Димитър Недков: Партията, която няма своя държава…

Писателят Димитър Недков, Фейсбук

Политическата партия на популярен в масовия развлекателен жанр шоумен е вече факт. Основана още по-мистериозно дори от плъзналите конспиративни теории около мълвата, че тв шоуто ще прерасне в политически проект. Поредната N-та партия от преливащия от всички цветове български политически пейзаж. Още един замах с четката върху платното на родния политиканстващ експресионизъм – както се казва – в прословутата градина на Мане дори и плевелите са намирали местенце върху платната му.

Видно от табелата й, партията има име, но си няма държава. Ако не става дума за някакъв отвъдокеански или пък краймосковски импортен политически проект, то неминуемо възниква питанката – при положение, че “Няма такава държава”, как тогава стои въпросът с националната идентичност на народонаселението, за чиито гласове по презумпция ще се надпреварва с останалите новата партия. Нали всички останали партии претендират, че именно България е тяхната и само тяхната си държава... Освен ако не става дума за възраждането на троцкизма по нашите географски ширини с неизветрялата все още идея за “мировая революция” на обезродения световен пролетариат.

Всъщност, това не било точно партия, а продукт. Думата “партия” дотолкова опротивяла на хората, че не струвала вече и пукната пара според последните проучвания на политическия маркетинг. Нелогично е някак си тв шоу, което винаги си е знаело цената плюс тарифите за гостуващите, да прерасне в политически продукт на обществени начала – нещо като идейно-духовна безплатна кухня за бедстващо неориентирани, аполитичи и останали без държава граждани.

Забраната върху учредителите, които си нямат държава, но вече си имат партия – да не обясняват пред медиите какво точно са учредили – произтича навярно от все по-налагащото се обществено мнение, че най-тайните общества по българско са политическите партии. Хората днес знаят повече за съвременните превъплъщения на злокобните масони, петата католическа колона на тамплиерите, еничарите на отворените соросоидни общества, войнстващата посредственост на атлантическите клубове, търговците с човешки права от хелзинкските комитети и дори астрономическата цена на преброителите на редките природни видове от екозащитните секти – но никой нищо не знае за задкулисните договорки при зачеването на поредния нов политически проекто-продукт.

Засега е очевадно само, че лидерът на партията, която си няма държава ще е физически най-охраняваният от всенародната любов, че дори и от съпартийците си, политически трибун в най-новата българска история. Биха му завидели на пъдарите дори първите ни институционализирани държавници, а да не говорим за треперещите с основание за живота си подобия на сраснали се с държавата олигарси – тоест, т.н. “преуспели в живота” нашенски бизнес-първенци.

Относно присъщата като основополагащ камък в партийното строителство идеологическа спойваща замазка обаче, новородената партия, която си няма все още държава вече има съществен, дори фундаментален принос в модерната българска политологическа мисъл. Това осиротяло откъм майчица-държава новородено политическо отроче завърши кръговрата на жизнения цикъл на прословутия и май напълно сбъркан български преход, за съжаление... към нищото. Другите, по-умните народи, извървяват своите преходи праволинейно, към един по смислен за хората житейски концепт на държавите които си имаха и съхраниха, вместо да ги обявят за несъществуващи – колкото трудно, алогично и парадоксално безнадеждно да им се е струвало настоящето – те тръгнаха напред.

С появата на най-новата партия, която обаче си нямала държава, българският преход към Бог знае вече какво, се върна в изходна позиция, вкарвайки се в кръговото движение на безизходността. Тръгнали нанякъде, се оказа, че сме се върнали там, където сме били – отхвърлили, охулили наследената от предците държава, но без никаква идея – каква държава искаме да построим за себе си и бъдещите поколения сънародници.

Шоуто на бившия шоумен и настоящ политик роди своя якобински клуб. Преведено от революционния френски диалект на български, това означава – идеология на експлоатация на плебейската маса от припознаващата се за буржоазното трето съсловие, българска олигархия. С уговорката, че ще е несправедливо спрямо Робеспиер, Дантон, Марат, че и дори Сен Жюст сравнението с нашенския си преквалифицирал се от шоумен в политик партиен лидер. Най-малкото, защото гореизброените якобински имиджмейкъри са имали своята Франция и визия за нея, а горкият нашенец – дори държавица си няма, ако ще и да е някаква си забутана в източно-европейската окрайнина България.

Жаден бил не за власт, а за справедливост, новият Спасител на оределия откъм надеждата за оцеляване народец. Повярвал вече в новия Месия, че – няма своя държава и тръгва след Него към края на пустинята с надеждата да се разтвори морето и Той да ги изведе на обетованата земя. Нова държава, в която уставно и програмно ще се заживее по каноните на скрижалите сътворени от сценаристите Му и дотътрени от планината от самия Него.

Като как си го представя това народополезно предприятие за възцаряването на справедливостта, новата партия, която си няма все още държава не пояснява. Къде ще е площадът на Революцията с тракащата в 7/8 ритъм Гилотина не се уточнява. По законите на шоу-бизнеса, сценарият е най-охраняваната тайна, също както и този, който трябва до го изиграе пред публиката. Но Нейно Величество Историята ни припомня, че излъганият за пореден път народ неминуемо стига до своя Термидор – възкачвайки на ешафода първо най-добре охраняваните шоумени на завъртелите ги отново в безконечното кръгово движение от нещото към нищото сценаристи на съдбата им...