Вижда ли се началото на края на войната по пътищата?

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Вчера близки и пострадали в катастрофи излязоха на национален протест в София и Пловдив. Събралите се за пореден път настояха за по-тежки наказания за причинителите на смърт на пътя, сред исканията им е да се инкриминира отказът от тест за употреба на алкохол и наркотици, а при смърт на пътя и превишена скорост три пъти над позволеното, престъплението да не се води убийство по непредпазливост, както е в момента. В интерес на истината, в последните месеци държавната машина се задейства, което доведе до някои изменения. Разбира се, тепърва предстои да се види дали те ще се успешни, както и да се направят още по-съществени промени, касаещи и нов Закон за движение по пътищата.

Статистиката

Още през февруари стана ясно, че по данни на Европейската комисия, и то за пореден път, отново сме в призовата тройка от  държавите в ЕС с най-голям брой жертви на пътя от катастрофи спрямо размера на населението – второ място. Първи в черната класация са румънците с 86 загинали на един милион жители, следва нашата страна със 78 жертви. Средната стойност за ЕС е 46 смъртни случая, което ясно показва колко лошо е положението в страната ни.

Само за последните дни са станали над 20 тежки катастрофи, при които има четирима загинали и близо 30 ранени, от началото на месеца в страната катастрофите са 66, загиналите са петима, а ранените  – 96, а от началото на годината при 3058 произшествията живота си са загубили 229 души, а са пострадали 4052 – ма.

Какви са предложенията на депутатите?

Дни по-рано, в края на юни, депутатите от транспортната комисия в парламента разгледаха 4 проекта за промени в Закона за движение по пътищата на първо четене. Първото беше на Димитър Найденов от ПП/ДБ, който предложи строги наказания за шофьорите, преминаващи през жп прелез в разрез с правилата. Предложенията на Божидар Божанов предвиждат две групи промени. Първата - премахване на всички стикери от предното стъкло на автомобила и заменянето им с автоматизирани справки, както и отпадането на контролния талон към свидетелството за управление и възможността за заплащане на глоби онлайн. Втората група – въвеждане на задължение за контролните органи да спират на пътя и да връчват невръчени електронни фишове и наказателни постановления на водачи, които имат повече от 5 невръчени такива. Настимир Ананиев пък предложи строги мерки срещу младите водачи.

ГЕРБ поискаха надграждане на системата за видеонаблюдение като в нея се включват и общинските камери, а Бойко Рановски, директор на автомобилната инспекция, ги подкрепи.

Малина Крумова от Агенцията за безопасност на движението настоя за прецизиране на текстовете по евентуално новия закон, но пък от МВР побързаха да зявят, че не виждат смисъл от такъв, само трябвало да се прецизира нормативната уредба.

Всъщност според редица експерти, нова рамка е задължително, защото промените на парче залагат още по-големи проблеми.

Нововъведенията

Всички кандидат-водачи вече ще отговарят на въпроси по видео клипове. Теоретичният изпит остава с 45 въпроса, но два от тях ще бъдат „видео-въпроси“. Новата мярка цели да подобри качеството на провежданите изпити.

Изпитната система автоматично генерира резултата без човешка намеса, като така теоретичният изпит не може да се вземе от неподготвен или неграмотен кандидат. Минимум половин година ще бъде нужна, за да се направи оценка на ефективността на това нововъведение.

От Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) обясниха, че тази мярка всъщност не е нова - била е заложена в Наредба № 38 за провеждане на изпитите от 2021 г., но през миналата година срокът за въвеждането ѝ е отложен с една година.

КАТ

Още от края на март Пътна полиция започна да отнема повече контролни точки. Самият брой на контролните точки в синия талон не се променят – остават 39, а за младите шофьори до две години – 26, но неизрядните водачи ще ги губят много по-бързо, като това засяга особено шофирането в нетрезво състояние; повторно залавяне зад волана в нетрезво състояние; отказът от проверка за употреба на алкохол и наркотици. Проблемът е, че за разлика от други страни, където водачът няма право да откаже тестване, у нас това все още е допустимо и се разминава само с отнемането на контролни точки, които после лесно се възстановяват. Това, според експерти, също може да бъде уредено в съвсем нов закон.

При нарушаване на ограниченията на скоростта също се предвижда да се отнемат повече точки - при неправилно изпреварване; ако се надвиши ограничението на скоростта; при повторно превишаване на скоростта; при системно каране с превишена скорост, както и при неспазване на знаци, при преминаване на червен светофар; при неосигуряване на предимство на пешеходци при пресичане на пешеходна пътека и други.

Проблемът с МВР и КАТ обаче касае и корупцията в системата, която трудно ще се повлияе просто от нов закон. Не по-малко показателна е некомпетентността, която наскоро демонстрира не кой да е, а лично шефът на КАТ-София Николай Крушарски, който се оказа, че не знае, че вече от 11 години глобата за минаване на червен светофар не е 50 лева, а двойно по-голяма - 100 лева. Това стана ясно от негово изявление, което бе излъчено от всички телевизии.

Достатъчно е да си припомним и участието на полицейски служители при една от последните драматични трагедии на пътя, когато Георги Семерджиев помете две момичета на тротоара, отнемайки живота им. Тогава в колата му бяха открити полицейска лампа и палка, а от клип, разпространен малко преди фаталния инцидент, стана ясно, че колата се движи с включена лампа и бясна скорост.

От полицията тогава си признаха, че той бил стар техен познайник – криминално проявен, с отнета шофьорска книжка, с над 50 пътни нарушения, карал е с фалшиви немски номера и без книжка. Отново по разкази на полицаи, в последния месец преди трагедията, Семерджиев е карал с над 100 км/ч из София - и през деня, и нощта, като е засичан от камери и дори е гонен от полицаи, които обаче, по думите им, само са му „дишали праха“.

Това, за съжаление, не е някакво изключение, просто Семерджиев, по неволя, излезе на светло. Такива като него са стотици, а как промени в законите ще спрат толерирането на такива лица, е въпрос, който по-скоро няма еднозначен и ясен отговор. Истината е, че това ще е дълъг процес, който все пак трябва да започне отнякъде.

Държавата срещу войната по пътищата

В края на миналия месец министър-председателят Николай Денков обяви, че правителството предприема пакет от мерки срещу войната по пътищата, които ще действат постоянно, а не кампанийно. "Има теми, които са изключително важни и чувствителни за обществото. Една от тях е темата за безопасността на движението по пътищата", каза той.

Между другото, още през 2020г. ГЕРБ и ВМРО поискаха по-строги наказания за шофьори, употребили наркотици, но нищо съществено не се промени. Даже Висшият адвокатски съвет (ВАдС) излезе със становище, в което изказа загрижеността си за нарушителите на пътя – по-високите присъди и исканията за умишленост в действията на нарушителите, били репресия.

Ако си говорим искрено, всички мерки са безкрайно закъснели – видимо е и по печалната статистика, която става все по-черна с всеки изминал ден. Положителното е, че ако доскоро за този сериозен проблем говореха предимно близките на убитите и пострадалите по пътищата, днес вече все по-активно се включват и всички органи, от които също зависи това да се промени.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.