Вицепремиерът Пеканов живее с илюзията, че София е между „Витошка” и Борисовата градина

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Служебният вицепремиер Атанас Пеканов обяви, че ще ореже около 200 милиона лева за София от Плана за възстановяване на ЕС. Той обясни тази своя позиция с това, че София е далеч по-развита от други региони на страната и едва ли не няма нужда от тях. На първо четене в позицията на Пеканов има известна логика и вероятно, тя звучи адекватно на не малка част от хората – особено на тези които живеят в страната. Това обаче е само на първо четене.

Планът за възстановяване на ЕС има за цел държавите членки да преодолеят по-бързо икономическите последствия от коронавируса. Неговата функция не се изразява в стимулиране на догонване на по-богатите региони от по-бедните. За тази цел има кохезионни фондове, което е нещо съвсем различно.

Както казахме по-горе, Планът за възстановяване на ЕС има за цел да стимулира двигателите на икономиката да заработят на пълни обороти в максимално кратък период от време. Затова и орязването на парите за София изглежда доста неразумно. Именно София е най-силният двигател на българската икономиката и бързото ѝ възстановяване би издърпало и останалата част на страната. Вместо да насочи усилията си към икономическото възстановяване, Пеканов ги насочва към икономическото изравняване. Тук изобщо няма да коментирам доколко е адекватно един вицепремиер с ограничен мандат да взима подобни важни решения, които, освен всичко останало, би трябвало да бъдат подплатени и с обществено доверие, получено на избори. Важно е да се знае, че всеки ден, който пропиляваме в празни приказки, ще означава по-бавно възстановяване на икономиката, както в София, така и в страната. 

От думите на Пеканов става ясно, че той гледа на Плана за възстановяване като на инструмент за въздаване на социална справедливост. Това е автентичен ляв възглед, който би могъл да е сравнително адекватен в добри времена. Във времена на криза, каквито са сегашните, този възглед може да доведе единствено до забавяне на възстановяването и затъване в икономически проблеми. Да потиска най-силния двигател на икономиката във време, в което този двигател би могъл да издърпа цялата страна от кризата, може да си позволи само човек с автентично леви възгледи. Когато левите възгледи се приложат на практика те дават и ляв резултат – равенството ще бъде постигнато не като се развият изостаналите региони, а като се ограничи напредналият.

Аргументите на Пеканов, че едва ли не София забогатява на гърба на останалата част от страната, също са неверни. Над 40 процента от приходите в държавния бюджет се плащат от икономиката на столицата, а към нея би трябвало да отидат едва 5 процента от средствата в Плана за възстановяване. Пеканов обаче е решил, че и тези 5 процента са много и трябва да ги ореже с 200 милиона лева.

Добре е да уточним и къде биха отишли тези пари. Те няма да отидат за центъра на София, а за периферията – най-вече за доизграждане на метрото и за изграждане на канализация в някои от крайните столични квартали. Това означава, че парите ще стимулират най-вече периферията на София, където живеят най-много хора. Това не е просто помощ, а инвестиция, която ще има дългосрочен икономически характер и ще надхвърли многократно времето на кризата. Тези проекти не са някаква глезотия или опит за осигуряване на удобство, а силни стимули за икономическото развитие, които ще дадат траен ефект. Към това трябва да добавим и факта, че едно евентуално, дори и временно спиране на строителството на метрото ще доведе до забавяне на тези проекти поне с десетилетие. Това е така, защото при спиране на работата, квалифицираната работна ръка се разпилява и след това ще са необходими години, в които да бъде възстановена цялата работна инфраструктура и ритъм на работа.

Повтарям, че целият този казус се отваря от един служебно назначен ляв идеалист, който иска да изпробва наивните си идеи върху гърба на близо два милиона софиянци и още пет милиона жители на останалите градове на страната. Вероятно зад този младежки порив стои и трудно скриваното желание на служебния кабинет да изчегъртва всичко направено от ГЕРБ. Увлечени от ентусиазма да чегъртат ГЕРБ, служебните министри започват да чегъртат България и всички постижения на българите от последните години.

Прави впечатление и още нещо – непоклатимото мълчание на „Демократична България“, която по същество е софийска формация. Политическа сила, която е готова да впрегне целия си интелектуален и човешки потенциал заради една крива плочка на „Витошка” и две колчета на „Граф Игнатиев” мълчи като комунист на разпит, докато служебният кабинет анонсира спиране на парите за метрото. Едната причината за това на пръв поглед необяснимо мълчание е, че Пеканов е служебен вицепремиер от скритата квота на тази формация. Другата причина е, че интересите на „Демократична България“ са концентрирани в периметъра на центъра на София и едва ли лидерите ѝ и повечето ѝ избиратели се вълнуват силно от това дали Волуяк ще има канализация, а Подуяне метро. Към това ще прибавим и традиционното мълчание на Станислав Трифонов, който може даже и да не е чул за идеите на Пеканов.

Докато се води тази полемика, трябва да знаем, че Планът за възстановяване все още не е внесен и служебният кабинет продължава да го бави по чисто политически причини. Това означава, че докато други държави в Европа вече използват европейските пари, за да възстановят икономиките си, ние сме на фаза да вразумяваме младежи с леви убеждения и да водим безсмислени спорове. Цената за тази „забава” ще бъде платена и от софиянци, и от хората, които живеят в страната. А Пеканов вероятно ще продължи да живее още дълго с илюзията, че София е разположена между „Витошка” и Борисовата градина.  

***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.