Говорят моряците: За евакуация през Украйна искаха подпис, че е на наша отговорност (ВИДЕО)

Българските моряци, които се върнаха вчера на родна земя след повече от 50 дни в Мариопул разказаха за ужаса от войната и истината за евакуацията си. Пред Maritime.bg Рали Димов – втори механик, Радослав Стоянов и Живомир Митев-кадет, разказват какво точно се е случило на пристанището в Мариопул.

Те са пристигнали в Мариопул на 21 февруари, като са имали нормална операции по товаро-разстоварване. Три дни по-късно те са преустановени, защото вече е била обявена военната операция. Първите дни са били спокойни, вярвали са че са на сигурно място. В края на март обаче за първи път кораба е бил ударен, а две седмици ударите са станали още по-интензивни.  Шрапнели са попаднали в хамбара, каютата на капитана и на други места по плавателния съд. Моряците обаче са категорични,  че на този етап той може да се върне по вода.  

През цялото време моряците са се крили в долната част на кораба, основно се е стреляло през деня, а вечер са се качвали по стаите си. Имало е моменти и когато се е стреляло постоянно. 

„Възможности за евакуация вероятно много е имало, когато беше спокойно. След като съпругите ни дадоха пресконференция заедно с „Възраждане“, за което много им благодарим, реално започна да се прави нещо. Целия проблем придоби обществена известност и от тогава започнаха според мен да работят по-активно. От външно министерство звъняха по няколко пъти на ден и ни предложиха вариант за евакуация, който ние вече не можехме да използваме тъй като трябваше да стигнем до портала на пристанището, а там постоянно се стреляше.

Там се водиха военни действия и нямаше как да напуснем кораба“, заяви Митев. Той описа, че  е имало танкове, ракети град, интензивен обстрел от корабите. Една метална врата пък е изхвърчала на 15 метра от експлозията, но на първо четене кораба е в мореходно състояние.

„В един момент както ние мислехме, че не може да се проведе евакуация и най-сигурно е на кораба, видяхме как двете страни спряха да стрелят. 26 човека от един кораб слязоха с куфарите, минаха покрай нас и си заминаха. Разбрахме, че в 5 часа следобяд те вече са били в Донецк, евакуирани, на сигурно и разбрахме, че ние сме останали последния екипаж на търговски кораб на пристанището. И тогава вече ни прекипя, напрежението ескалира неимоверно много между нас. Започнахме да искаме отчет от капитана, да говори с външно министерство, да ги уведоми, че всъщност има екипажи, които са евакуирани, да знаем дали ние сме единствените последни.

Отговориха ни с общи приказки, че на едните кораба е изгорял, на другите повредено оборудване, другите какви националности били. Само ние сме цъфнали и вързали, нашия кораб е най-добре и няма къде да ходим. Външно колкото и пъти да са се обаждали говореха само с капитана на кораба по сателитния телефон, което е официален представител на корабособственика. Съответно според мен той се грижи първо за собствените си интереси и тогава за нашите. Опитваха се да ни разубедят, явно са успявали няколко дни, докато накрая вече нямаше как и тръгнахме“, заяви Митев.  

Руснаците са държали половината от пристанището имало е риск да стрелят по тях, но един от техните колеги е рискувал, говорил е с руснаците и след три часа се е върнал, като е съобщил на колегите си, че се осигурява час и половина коридор, за да може да бъдат евакуирани.

„С белите знамена, нямаше просто как да стоим на този кораб с този психически тормоз, който преживяхме. Дори с риск за живота си“, допълни още Стоянов.

След като ги поемат руснаците са им дали храна и вода, извозили са ги към първия пост на града за паспортна проверка и с охрана до Донецк. Моряците са били настанени в хотел, а след това ескортирани до Сочи.

„Искаме да благодарим на руснаците, че ни евакуираха. Много е трогателно да видиш хора, които са на първата на боя, не са се къпали с дни, да се опитват да ни успокоят, да ни кажат, момчета вече сте на сигурно, да ти дават храна, вода“, допълни още морякът.

На въпрос как си обяснява нежеланието на правителството да признае ролята на руснаците и Донецк в евакуацията с политически причини. „Реално руснаците контролират територията и няма кой друг да ни изкара“.

Коридорът който е бил предложен от страна на правителството е бил през Украйна, но те са отказали, защото се е стреляло около кораба и реално военните действия са започнали, а моряците е нямало как да излязат. Отделно маршрутът е бил през цяла Украйна, която е военна зона.

„Те ни казаха да тръгнем без телефони и компютри. Казаха ни да тръгнем без багаж и на свой риск с подписана декларация“, допълниха моряците и един вид да нямат претенции за обезщетение.

„Премиера ни поздрави, радва се че сме пристигнали. Каза, че са работили за нашето евакуирани, но накрая ние тръгнахме сами и ни извадиха от ДНР. Всеки сам да си прави изводите на какъв етап и кога са се свързали, кой какво е ръководил, не знам“, разказаха спасените моряци за качването на Кирил Петков на борда на самолета вчера.

„В интерес на истината войниците, които ни посрещнаха казаха, че контактуват с правителството, но кога е станало ние не знаем“.

Радослав Стоянов също благодари на ДНР, на войниците, че са се държали добре с тях, че са им дали храната си и водата. „Всяка сутрин се молихме да останем живи“.

Всички мобилни оператори са били блокирани и в един период от време от фирмата са организирали връзка с роднините, но след пресконференцията дадена от съпругите им са прекратили и това с оправданието, че това е тяхна безопасност.