Възхвала на жената в галерия „Финес“ с изложбата „Тя“ на Румен Статков

В основата стои един образ, който от много години ме провокира, споделя големият български художник

Галерия „Финес“ представя изложбата „Тя“ на Румен Статков – своеобразна възхвала на жената като олицетворение на светостта, чистотата и любовта. „Тя“ е жената във всичките ѝ измерения, състояния и превъплъщения – с нейната нежност и красота, сила и деликатност, разум и темперамент, чувственост, въображение, майчински инстинкт и интуиция. В експозицията живопис са събрани картини от различни периоди с женско присъствие. Сюжети от минали епохи, исторически събития, легенди, приказки и разкази създават един образ.

„Изложбата се появи именно от веруюто, че всичко е насочено към жената. Всъщност в основата стои един образ, който от много години ме провокира. От момента, в който, изучавайки изкуството, стигнах до там, че да мога да правя портрети, фигури и т.н. първо в Художествената гимназия, после в Художествената академия, този образ се е появявал през всичките етапи на творчеството ми досега. Каквото и да рисувам, на каквато и да е тема, една от композициите винаги е с присъствието на този образ, до който аз невинаги достигам докрая. Просто започвам и стигам донякъде, в един момент си казваш – „Стоп дотук“. Тоест изграждам образ, който ми помага на композицията в момента или пък на идеята, която съм имал, и той се превръща в някакво човешко състояние“. Това разказа за Tribune Румен Статков. 

„Тя“ е вълнуващо приключение из загадачната женска природа, през което ни превеждат 45 маслени платна – избрани женски портрети, пресътворяващи красотата, величието и одухотвореността на женския образ, на женското начало и същност. Това е 90-ата поред изложба на известния художник.

„Имало е ситуации, в които не можеш да кажеш дали образът е мъж или жена, особено в цикъла „Между небето и земята“. Там се появяват едни огромни лица, които излъчват различни състояния и почти си говорят. Беше много странно. Всичко зависи от темата, в която съм попаднал. Истината е, че този образ е нещо, което аз така и не мога да си обясня, но винаги съм се стремял да се доближа някак си до него. Той излъчва одухотвореност, интелект, целомъдрие, спокойствие, като че ли някакво огромно познание за всички нас и въобще за света, някакъв космически разум. Имам чувството, че този образ наблюдава и мен. Фактът, че се опитвам да го нарисувам от толкова години говори сам по себе си за това. Но невинаги стигам докрая. Все пак продължавам да го преоткривам, винаги, когато усетя присъствието му. Сега вече на тези години смятам да се докосна колкото се може по-близо до него“, категоричен е художникът.

Той сподели и какво иска да достигне до публиката като емоция и послание чрез този образ.

„Може би да ѝ заговори и тя да усети живото в него, отношението, този поглед, излъчващ разум. Много ми се иска да съм успял донякъде да нарисувам този образ, за да може да го предам на хората по някакъв начин. Сега се сещам как Ван Гог рисува и казва - „Аз го виждам по този начин и трябва да го направя така, че да могат и другите хора да го виждат по същия начин“, как той разгражда цветовете, как използва космическите цветове. Тоест всеки един художник има някакво послание и стремеж да нарисува нещо, което не е правено досега. Независимо от това, че при портрета човек няма много накъде да бяга, все пак се рисува едно лице, което стои срещу тебе, има възможност образът да бъде променян“, подчерта художникът.

Стремежът на Румен Статков е чрез този образ, който ни поднася, с неговата сила, обаяние и енергия, да ни накара да се замислим дълбоко, да преразгледаме приоритетите си, да се вгледаме в себе си и да се върнем към човещината, към онази възвишена ценностна система, която ни е заложена изначално от Бога. 

„Давам си сметка, че самите ние трябва да се доближим до този образ, защото в момента човечеството е допуснало толкова много грешки. Съсипахме природата, алчността на човека стигна до такива безобразия, всички виждаме – войни, вируси, радиация. Вече живеем във века на войната. Най-много войни има в нашия век. На всичкото отгоре продължаваме сами срещу себе си да вървим, точно обратното на този образ, който аз виждам. Разпиляваме всичко, което ни е дадено. Може би там някъде ще си помисля за някакво послание отново и отново“, каза още Румен Статков.

На въпрос дали е успял все пак да разгадае женската природа, изследвайки този образ години наред, той отговори емоционално:

„Това е едно огромно многообразие. Толкова са различни всички жени по света. Те са различни като визия, като познание, като интелект. Един мъж се стреми към определена група от женското съсловие. Някои жени са много напреднали в своето развитие, други не са толкова, обаче те пък носят нещо друго, съхранили са нещо човешко да речем, все още неомърсено. Това огромно многообразие аз съм го наблюдавал през всички години. Нормално е, защото художникът е човек, който наблюдава и пресъздава, пресътворява и природа, и хора. Наистина портретът е най-сложният жанр в изкуствата. Знаем, че и във фотографията, и в литературата да изградиш един образ е доста сложно. Аз се вълнувах през всички години, наблюдавайки жените“.

Румен Статков припомни, че неслучайно преди много години е създал цикъла „Жените на света“.

„Започнах с картини на „първите жени“. Бях нарисувал дори Ева, Хера, Майката Земя, тоест опитах се да се докосна до най-най-изначалното. Там, като че ли, се вижда онова огромно благородство и по-скоро майчинството. Но да създадеш цял един свят, не е лесна работа. Помня, че портретът на Хера беше много интересен. Направих портрет и на Еос – Богинята на зората, и й сложих книги в ръката, защото си казах, че не само утрото е ново начало, но също така знанието, книгата, която държи, е нещо ново. Намесих ето такива неща, които да ми помагат да изразя по-добре образа и да има послание в него. Картините не бяха случайни. След това проучвах жената от различните цивилизации – каква е азиатката, каква е египтянката, каква е европейката и т.н. Наистина се получи една много хубава и интересна серия, но за съжаление в настоящата изложба няма нито една картина от нея, защото всички вече са отишли някъде, те са продадени или подарени. Няма как да я възстановя вече“, сподели Румен Статков.

Известният творец направи и своеобразна ретроспекция на своя творчески път през годините.

„Връщайки се назад във времето и виждайки всичко, през което съм минал, след „Жените на света“ бях направил опит за портрет на България. Там проследих пък няколко женски образа, които са много характерни за нас българите. След това попаднах, съвсем нормално, в този цикъл „Каменната книга на България“. Там пък се разрових из цялата история. След това минах през тракийската непреходност. Създадох серията „Импресия“, една идея на нов Романтизъм, скрита непреходност. Това са все изложби, които се случиха, след като бях показал вече моите послания към света. Всъщност аз започнах отзад напред“, разказа художникът.

Говорейки за посланията на художниците, той даде пример с Франсиско Гоя.

„Гоя в началото рисува по всички кралски дворове и прави какви ли не композиции. Но в крайна сметка накрая той нарисува най-силния си графичен цикъл „Послание към света“ ( 30 творби, рисувани в продължение на около 7 години), за което го гонят и преследват на края на живота му. Аз направих обратното. Аз се появих с „Посланието към света“, което предупреждава всички хора за това, че ще се случи нещо лошо, за кръговрата на живота. Там е и наказание за алчността, там е и „Страшният съд“. Там е постоянно под наблюдение целият Космос. Там е съвременникът, оплетен в мрежата на безкрайността. Там са чудовищно философски разсъждения, на които не им обърнахме внимание, защото в онези години България беше в преход, имаше мутренски времена, не се чуваше гласът на изкуството някак. Като разбрах къде съм попаднал, започнах да ровя и в историята и минах през всички цикли. Настоящата изложба е нещо различно от, както го казахме, „Тя“ – войната, алчността, лъжата, подлостта. Не е това, а точно обратното. „Тя“ е любовта, съзиданието, взаимопомощтта, знанието, усъвършенстването. Искам да наклоня везните към нещо по-добро. В момента имаме нужда да си помагаме и да градим, а не да рушим, да съхраним, а не да събаряме“, посочи Румен Статков.

Той загатна и каква е идеята на неговата бъдеща изложба.

„Най-новите ми работи са пак на една такава вечна тема, свързана със взаимозависимостта във Вселената. Една мрежа, в която отново се появява образ, който е вплетен в нея, трудно уловим, но в крайна сметка човек го вижда“, разкри той.

Художникът изрази надежда съвсем скоро да реализира и изложба на тази тема и призна, че новите му творчески търсения са тотално различни от произведенията му досега.

„Най-новият ми цикъл ще бъде много добре свързан с предупреждението, посланието към света, което отправих много, много отдавна, преди 30 години. Новите ми работи са по-близо до него. Подобно на Майстора аз рисувам с туш и перо, с такъв тип щрих. По такъв начин изграждам формата. И тези мрежи или линии са един капризен вихър от щрихи, който не е случаен въобще. Той обяснява нашата взаимозависимост, взаимовръзка, сложните, заплетени отношения между нас, свързани с нашата психика, човешки разум. Тук ще бъде голямото послание, но просто чакам подходящия момент да ги покажа. Те са почти готови. Имам около 30-40 картини, които стоят две години вече и не се показват, докато не дойде мигът. Мисля, че трябва да изчакаме още малко. Но всичко, което съм предсказъл чрез изкуството си, още в началото на творчеството ми, сега се случва и го виждам дори в природата“, каза в заключение големият български художник Румен Статков.   

Румен Статков е един от нaй-популярните и универсални български художници. Той твори, както в изящните, така и в приложните изкуства – акварел, графика, шаржове, комикси, маслени картини, стъклописи, дърворезба, илюстрации на книги и др.

В творчеството си художникът винаги търси превъплъщението на необходимостта от самоосъзнаване, усъвършенстване и стремеж към по-добър и хармоничен свят.

Румен Статков е роден през 1961 година в Бургас. Учи в Художествената гимназия за изящни изкуства в София, а през 1990 година завършва Националната художествена академия, специалност графика при проф. Петър Чуклев. Първа самостоятелна изложба организира още през 1974 година в началното си училище в град Бургас.

В годините организира редица изложби в страната и чужбина. Негови творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Франция, Португалия, Белгия, Германия, Русия, Турция и Северна Македония.

Негови шаржове на портрети са собственост на известни съвременници, сред които са Бил и Хилари Клинтън, Хавиер Солана, Маргарет Тачър, Хелмут Кол, Михаил Горбачов, Жак Ширак, Владимир Путин, Ян Гилън, Рафаел Надал, крал Хуан Карлос и други.

Сред неговите емблематични творби са маслен портрет на „Света София“ за 100-годишнината на София; картина на „Българската Коледа“, два на два метра, която рисува по време на благотворителния концерт под патронажа на президента в Народния театър; портретът на Кольо Фичето, който тази година ще заеме достойно място в музея в Дряново по повод неговата годишнина; портретът на Томъс Джеферсън за Втора английска гимназия, маслени бои; портретът на доктор Мария Монтесори; портрет на пловдивския Митрополит Николай и още портрети на Ванга, Нострадамус, Салвадор Дали, Моцарт и т.н.