близо два пъти по-висока отколкото в страни като по-горе изброените.

И започналите едва след година и отгоре рекордна инфлация проверки, тъкмо преди поредните предсрочни избори, са доста нескопосан опит за замазване на очите на избирателите. Още повече, че служебният кабинет няма конкретен план за спирането на порочната практика с изкуственото завишаване на редица хранителни стоки.

А истината е съвсем простичка – редица експерти вече ясно заявяват, че през последната година бюджетите са били проинфлационни, като „заслугата” за това е на „Продължаваме Промяната“ (и партньорите им, разбира се), което им залитане в ляво доведе до два пъти по-бързото обедняване на българските граждани в сравнение с тези в останалите страни в Европа. Това е и причината да не можем да се присъединим от 2024г. към еврозоната.

И въпреки всички упреци към дългогодишното управление на ГЕРБ една от основните заслуги на правителствата на Бойко Борисов беше, че поддържат напълно балансиран бюджет. В последната година и половина не можем да се похвалим с нищо подобно, напротив – ситуацията в страната все повече напомня едно друго, уж позабравено и много трагично управление, останало в спомените ни като Виденовата зима. Но ПП, ДБ и сие, заети да чегъртат Борисов, оставиха на произвола на съдбата финансовата ни стабилност. А пък един бивш финансов министър, с цялата си наглост съвсем наскоро заяви, че само хора, „учили един семестър икономика, могат да твърдят, че мерките, които са предприели от правителството, в което той беше министър, са вдигнали инфлацията”. Не знам какво всъщност твърдят хората, учили един семестър икономика, но резултатите от управленията през последната година и половина са налице. И това категорично го твърдят голяма част от българите.

Споменавайки за въпросния бивш финансов министър на ПП – Асен Василев, е редно да споменем и данните на европейската статистическа служба Евростат, според която цените на храните в България са нараснали с 27% през 2022 г., а средно за страните от ЕС повишението на цените на храните е с 18,2% за година, което е значително по-малко отколкото у нас. Данните показват, че тенденцията за по-бързо покачване на цените на храните у нас започва от август 2021 г., тоест много преди войната в Украйна, което също напълно опровергава думите на Василев, че се касае за „вносна инфлация”.

Доходите в България са най-ниските в ЕС, но повишението на цените на основните храни у нас е значително по-голямо отколкото средното поскъпване в Съюза, което неминуемо води до обедняване на хората.

Да не забравяме, че ни предстоят и поредните избори. С оглед на сегашната икономическа (а и политическа) ситуация у нас, изходът от тях ще е в пъти по-важен от предишните. Най-малкото, рано или късно трябва да поемем към стабилизиране на финансовото положение в страната, освен ако не искаме да затъваме все повече в дълбоката инфлационна тиня. Безспорно това минава и през редовно правителство, което да има подкрепата на по-голямата част от партиите. Но минава и през условието ПП, ДБ, БСП и „капацитети” като Кирил Петков и Асен Василев да не са в управлението, защото резултатите от техните виждания („няма ляво и дясно”), продължаваме да усещаме ежедневно.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.