Иван Ибришимов: Късно е, Радев, за китка... Безинтересен си дори за Русия

Иван Ибришимов, Faktor.bg

Напоследък сме свидетели на интересни нюанси в поведението на Румен Радев, които подсказват осъзнато търсене на промяна с оглед кандидатурата му за втори мандат догодина. И тези нюанси ще стават все по-отчетливи, след последното изявление на Корнелия Нинова, което постави под съмнение евентуалната подкрепа на БСП за повторното му кандидатиране.

Изгонването от страна на Радев на поредния началник на кабинета му е само подробност от пейзажа. Целите, негови или на известните неизвестни, явно са други. Защото президентът продължава от една страна да поддържа изненадващо висок рейтинг в края на четвъртата година от управлението си, но от друга – имиджът му в международен план отвъд западната ни граница е сринат и той добре го съзнава. И защото този факт ще го направи безинтересен дори за Русия, която не случайно подготвя нов провокативен политически проект у нас.

За мен първата изненада дойде с деликатната подкрепа на Радев за закупуването на още осем изтребители за ВВС, които неминуемо ще са „Ф 16 блок 70“, а не „Грипен“. Президентът не спомена нито държава – производител, нито фирма или модел, но и без това правителството заяви ясно намеренията си.

Вторият прецедент беше свързан с категоричната му подкрепа за активно българско участие в инициативата „Три морета“, която ще бъде финансирана главно от САЩ с първоначални 1 милиард долара при минимално българско участие с 20 милиона, но все пак участие. Независимо от непростимия му гаф с принудителното карантиниране в Естония, той защити позицията си България да поеме щафетата още в началото на 2021 г.

Поредното мерене на шлиферите между Дондуков едно и две по темата е само за вътрешна употреба на фона на негово по-ранно изявление, което макар и завоалирано подсказваше, че няма нищо лошо в основополагащото американско финансиране на проекта. Но нямаше и дума, че в крайна сметка целта на инициативата е ограничаване на руското влияние от Балтийско до Черно море и Средиземноморието, основно в сферата на  енергийната и националната сигурност на европейските страни – участнички.

Едва на трето място идват все по-явните опити на президента да се еманципира от менторството на Корнелия Нинова и БСП, което, особено в лицето на партньорите от НАТО и ЕС, открай време му носи повече негативи  отколкото позитиви. Тук стигналият до крайност конфликт между лидера на БСП и председателя на ПЕС Сергей Станишев също играе съществена роля. Но най-важното може би е, че всичко изброено до тук неминуемо води до зле прикрити гримаси в Кремъл и пропускането на София в програмата на балканската обиколка на външния министър на Русия – Лавров, може би има нещо общо и с президента Радев.

Само за да не бъда обвинен в премълчаване съм длъжен да спомена още една пикантна изненада – мълчаливият отказ на Радев да връчи по предложение на министъра на културата Боил Банов орден „Св.Св. Кирил и Методий“ на издателя Петьо Блъсков. Да живее свободата на словото!

Стремежът на президента е ясен. След като четири години той безпардонно демонстрираше, че е преди всичко президент на БСП, а не „олицетворява единството на нацията“, както е записано в Конституцията на Република България, сега е дошло време за разширяване на влиянието в посока център – дясно. Това разширяване не е възможно без изчистване на имиджа пред партньорите и поне известно съобразяване с демократичната десница. Проблемът е, че всичко това е утопия.

Защото е безкрайно късно. И защото оставен сам със съветниците си, шансовете му да постигне реална промяна са нулеви. Като истински натовски генерал, какъвто май се сети, че е, той трябваше незабавно да се освободи от двамата си подчинени, разследвани от ДАНС за злоупотреба със секретни документи, да не кажа за шпионаж. Не го направи.

Трябваше да подбере екип от висококомпетентни специалисти, а не от фуражки и зелени чорапи, които също като него щом погледнат нагоре викат „слушам“, а надолу „заповядвам“. Не го направи.

Затова основният проблем на екипа му не е общият знаменател на казарменото мислене, а цялостната липса на мисловен капацитет, задължителен за съвременната политика и държавното управление. Това беше видимо още в началото на мандата.

И ако някой си мисли, че един ден сянката на Радев ще бъде вградена за якост на Дондуков 2, то той дълбоко се лъже. За сянката на Десислава - не знам.