Пеканов: Новият шеф на БНБ ще трябва да отговаря за много теми

От Фейсбук профила на Атанас Пеканов

Темата за БНБ придоби голям интерес, затова няколко думи. Централната банка в днешно време е една изключително ключова институция за всяка една развита икономика. Нейният основен актив е доверието - на база на него, тя ефективно провежда политиките си, използва регулаторните си инструменти, сигнализира и води финансовите пазари и гражданите, успокоява ги във времена на кризи. Да, може би беше по-добре да се избегнат тези спорове в момента за да не се рискува доверието в институцията. Модерната централна банка обаче трябва да е открита институция, да е про-активна в комуникацията си,  тя сигнализира активно към гражданите и участниците на финансовите пазари, информира ги по водещите икономически теми. В този смисъл, положително е, че всичко това роди интерес към БНБ. А Банката стои пред ключови задачи и процеси в следващите години.  

На първо място, тя трябва да подготви обществото за заявения приоритет за приемането на еврото – който да бъде съпътстван с много сериозна и задълбочена кампания сред гражданите и фирмите, сериозни действия за намаляване на евентуалните рискове и злоупотреби по време на този процес, ограничаване на риска цената по превалутирането да се предаде на гражданите и особено на най-уязвимите групи. Коментирал съм преди ползите и рисковете от приемането на еврото, но и колко са ключови тези стъпки да се защитят гражданите по време на целия процес. Това е особено важно в текущата среда на повишена инфлация, в която ще бъдем в идните години.

На второ място, намираме се в една среда на притеснително висока инфлация, която действително изненада сериозно както огромните изследователски отдели на повечето водещи централни банки по света, така и хората, които по-академично се занимаване с емпирични и теоретични модели на паричната политика. Това изисква детайлен поглед над икономиката ни, засилване на аналитичния капацитет на банката за разбиране на сложните процеси в световната икономика. Един икономист, използващ модерните икономически методи, трябва да е готов да преосмисля вижданията си с оглед на идващите нови данни. Не случайно и както обявява ЕЦБ идните решения по отношение на лихвените проценти - кога да бъдат дигани те след края на QE през тази година, ще бъдат data-driven - ще се ориентират по последните данни в една изключително несигурна обстановка. Както казва Кейнс, когато фактите се променят, трябва да можем да си променим мнението. Така дълго време, инфлацията в Еврозоната беше доста ниска – през десетилетието преди пандемията. В последните месеци обаче това се промени рязко и сего се намираме именно в обратната обстановка, на което институциите трябва да реагират адекватно, тъй като високият ценови натиск представлява ерозиране на покупателната способност на гражданите и е основно притеснение за тях. По думите на Alan Blinder, в такива случаи паричната политика често е колкото наука, толкова и изкуство. Докато част от повишената инфлация беше очаквана – тази дължаща се на възстановяването на икономиката, то голяма част беше подценена почти навсякъде – тази свързана с продължителността на затрудненията по доставките и тази свързана с енергетиката; а беше и отчасти непредвидима – дължаща се на допълнителния ценови шок от войната в Украйна.

Засилената инфлация изисква стъпки за нормализиране на паричната политика и повишаване на лихвените проценти, които ще бъдат предприети в Еврозоната в идните тримесечия. Бъдещият управител, при добро стечение на обстоятелствата - при влизането ни в еврозоната, ще стане член на Управителния съвет на ЕЦБ – той ще участва на срещите на Управителния съвет във Франкфурт на всеки шест седмици и ще участва в решенията за паричната политика на паричния съюз. Добре е да знаем неговото разбиране за трансмисионния механизъм на паричната политика – това са каналите на действие на промените в лихвените проценти - как те влияят на поведението на гражданите и фирмите и по този начин допринасят за образуването на заплатите и цените. На база на това ще разберем и как той оценява – кои от тези канали ще отшумят бързо, кои ще останат по-дълго. Защото дори след като инфлацията, причинена от икономическото възстановяване се успокои, изглежда по-дългосрочно ще останат ефектите от повишените цени на енергията, от проблемите с доставките, свързани със войната, от процеса на деглобализация и връщане на производството в Европа. От началото на годината, на база и на няколко изказвания на Isabel Schnabel от изпълнителния борд на ЕЦБ, говорим и за т.нар. “greenflation” - допълнителния принос към повишаване на цените, който за съжаление може да бъде причинен в краткосрочен план от зелените политики и мерките за трансформация на икономиката.

Не на последно място, Банката трябва много ясно и внимателно да следи за финансовата стабилност и банковия сектор. След настъпването на пандемията, задлъжнялостта и кредитирането се покачиха рязко, като опит да се предостави ликвидност на финансовата система, както и вследствие на повишените спестявания, а с това се създаде и ценови натиск върху имотния сектор в много страни, включително България. След миналата финансова криза, централните банки развиха т.нар. макропруденциални инструменти, с които да контролират и създават буфери, да се грижат за устойчивостта на финансовия сектор в среда на силно нарастващи цени на недвижимите имоти. Решенията за макропруденциалната политика обикновено се взимат от специални комисии, които са част от централната банка. В Австрия през миналата година например същата комисия предложи затягане на критериите за даване на кредити за недвижими имоти, с които се опитва да контролира рисковете пред финансовата стабилност. Това са решения напълно в компетенциите на нашата централна банка и това няма да се промени дори и след приемането на еврото.

По всички тези теми, ключово е централната банка да бъде про-активна, да комуникира повече отколкото досега, ясно и отчетливо позициите си. В рамките на прегледа на стратегията си през миналата година, ЕЦБ също така реши да модернизира комуникацията си за паричната политика, да се опитва да достига до по-широка аудитория и редовно да събира и да изслушва опасенията и очакванията на гражданите. Федералния резерв прави това от няколко години под формата на т.нар. town hall, където събира обикновени и случайно избрани граждани на дискусия. В днешно време позициите на централната банка може да има огромен ефект върху пазарите и икономиката. А самите те трябва да стъпват на силен аналитичен капацитет - във водещите централни банки по света се набират най-обещаващите и силни млади икономисти, по този начин и самата институция гради доверието и възможностите си да реагира на непредвидени ситуации пред икономиката, каквито се развиват с много често темпо в последните години.