Блъсков: Срещу “Труд” се води репресия от комплексиран бездарник, случайно попаднал в министерско кресло

От Фейсбук профила на Петьо П. Блъсков

От една седмица вестник “Труд” кани, от страниците и от сайта си, представители на властта, политическите партии, културата и медиите, в редакцията си, за да ги запознае с фактите около политическата репресия и лъжите срещу изданието изляти от парламентарната трибуна от един комплексиран бездарник, случайно попаднал в министерско кресло.

На поканата се отзова г-н Христо Мутавчиев, председател на съюза на артистите в България, г-н Димитър Николов, член на комисиите по култура и правата на човека в 46-о НС, доц. др. Петър Николов, член на комисията по култура в 46-о НС, г-н Радомир Чолаков, член на правната комисия в 46-о НС и други.

Те на място се запознаха с условията в сградата, с документите и фактите, които безапелационно доказват, че служебния министър на културата лъже. Лъже за неплатени наеми, за преотдавания, лъже за луксозни кафенета, коли и паркинги, лъже и за таксите за охрана.

Всички се обединиха около мнението, че срещу вестник “Труд” се води мръсна политическа репресия и разчистване на лични сметки не познати дори по времето на комунизма.

Бяхме подготвили папки с цялата документация за колегите от всички желаещи да отразят истината медии. Медиите, които пространно и попивателно разпространяваха лъжите от парламентарната трибуна срещу нас.

Абсолютно никой от тях не дойде.

НИКОЙ!

Свобода на словото ли? Свобода на медиите ли? Борба за истина? Обективност?

На всичките си, така наречени колеги, ще споделя текста на шедьовъра на Мартин Нимьолер:

Когато нацистите дойдоха за комунистите,

аз мълчах;

не бях комунист.

Когато затвориха социалдемократите,

аз мълчах;

не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за профсъюзите,

аз мълчах;

не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите,

аз мълчах;

не бях евреин.

Когато дойдоха за мен

- вече не бяха останали хора,

които да ме защитят.