Драган Милев - Дари събира спомени, емоции и вдъхновения в юбилейната изложба „60 години на път“

Аз съм безкрайно благодарен за това, че съм устроен така, че се уча от срещите и от хората, които познавам по пътя си, споделя художникът

Художникът Драган Милев – Дари обикаля различни кътчета на България с изложбата „60 години на път“, посветена на неговия 60-годишен юбилей.

Идеята за това невероятно арт пътешествие възниква у твореца съвсем спонтанно и той е щастлив, че може да направи съпричастни към своето изкуство дори хората, които живеят в малките населени места, където изключително рядко се случва да има каквато и да е културна проява. Освен в галерии той обича да излага своите картини на най-причудливи места - в барутен погреб до Варна например, или пък в 200-годишен склад в Малко Търново. А обикаляйки страната, произведенията на Дари определено оставят ярък отпечатък по пътя си в съзнанието на всеки, който се докосне до тях. И това никак не е изненадващо, тъй като те съчетават по неповторим начин изобразително изкуство, история и музика. Няма как човек да не усети завладяващата магия на джаза, предадена умело от четката на художника, който пресъздава много от иконите на този стил музика, сред които изпъква неговата любима муза, легендарната певица и пианистка и символ на борбата с расизма – Нина Симон.

Срещаме се с Дари на един от най-красивите и чисти плажове в България, а именно Корал, където попадаме случайно в обща компания. Интервюто ми с него изобщо не е планирано. Художникът започва да ми разказва за своите непринудени пътувания и артистични начинания около юбилея, и ме кани да посетя изложбата му в Бургас. Въобще не предполагам какво ще се случи на следващия ден. Връщайки се отново на плажа, заварвам Дари да реди своите картини върху пясъка, насред дюните, създавайки поредната си нестандартна арт галерия, този път на брега на морето. Идеята му хрумва ей така, като на шега, както си стои под тентата, любува се на морския пейзаж и отпива от питието си, изведнъж скача, вади платната и започва да ги организира с ентусиазъм, изпипвайки всеки детайл.

Това всъщност не са платна в традиционния смисъл на думата. Художникът и в това отношение излиза от рамката, като рисува върху стари врати и прозорци, още един забележителен елемент от творчеството на Дари, който не можем да не отбележим.

Картините на Дари по удивителен начин се сливат с морския пейзаж в едно хармонично цяло! Изложбата на плажа моментално привлича любопитните погледи на малки и големи и се превръща в атракция за плажуващите! Аз пък не се поколебавам да използвам случая и веднага взимам интервю на художника без изобщо да се замисля. Ето какво разказва Драган Милев - Дари пред Tribune.bg:

„Поводът за изложбата е юбилеят. Това, което е нарисувано е същото, което ми се е случвало през тези 60 години. Нещата, които най-много ме движат през живота ми, дотук поне. Обичам да рисувам хората, които са ме вдъхновявали, предметите, инструментите, които са около мен, пътя такъв, какъвто го срещам. В пътя всъщност събирам провокациите за всичките ми акции през годините. А точно тази изложба се роди изключително импулсивно. Винаги на моите рождени дни аз правя големи веселби. Обикновено наемам „Славянска беседа“, стоварвам на сцената озвучаване и инструменти и казвам на тайфата „Тук празнувам, подаръците на сцената, а който каквото пие да си го носи“ (смее се). И много се забавлява народът и му е кеф така! Тази година обаче се чудех какво по-различно да измисля и то си дойде от само себе си. Декември месец открих една изложба във Велинград, на 4 февруари си я прибрах. Пътувайки обратно към София, бях пуснал лайф от колата, при което започнаха да ми се обаждат хора, с които не сме се виждали от години, а и други, с които сме приятели във Фейсбук без да сме се виждали никога. Всеки от тях ме питаше „Кога ще се видим?“. Аз отвръщах „Ей сега ще се видим“, което не беше шега. И всъщност връщането ми към София се случи на зигзаг и продължи дълго. От Велинград стигнах първо до Малко Търново, оттам през морето, преминах през Мъглиж, Стара Загора, Куртово Конаре, Пловдив естествено. Къде ли не бях, на много места, и се прибрах чак след около месец в София. Всъщност се прибрах, защото ми изтече шофьорската книжка. Това беше поводът, което пък съвпадна точно и с рождения ми ден на 2 март. Направих си празника вкъщи и след това отново поех на път към нови дестинации“, споделя Дари.

„По време на тези обиколки по приятели, на въпрос „Какво правиш“, аз казвах „Ей сега ще покажа“ и разтоварвах цялата изложба за всеки поотделно. Това беше прекрасен повод да се видим. Не само да се разкажем, а и да се покажем ( смее се). Наистина се видях с много приятели“, разкрива още той.

Дари е горд, че със своите спонтанни експозиции из страната е зарадвал изключително много хора, които не са имали шанса или рядко имат възможност да видят изкуство на живо.

„Изживяването в Малко Търново беше много вълнуващо, защото някои от хората, които дойдоха да видят картините ми, не бяха виждали изложби на живо. Освен това направих инструменти от подръчни материали в един детски център, разказвах истории на местните жители. Като си тръгвах, хората плачеха. Искаха пак да се върна, което е много хубаво“, радва се художникът.

Дари признава, че по време на своето пътешествие все пак успява да продава и по някоя друга картина, което от своя страна му помага да продължава напред в търсене на нови хоризонти и да печели нови почитатели и приятели.

„Радвам се, че вече има хора в България, които са готови да инвестират в изкуство и гледат на картината не като украшение, а като инвестиция, което е нещо ново за нашите ширини“, казва той.

Като типичен човек на изкуството и духа Дари е всестранно развита и ярка личност. Той е всеотдаен към всичко, с което се захване и го прави с плам. Освен талантлив художник, той е изкусен скулптор, кожар и музикант. За него музиката върви ръка за ръка с всичко останало. Свири на различни инструменти, дори на леген и се занимава активно с бойни изкуства. 

„Изобразителното, музикалното, танцовото, ако щеш, те са заедно, те са едно цяло. За мен никога не е стоял въпросът кое е на преден план. Днес ми се рисува, рисувам, моделира ми се, моделирам, викат ме да свирим, свирим! Обичам да изработвам инструменти от всевъзможни предмети, които са в околовръст. През годините съм помагал на много мои приятели, чиято работа и живот са свързани със сценичните изкуства. Правил съм костюми, плакати, дипляни, сценографии и какво ли не още. Работил съм с редица популярни личности“, разказва той.

Дари също така практикува йога, но далеч по-сериозни са уменията му в каратето - 35 години е посветил на древното бойно изкуство Джо Шин Мон.

Той е свирил блус в Хималаите, скачал е с парашут над пустинята Невада и два пъти е обиколил Европа на автостоп.

Впечатляваща е неговата свързаност с древността, корените и предците ни. Неслучайно и двамата му сина носят необичайните за нашето време, но изключително красиви български имена – Батбаян и Севар. Батбаян се е казвал големият син на Кубрат, Севар е последният ни владетел от рода Дуло. Това са български, а не прабългарски имена, обръща внимание Дари. Той се е посветил на това да възпитава децата си извън светската суета, иска да познават историята, да ги формира като личности и да ги научи на това, което той самият знае, за да могат да стигнат още по-напред!

На въпрос каква е равносметката му дотук и кое е онова, което го вдъхновява, мотивира и движи напред през годините, артистът е откровен:

„Любопитството ме движи! Преливането на различните теми също ми е интересно. Темите с джаза и блуса, разбира се, са ми постоянни. Като погледне човек, обаче, при скулптурата са още по ограничени. Там само тялото е обект на провокация. Но всъщност, каквото и да хванеш, една купичка за чай да правиш, ако щеш, може само това да правиш цял живот.

Мой любим модел е Нина Симон. Сигурно съм я рисувал десетина пъти и всъщност си дадох сметка, че мога само нея да рисувам и нищо друго да не правя, и няма да ми омръзне. И всеки път е различна. Всички сме различни в различните ситуации и етапи на живота, защото се променяме, ние трупаме различни емоции. Всеки ден виждаме различни хора, които ни влияят. Ти оставяш отпечатък върху мен, аз върху теб.

Аз съм безкрайно благодарен за това, че съм устроен така, че се уча от срещите и от хората, които познавам по пътя си! Някои са ми по-близки приятели, други не толкова близки в живия живот, но много близки в духовен план. Някои са починали отдавна и не съм имал възможност да се запозная с тях, обаче са ми много близки. Ако се бяхме срещнали, знам, че щяхме да бъдем като братя. Всъщност може и да сме се срещали“.

Каквото и да кажем за Дари ще е малко. Той е толкова многолик, колкото много могат да бъдат нюансите на всички цветове в една палитра. Той е не просто творец, той е мъдрец, философ, духовен гуру, от онези хора, които са призвани и богоизбрани да бъдат водачи и учители на всички останали.

В последния ден от моето морско приключение разбирам, че Дари е приел покана да бъде спасител на плажа. Това разбира се, не е нещо учудващо, имайки предвид, че той е прекарал своето детство в Созопол и като всички морски чада е отличен плувец. На младини е успял да спаси много хора от удавяне. Сега отново е готов да жертва живота си за другите!

Август е, севернякът става все по-силен и бурен, Дари е на своя пост, горд, щастлив и целеустремен, а аз се питам накъде ли ще го отвее вятърът след Корал, къде ли ще се срещнем отново? Може би на някой величествен планински връх? Предстои да разберем!