Затъваме

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

„Ако има детски градини, вместо казина в София” – каза Кирил Петков, като допълни, че можело да се „случи регулация на казина”. Цитирам го точно, въпреки че надали има някой, който може да се усъмни, че тези объркани слова извират именно от него. Макар следващите му думи „и пак правя тази превръзка, тънка превръзка”, да предизвикаха още по-силен отзвук поради нелепицата, която изрече, доказвайки за пореден път, че не  владее български език, доста по-притеснителна е частта с казината. Не че не е прекрасно да има достатъчно градини за всички деца, не че не е хубаво хазартът да не е толкова достъпен, но какво може да направи той. Ще ги маха ли? Ще ги забранява ли? Ще нарушава законите ли? Всъщност отговорът е далеч по-простичък – лъже, за пореден път лъже и лее не просто популизми – нещо присъщо на огромна част от българските политици – той лее абсолюти фантасмагории.

Но това не пречи Петков да продължава да е чест гост в различни телевизионни предавания, не пречи журналистите да го търсят за интервюта, не пречи слепи поддръжници да го цитират, възхищавайки му се. На какво ли му се възхищават обаче... Но не е и за смях, отдавна не е, защото той не е просто някакъв кадър на ПП, забутан в девета глуха, който просто реди празни приказки, без неговото мнение да има тежест. Не, той е народен представител, беше и министър-председател, лидер е на една от управляващите партии, а както всички отлично знаем, активно се говори, че баща му също има пръст в решения, касаещи националната политика. Кирил Петков е карикатура, но позицията му говори също толкова лошо за всички нас, особено за гласувалите лично за него и за ПП. Всъщност той, с действията и словата си, окарикатурява критично страната ни.

Но това дори не е най-страшното. Такива хора винаги е имало, винаги и ще има, за съжаление. Най-страшното е, че цари масова апатия, донякъде резонна след всичко случило се през последните години. Тази апатия позволява на Петков да продължава ежедневно да излизва океани от глупости, а повечето хора просто снизходително да се подсмихват и забавляват –„Е, знаем си го”, „Ахах, чу ли какво пак е казал Кирчо?”, „Няма такъв смях с тоя, по цял ден мога да чета бисерите му”. Не е смешно, не е. Трагично е!

Той и нему подобните задават дневния ред, те решават важни въпроси, те гласувас, те ни представляват. А ние, вероятно без да осъзнаваме, все повече свикваме, че е нормално хората на тези позиции да говоря така.

А Васил Терзиев? Да, той не лее глупости на килограм, но пък е циничен. Като наследник на хора, част от репресивния апарат на БКП, по-точно – ДС, от момента на издигането му на кандидатурата за кмет на София, непрекъснато ни обяснява, че е честен, отговорен, че искал да направи София по-добро място за живеене. Отделно, но и паралелно, пуска статуси колко лош е бил комунизмът, как почита жертвите на режима преди 89-та. Безспорно верни неща, но ако бяха изречени от почти всеки друг, а не от толкова титулуван наследник на род, свързан с тоталитарните репресивни служби.

Цинизъм или откровена порнография? Но пак се намират такива, които да си затворят очите за всички въпроси, които възникват след тази номинация, за противоречието в думите му – бил такъв, какъвто е, благодарение на родителите си, бизнесът му е започнал вероятно с финансовата подкрепа на лица и фирми, отново свързани с ДС, но паралелно с това го играе антикомунист.

Тръгнал да пише, че били „Неоспорими престъпленията на комунистическия режим спрямо българския елит, „неудобните“ и техните семейства. Но най-големият грях на комунизма е убиването на свободния дух на българина и подмяната на ценностите, които ни правят общност”, но удобно забравил, че именно неговите близки са сред тези, участвали пряко или непряко в чистката на интелектуалния ни елит. Той, който е продукт на същият този режим.

Терзиев не се поколеба да гостува и при бивши служители на репресивния апарат – Васил Дремджиев, по-известен като агент Богдан с агентурна принадлежност към Шесто управление на бившата Държавна сигурност. За негов късмет – на Дремджиев – според Комисията по досиетата личното и работното му дело са унищожени, но името му обаче е запазено в картотеката на ДС и в регистрационния дневник на Шесто управление, откъдето се разбира, че дейността му е свързана с отдел 02, който отговаряше за борба с идеологическата диверсия и друга подривна дейност сред младежта и спорта. Същият, днес е сред най-гласовитите журналисти-антикомунисти. Чудничко!

Последва и гостуването на Терзиев му при Илиян Василев – по-известен като агент Сашо, привлечен през 1987-а към Първо главно управление, бивш посланик на България в Русия, за когото се предполага, че известен период е работил и за техните служби, но т.к. го е играел двоен агент, е разжалван и от руснаците. Сега е в хора на агент Богдан – антикомунист-журналист.

Краставите магарета се надушват, е казал народът, но макар от началото на номинацията му Терзиев да се опитваше да го прикрие – последните му действия и гостувания го осветлиха. Осветли го и друго негово изказване, в което заяви, че не всички в ДС са били мракобесни, а „Много от хората, които са работели в тези структури като моите родители, всъщност всяка една държава от Бангладеш и Бурунди до най-развитите имат такива структури и те се грижат за интересите на държавата по различен начин“, опитвайки се да оправдае фамилната си обвързаност и да оневини роднините си.

А нелепата министърка на туризма Зарица Динкова, която се разходи до Царево, накипрена в свежо аутфитче и незнайно как неизцапани от калта бели ботушки? Същата, която се заигра с костенурки, които макар да не удави, каквато информация първоначално се появи, явно съжали повече отколкото хилядите пострадали. Същата, срещу която целият туристически бранш възнегодува още след избирането ѝ, но чието несъгласие властниците не отразиха. И вероятно Зарица още дълго време щеше кротичко да се кипри в кабинета си, без огромната част от населението въобще да подозира за съществуването ѝ, ако не се беше метнала да обикаля, уж загрижена, бедстващите райони.

А бившият съветник на военният министър? Мустафа Емин, вече по-известен като Мусинка (от емблематичното „калинка” , с което се обозначават некомпетентните хора, спуснати на отговорни позиции), който заплаши лекари, опита се да ги накара да извадят от шокова зала тежко пострадало дете и накрая се оправда, че само се е пошегувал, споменавайки министъра на здравеопазването. Нещо повече, оказа се, че Емин е без подходящото образование за тази толкова отговорна позиция, освен това вероятно е ислямски проповедник, като появилите се видеа, в които той води лекции на тема „Основни на ислямския мироглед”, бяха мигновено свалени от You tube.

Същият Мусинчо - Калинчо е завършил история с педагогически профил и никога не е преподавал, което явно не е била никаква пречка, когато е избран за съветник, и то не на кого да е, а на военния министър, в чиито задължения на съветник са влизали и

„изготвянето и разработването на становища и концепции за реализиране на правителствената политика в сферата на правомощията на министъра на отбраната”. Трагедия!

Разбира се, че калинки винаги е имало, нееднократно сме виждали спуснати назначения, неведнъж сме ставали свидетели на крайно некомпетентни кадри. Не е роден патент, но е потресаващо, че голяма част от спасителите ни през последните години стъпиха на политическия небосклон именно с обещанието да са различни, да не повтарят грешките на предишните управляващи, да не са цинично некомпетентни. А какво стана, знаем всички.

Затъваме... затъваме, защото има хора, които си позволяват да предлагат на подобни лица различни отговорни позиции в държавното управление, затъваме, защото има още много други, които гласуват за подобни екземпляри, затъваме, защото има и трети, които като коне с капаци симпатизират на такива лаици, само защото са спуснати от Партията, затъваме, защото всички останали си мълчим, навели главите си, засрамени от случващото се. Затъваме и ще става още по-зле, защото апатията вече извира от всеки ъгъл, а ние свикваме, че е нормално точно такива да са тези, които ще ръководят държавата и ще ни управляват...

* * *

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.