Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Велева пред Tribune.bg: Петков неистово се стреми да управлява с „депутати под наем“

Мнения

Велева пред Tribune.bg: Петков неистово се стреми да управлява с „депутати под наем“

Велева пред Tribune.bg: Петков неистово се стреми да управлява с депутати под наем - Tribune.bg
Снимка:

„Ако вотът не успее, кабинетът може да има няколко месеца повече живот, но това ще е влачене на властта „по корем“, смята журналистът

Напускайки кабинета,  „Има такъв народ“ предизвика множество вторични трусове в коалицията, които стават все по-осезаеми и неудържими. Последва невиждана досега търговия с депутати, които да крепят мнозинството. Шест са вече депутатите, които се отцепиха от партията на Слави Трифонов и ще помагат на тройната коалиция в лицето на „Продължаваме Промяната“, БСП и „Демократична България“ да оцелее. Ходът на опозицията не закъсня. Бившите управляващи от ГЕРБ-СДС поискаха вот на недоверие към правителството на Кирил Петков с мотив – пробойните във финансово-икономическата му политика. На фона на всички тези процеси лъснаха и тайните договорки на премиера за вдигане на ветото спрямо РСМ за започване на преговори за членство в ЕС. Ще успее ли предстоящият вот на недоверие следващата седмица или кабинетът „Петков“ ще се спаси, здравословни ли са евентуални предсрочни избори за страната или по-добрият вариант в тази ситуация е нов кабинет в рамките на този парламент?

Това са темите и въпросите, които специално за Tribune.bg коментира журналистът Валерия Велева.

Г-жо Велева, виждаме, че държавата буквално се тресе. Как бихте коментирали завихрилата се политическа криза, след като от ИТН напуснаха коалицията. Ставаме свидетели на едни изключително нечистоплътни отношения, предателство, вадене на кирливи ризи, покупко-продажба на депутати, всичко това директно пред очите на обществото?

- Събитията, които се случиха в парламента в последните дни, и процесите, които в последната година се развиват на политическата сцена у нас, говорят за тотална девалвация на парламентаризма. За пореден път животът на обществото е функция на котерийните борби на един несъстоял се политически елит – старите играчи са изчерпани, а младите – неопитни, но високомерни и... крадливи. От години наред българският политически елит се отличава с една характерна черта – всички се мразят, личностно не се понасят, никой на никого няма доверие, всички един друг се предават. Е, това достигна своя апогей! И ако досега причината за  политическото „озверяване“ бе идейното противопоставяне, каквото наблюдавахме в началото на прехода, то днес взривяването на парламентаризма е заради пари, корупция и „мафиотизиране“ на управлението, по  признание на самите участници в него. Това се случва за първи път в такива мащаби. За първи път имаме и официализирана, не от кой да е, а от българския министър-председател покупко-продажба на депутати с цел запазване на мнозинство. Кирил Петков неистово се стреми да продължи да управлява държавата с „депутати под наем”, чрез законотворци с купена съвест. Това е отвратително! Премиерът не осъзнава каква вреда нанася върху демокрацията с това си поведение. Защото един път сторено, това ще се повтаря всеки пък, когато някой непрокопсаник се вкопчи във властта. Ние летим към едно морално дъно без спирачка! В интервюто си пред “Панорама” Кирил Петков призна, че управлява със задкулисие, обяснява, че съзнателно е направил тази коалиция, защото не са му стигнали гласове, за да е независим от задкулисието! Звучи ужасяващо -  сякаш удари с чук върху темелите на демокрацията. За първи път имаме премиер, който не само прегази Конституцията, за да се докопа до властта, но след това е приел да дели тази власт със задкулисие!

ГЕРБ-СДС внесоха вот на недоверие към правителството на Кирил Петков и вече имат подкрепата на ДПС, „Възраждане“ и бившите коалиционни партньори от партията на Слави Трифонов. Засега сметките сочат, че за първи път в демократичната ни история този вот може да се окаже успешен. Каква е Вашата прогноза? Има ли вариант някоя партия или част от депутатите в дадена формация да се разсеят?

- Не знам какво ще се случи до сряда, когато ще бъде гласуването на вота на недоверие към правителството. Свидетели сме на такъв публичен натиск върху депутати, какъвто в последните 30 години не помним. Не че това аморално явление е непознато - помним в годините назад колко струваха едни "златни пръсти", горни и долни палци; помним заверите зад "фикуса" в парламента; сгледите в тоалетните; помним как мастити бизнесмени си купуваха "депутати на килограм", че и цели парламентарни  групи. Помним обаче и, че когато "Промяната" изгря на хоризонта, тя обяви, че бъде чиста и невинна, правейки новата политика на България с "А" отбора на държавата. Сега какво стана? Петков иска да управлява с правителство на малцинството чрез депутати-наемници. Той просто не осъзнава пред каква перспектива се изправя. Отговорът на въпроса кой ще се поддаде на този натиск, ще го видим в сряда. Иначе не вярвам някоя партия от тези, които са се подписали под вота на недоверие, да се отдръпне. За съжаление нещата ескалираха неимоверно много, всички граници са прекрачени и битката ще бъде кой кого.

Външният министър в оставка Теодора Генчовска призна, че действително е имало договорки от страна на премиера Кирил Петков за вдигане ветото спрямо РСМ за започване на преговори за членство в ЕС. Многократно бе повдигнат въпросът за паметни бележки, които доказват тези действия на министър-председателя, които за съжаление са в ущърб на българския национален интерес. Вчера стана ясно, че Кирил Петков е изпратил в Народното събрание френското предложение за вдигане на ветото, за което той самият се е похвалил пред най-близките си сътрудници. Какъв е Вашият коментар по темата?

- Кирил Петков води наистина двойнствена политика спрямо РС Македония. Вътре в страната създава впечатление, че спазва българската позиция, фиксирана в Договора, потвърдена както в Декларацията на Народното събрание, така и от КСНС, но навън говори друго. Явно е поел ангажименти пред своите външно-политически ментори да свали ветото над РС Македония. Това е цената, която трябва да плати заради "услугата", че му бе отворена писта към властта. "Решил съм, поел съм ангажимент, не ме интересува България, аз нямам подкрепа вътре в страната, имам подкрепа навън, зад мен са Макрон и Шулц и ЕС" - това е заявил премиерът пред един от коалиционните си партньори. И всички негови действия  целенасочено водят към това - България да направи компромиси, които да се представят като "безпрецедентен успех" за нас, срещу които да се съгласим да бъде свалено ветото.

Упорито се внушава, че вписването на българите в конституцията на РСМ е най-важният акт на "българска победа", което щяло да бъде гарантирано от Макрон, Шулц и целия ЕС. Това, извинете, е глупост! Първо, няма как който и да е от ЕС да бъде гарант в един двустранен договор. И второ, кажете ми как Макрон ще изкорени, например езика на омразата в РСМ към България, как ще промени цялата философия на македонизма, върху която е изградена днешна РСМ? Макрон ли ще пренапише учебниците по история в РСМ, изпълнени с обидни квалификации към българите? И питам – защо Макрон и ЕС не настояват Скопие да изпълни Договора с България от 2017 година? Ако това се случи – пътят на братята ни македонци към ЕС ще бъде открит с фанфари! Никой не натиска Скопие за това, а натискат България да зачеркне миналото си и да си затвори очите пред дебългаризацията край Вардара! И за това щяло да има европейски гаранции. Колкото за Макрон - достатъчно е да си спомним Минските споразумения за Украйна, за да стане ясно какъв гарант би бил той. Френското предложение , чието съдържание вчера стана факт, е практическо сваляне на ветото с признаване на македонския език. В документа се говори за българско малцинство в РСМ, за две различни нации и т.н. - все неща, които не могат да бъдат приети от българската държава. Освен това няма ангажимент за вписване на българите в Конституцията на РСМ. Значи отнели са ни и “безспорния успех”!

Ден след гласуването в сряда на вота на недоверие към правителството премиерът заминава за Брюксел, където трябва да отстои националните интереси по отношение на ветото. Петков твърди, че няма да се отклони от българската позиция. Но той е толкова объркан и толкова “бос” в детайлите на външната на политика, че никой не може да бъде сигурен каква точно позиция ще отстоява пред европейските ни партньори. За съжаление премиерът може едностранно да свали българското вето на Европейски съвет и да го представи това в България като грандиозен успех за отношенията между двете страни. Ако това се случи, вероятно самолетът му няма да може да кацне в София...

Според Вас, има ли спасение за властта, и ако няма – управляващите осъзнават ли го вече?

- Това правителство е обречено. С вот и без вот - хоризонтът му е кратък.  Ако вотът успее – отиваме на избори в края на септември или началото на октомври. Ако вотът не успее – може да има няколко месеца повече живот, но това ще е влачене на властта „по корем“.  Разбирам, че Петков е силно мотивиран да не изпусне властта, но политическата логика сочи друго. Той направи изключително много лични, персонални грешки, за които плаща целия кабинет. Петков взриви собственото си правителство с откровените лъжи, които заедно Василев непрекъснато сипят по различни поводи, с тоталната липса на институционална, политическа подготовка и коалиционна култура, с взривените мостове към всички, които в ПП не харесват, с публичното мерене на мускули и заплахи дори с физическа разправа с противници, което приравни днешната българска политика до кеч схватка. В предизборните си обещания Петков и Василев отричаха всичко това, което ПП прави в момента. След шест месеца власт на един политически субект, който дори все още не е и партия, виждаме породени от него тежки конфликти, междуинституционални битки и налагането на неприятното усещане, че борбата с корупцията се води само по една линия - на мястото на бившия корупционен модел да се изгражда нов, прикрит зад кухи фрази, опакован с позната дозата високомерие, властова самодостатъчност и политическа аматьорщина. 

Смятате ли, че вариантът предсрочни избори е най-правилният изход в тази ситуация или по-скоро нов кабинет в рамките на този парламент?

- Предсрочните избори са лош вариант, но в тази ситуация изглеждат единственият, за съжаление Политическото „озверяване“ в парламента не предполага среда, в която да се състави ново управление. Разговори за нов кабинет, независимо от неговата формула, означава загърбване на лидерско его и партийни интереси, наличие на политическо помъдряване и държавническо мислене. Засега такова просветление в българския парламент не се забелязва. Напротив! Свидетели сме на някакво овълчване на нравите в последните три състава на Народното събрание. Сякаш не депутати, а глутници седят на парламентарните банки. И когато не могат да получат плячката, която смятат, че им принадлежи, глутниците започват да се бият по между си. Това в отвращение наблюдаваме сега. То стопира нормалния дебат и нормалните отношения между политическите играчи, с цел намиране на формулата за излизане от кризата ,така че да не си стига до крайния вариант.

Как би изглеждала политическата картина при евентуални нови избори?

Нови избори няма да променят кой знае колко конфигурацията във властта. Вотът ще възпроизведе отново фрагментирания парламент, но със съществена особеност - ИТН е възможно да остане под чертата, ПП ще се срине около бариерата, а "Възраждане" и новата партия на Стефан Янев евентуално ще разместят сегашните позиции на останалите. Към момента от партиите в парламента само ДПС и "Възраждане" искат открито избори. Макар социолозите да отреждат първото място на ГЕРБ, партията на Борисов не успява да увеличи съществено подкрепата си и преднината пред "Продължаваме промяната" идва от драстичния спад при управляващите.

Предсрочните избори имат и още един основен недостатък - не толкова заради разпределението на местата в парламента, а заради липсата на друг център на политическа гравитация, около който да се събере мнозинство. Бъдещето пред България остава с неясен хоризонт. Подозирам, че резултатите от вота могат да изправят партиите пред такъв неочакван развой, че да принудят лидерите на системните партии да загърбят противоречията си и пред зейналата „пропаст“ да обединят усилията си за общ изход от кризата. Затова съветвам всички – не взривявайте всички мостове, оставете си по една „спасителна“ пътечка към всеки играч, с който съдбата може да ви събере. В политиката има едно правило – никога не казвай „никога“! Идват много трудни дни.


Топ новини

виж още
Актуална тема