Защо политизираме всеки казус, бил той убийство, грозна плочка или трамвайна релса?

*Коментарът е от Фейсбук профила на журналиста Димитър Вучев

Темите за убийството на 30-годишна жена ("жена", а не журналистка, защото не е) и за ремонтите на Св. Седмочисленици и "Графа" са важни. И е чудесно, че обществото им обръща внимание - очевидно гражданското самосъзнание го има.

Дори за някои да звучи цинично, това са теми еднодневки. Медиите ги поглъщат, а когато дойде следващата еднодневка ги изплюват без каквито и да е угризения. Убийството ще се разкрие рано или късно, а ремонтите ще се отремонтират. Животът ще продължи, въпреки горчивината.

По отношение на това какво е обществото ни и какво може да бъде има въпроси с по-фундаментална основа. Например, защо стигнахме дотам да политизираме всеки казус, бил той убийство, грозна плочка или трамвайна релса? По-добре ли се чувстваме така? Води ли всичко това до по-добър и спокоен живот? Има ли граници, които не следва да се преминават с политически подбуди?

Властта идва и си отива. Днес едни, утре - други. Никой, за добро или лошо, не е вечен. Гузната съвест, че използваш нечия смърт за политически цели обаче остава. Или поне при тези, които имат някаква капка морал.