Войната между институциите или „Благодарим Ви, г-н Радев!“

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

„Война между институциите“ – такова предупреждение отправи говорителят на служебното правителство Антон Кутев във връзка с възникналото напрежение между МВР и прокуратурата. На фона на една продължаваща чистка, скандални назначения в административния апарат и невъзможността на кабинета „Янев“ да дефинира приоритети отвъд обикновения реваншизъм, Антон Кутев заяви, че е „важно да си дадем сметка за значението на държавността и за това какъв принос имаме всички ние към изграждането на държавността“.

Думата „държавност“ през последните години силно присъства в каталога от понятия, с които БСП и произлизащите или близки до нея политически субекти, обичат да украсяват своята реторика – „държавността“ ще се възстановява, връща и т.н. „Държавността“ във вложения смисъл е много близка до руската идея за „государственность“. „Държавността“ е особен признак на състояние на развитие на едно общество, успяло да създаде национална правна система или да я възстанови, след като тя е била загубена по различни причини. Разбира се, реториката в червен нюанс на тема „държавност“ винаги кара човек да си перифразира на ум онзи афоризъм от Салтиков-Шчедрин – „ако започнат да си говорят за „държавност“, знайте, че някъде нещо са откраднали“.

Отвъд приказките за „държавността“, сега беше анонсирана и опасност от „война между институциите“. Което, погледнато от абстрактна гледна точка, звучи изключително неприятно и проблематично – в една млада демокрация и конституционна република представители на трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна) се вкопчват в схватка една срещу друга на база лична неприязън, която от своя страна подрива легитимността на самите институции, произтичаща от конституцията. Подобен конфликт има потенциала да еволюира до конституционна криза, която да тръгне „отдолу нагоре“. Нефункциониращите институционални механизми сами по себе си пораждат обществено желание за своята подмяна. Което е първа крачка например към една евентуална смяна на парламентарната република с нещо друго.

Но „войната между институциите“ не се появява, защото през изминалата седмица Бойко Рашков и Иван Гешев са се сблъскали. Тя има доста по-дълбока история, водеща своето начало още от януари 2017 г. И една реплика – „имате още една седмица“, отправена от встъпващия тогава в длъжност президент на републиката Румен Радев. Следващите няколко години бяха прекарани от Румен Радев в същинска война със законодателната и най-вече изпълнителната власт. Президентското вето се превърна от инструмент, който да служи за законодателен контрол, в политическо оръжие за дребнави боричкания.

В изявления президентът, с цел да обругае ранните мерки срещу коронавируса около 3 март 2020 г., стигна до открита подигравка с вируса. През мандата си президентът Радев многократно обтегна и отношенията със съдебната власт по линия на Висшия съдебен съвет, Върховния административен съд и прокуратурата. Тези действия се материализираха в трайно нарушение на диалога между властите.

Възможността да се формира консенсус около някакъв въпрос беше сведена почти до нула. Е, към днешна дата вероятно би могъл да се формира консенсус – например с изпълнителната власт. „Консенсус“ обаче би звучало правилно в тази ситуация, тъй като неговото осъществяване изисква две противоположни страни, а текущият състав на Министерския съвет, бидейки назначен от самия президент, се явява една безгласна буква пред неговите искания.

Редно обаче да се заяви – президентът, който по конституция следва да олицетворява единството на нацията, има трайна и незаобиколима роля в разразяването на междуинституционалната война. Идеята на президентската институция винаги е била да бъде една балансираща, неутрална власт, следвайки заветите на Бенжамен Констан. Затова и нейните правомощия имат такъв характер – балансиращ с известна доза упражняване на контрол.

Румен Радев успешно ги политизира и ги превърна в инструмент за партизански битки. И докато политическите елити се сменят регулярно според волята и представите на избирателите, институциите и тяхната конституционна легитимност не се променят. Но могат да ерозират заради политически битки. Поведената от президента „война между институциите“ води именно до това. И, не, тя не се е появила, защото има конфликт между Иван Гешев и Бойко Рашков. Нейното начало започна с встъпването в длъжност на петия президент на Република България – генерал от резерва Румен Радев.

Антон Кутев вероятно си дава сметка за това. Но едва ли би артикулирал една такава теза. И все пак ще бъде хубаво следващия път, когато се повдигне темата за „войната между институциите“, някой да каже – „Благодарим Ви, г-н Радев!“.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.