4 френски неща, които може би не са чак толкова френски…

Френска ли е френската целувка?

Често свързваме определени неща с дадени места, от които те уж произхождат: френски маникюр, гръцка салата, виенско колело и така нататък. Но колко общо наистина имат те с тези държави?

Френски ли е наистина френския булдог? Защо американците наричат пържените картофи френски? И откъде идва прочутата френска целувка? Днес ще ви разкажем за няколко френски „патента“, които може би всъщност не са чак толкова френски…

Пържените картофи (French fries or French lies)

Знаем, че днес американците наричат пържените картофи френски (на американски английски french fries). Но защо това е така? Може би са били измислени във Франция? Е, а може би – не.

В първите векове след Великите географски открития на картофа в Европа като цяло не се е гледало с голямо доверие – използвал се е само за храна на животните. По време на войни обаче той започва да придобива голямо значение. Смята се, че пържените картофи за първи път започнали да се правят в Белгия около 17 век. А когато по времето на Първата световна война, американците пристигнали в Белгия, местното население ги изхранвало именно с пържени картофи. Но на американците, които допреди това не били яли такова нещо, много им се харесали и решили да си вземат рецептата за Америка. На нея обаче какво да видим – изписано не белгийски, а френски картофи! Оказва се, че американците приели, че това са френски пържени картофи, тъй като си мислели, че са във Франция, защото местният език и официалният в белгийската армия по това време бил френски.

pixabay

Франзелата не е френска?

Не може да бъде! Всъщност истината е, че нищо не е сигурно… Става ясно, че съществуват 3 главни теории за произхода на франзелите, една от които обаче – по-скоро мит.

Разбира се, става въпрос за Наполеон. Една от хипотезите свързва франзелата именно с неговата ера. Пекарите на френската армия трябвало да създадат такъв хляб, който да бъде удобен за войниците - дълъг и тесен, за да могат да си го носят в панталоните. И така се появила франзелата. Или поне това е едно от предположенията. По-вероятно е обаче да е просто мит.

Според друга версия пък, франзелата съвсем не е френски патент, а австрийско изделие и по-конкретно – виенско. През 1839 г. в Париж се открила “Виенска пекарна” и скоро един от нейните продукти, именно франзелата, добила национална популярност.

Но третата теория е може би най-интересната. Тя се свързва със строителството на парижкото метро в края на XIX век. Тунелите се копаели от работници от разнообразни краища на Франция и между тях често ставали най-различни конфликти: а тъй като всеки строител държал в себе си нож за рязане на хляб, сблъсъците им можели да завършат фатално. Именно затова се наложило за работниците да бъде изобретен хляб, който да не изисква да бъде рязан. Тогава авторът на проекта на метрото Фюлжанс Биенвеню възложил тази задача на пекарите и… се появила франзелата!

Френски булдог или по-скоро… английски?

pixabay

Или може би древногръцки? Всъщност произходът на съвременния френски булдог води началото си тъкмо от едно древногръцко племе с името Молосоиди. По-късно породата била разпространена из целия свят от финикийците, а впоследствие тя достигнала до Англия и се развивла в Мастиф. В средата на 19 век обаче, след Индустриалната революция, много от производителите на дантела в Нотингам остават без работа и се заселват в Нормандия, Франция. Те донасят със себе си разнообразие от кучета, включително и по-малките булдози. Така, породата постепенно набрала изключителна популярност именно във Франция и хората започнали да я наричат френски булдог.

Френска ли е френската целувка?

Щом се нарича френска, дали това значи ли, че е измислена във Франция? Съвсем не.  Хората, естествено, са се целували с език още от времената, когато Франция изобщо не е съществувала, а на нейно място живеели малобройни келтски племена.

Въпреки, че не всички култури по света познават целуването, то съществува от дълбока древност, първоначално под формата на ритуал. А споменаване на дълбоки целувки или целувки с отворена уста се срещат в множество антични текстове. Най-ранният от тях датира от 1500 години преди новата ера и е написан на една от разновидностите на древноиндийския език.

В Европа римляните познавали 3 вида целувки, а „страстната целувка по устните“ наричали savium. На никого не му хрумвало да я нарече „френска“… или поне до времето на Първата световна война, когато Франция била наводнена с американски и британски войници. Свободното си време те предпочитали да прекарват в компанията на красивите французойките и първото, на което обърнали внимание, били страстните им целувки в сравнение с американките и англичанките. Така слуховете за тези толкова „различни“ „френски“ целувки се разпространили по цяла Европа и зад океана. Въпреки, че съвсем не били нещо ново…