Член на ДБ по време на конгреса: Нашата партия не може да печели доверието на хората

От Фейсбук профила на Калоян Янков

Моето изказване на вчерашната ВТОРА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ НА „ДА, БЪЛГАРИЯ!“, в което изразих тревогата си за състоянието на нашата организация. Беше редно да я споделя първо с моите съмишленици и приятели, преди да я оглася публично. Това е и обяснение към хората, които се интересуваха защо не се кандидатирах отново за изборни длъжности в “Да, България”, а също и защо на последните парламентарни избори бях “първи на опашката”.

През 2017 г. се събрахме тук, за да учредим “Да, България”. След три месеца, още не вписали партията си в регистъра, се явихме на избори с партньорството на “Зелено Движение” и получихме около 3 %. На последните избори, около пет години по-късно, се явихме в коалиция и получихме около 6,37 %. Ако съберем резултата от 2017 г. на партньорите в сегашната коалиция “Демократична България” ( Да, България, Демократи за силна България и Зелено движение), ще се окаже, че за 5 години сме пораснали с 0,87 процента. За 5 години - 0,87 процента.

Аз, а и надявам се много от вас се питат какво става? Защо се върнахме в начална позиция? Защо, след като устояхме в годините на Мордор, на всевластието на тандема Пеевски-Борисов-Цацаров, в годините на медии-бухалки и институции-бухалки, гигантска корупция, на заплахи и ограбване бизнеси. Нещо повече, с нашите антикорупционни и реформистки послания спечели друга политическа сила. Явно хората искаха да чуят това което казваме, но не от нас.

Главният проблем на нашата партия е, че не може да печели доверието на хората. Да, ние поставяме дневния ред, отстояваме го в мрачните години на Мордор, с цената на много лични лишения и жертви, всичко това е напълно вярно, но когато се стигне до избори не успяваме да обърнем нашите усилия в гласове. Някак си достигнахме стъкления си таван.

От тук насетне за “Да, България” има два пътя - промяна или затваряне.

Промяната винаги означава смяна по върховете. Винаги. Ако някой ви каже обратното, да знаете, че ви лъже. Да, знам, това за мнозина е еретична мисъл, но за 5 год. ние, като ръководстово, имахме време да се докажем какво можем и резултата е 0,87 % в коалиция. Преди да променим България трябва да променим самите себе си, ще имаме ли силата да го направим и дали сме готови?

Вторият път е да останем където сме и да очакваме другите да се променят и да ни харесат и да гласуват за нас. Това не работи. Ще се превърнем в малка партийка, чиято основна цел е да се бори с 4 процентната бариера (до която като коалиция сме се доближили застрашително, и с голяма вероятност сме под нея, като самостоятелна политическа сила) на всеки избори и неминуемо ще изпаднем. За това, разбира се, ще са ни виновни другите. Ще изглеждаме в техните очите като култ или секта. Примери колкото искате. Коалиционни също.

Надявам, че ще поемем пътя на промяната, въпреки предначертаното, защото пътя на затварянето е път без изход.