На Игнажден не се иска и не се дава нищо назаем

С Игнажден започват коледните празници! Какво трябва да знаем за него?

Пет дни преди Рождество Христово - на 20-ти декември, почитаме свети Игнатий Богоносец.

Днес празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни. Да им е честито!

Според традицията от този ден започват родилните мъки на Богородица. Затова в  периода между 20-ти и 25-ти младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не трябва да работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

Всъщност в книгата си „Българският народен календар“ Георги Велев обяснява, че в миналото на 21-ви декември, когато денят е най-кратък т.е., когато е зимното слънцестоене, се е празнувало така нареченият Полязовден, Млад Бог, Млад ден. След покръстването обаче към него бил „прикрепен“ християнският св. Игнатий, който се празнува на 20-ти. Така старите народни традиции и вярвания се смесили с християнските и образували Игнажден.

Изпълнен с множество поверия и забрани, в българския календар той се свързва с началото на Новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. В народните поверия понякога се смята за начало и на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление). Всичко, което се прави на този ден има магическа сила и може да носи здраве и живот, щастие и плодородие. Цялата обредност на този ден предначертава благоденствието през следващата стопанска година. Затова и българинът не спира да се оглежда за знаците и символите, които му дава светът около него.

Важен за Игнажден е огънят и ритуалите свързани с него. Тъй като 20-ти е най-краткият ден и слънцето е най-малко и отдалечено, съществуват множество имитативни магии с цел да се „помогне“ на слънцето отново да порасне през Новата година. Денят започва да расте по-бързо, колкото „петел скача на прага“. Слънцето започва да се обръща към лятото, но все още е в най-далечната си точна. Има нужда от помощ. Вярва се, че огньовете, които се палят на този ден са вид слънчеви магии и символизират слънчевия диск, помагайки на слънцето да свети по-силно. Освен това огънят има и пречистваща сила и играе ролята на посредник между света на мъртвите и света на живите.

Цялото семейство трябва да стане рано сутрин, а жените наклаждат огъня още тогава, като слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета („подкови“), поръсени със сусам.

Трябва да се подготви и трапезата, която да е постна. Обикновено се слагат пит с мая, ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с прас или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед и специално омесените колачета.

Най-характерен за празника обаче е обичаят „полазване“. В него важна роля играе гостът – от това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ (гостът) е добър, то благоденствие и успех ще има и в къщата през цялата година.

И тъй като българинът от край време е вярвал в добрата и лошата среща, той не си позволявал лош гост да се появи в къщата му на Игнажден. Всяка къща си имала свой полязик, за когото било сигурно, че е добър човек. А тези, които веднъж били набедени в зла прокоба, цял ден си стояли вкъщи и избягвали чуждите домове. 

Когато гостът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, толкова яренца (агънца, теленца , кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

Смята се, че ако гостът е от мъжки пол, повечето животни идната година ще са петли, теленца, т. е мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Най-много българите се радвали, когато здрава, млада, красива и бременна жена влезне в дома им. Тогава знаели със сигурност, че годината ще е добра.

Игнажден свързваме и с много гадаене. Тогава момите гадаят късмета си, могат да разберат кой ще е техният избраник. Трябва само да излезнат на дръвника, да се посипят със семена от ечемик и да кажат „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно.“ А когато тръгва за вкъщи, трябва със себе си да вземе в едната си ръка трески и клечици, а в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките се окажат нечетен брой, ще се омъжи през годината, ако са четен – сватба няма да има. Така, семената се поставят под възглавницата преди лягане и който момък сънува момата, той ще е нейният бъдещ съпруг.

Друг метод за гадаене е поставянето на жив въглен върху секира. На сутринта се гледа пепелта по него – ако е станал целият на пепел, очаква се плодородна и успешна година.

Ето още няколко вярвания, обичаи и забрани, които е добре да знаете за празника:

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари...

Не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да не излезе берекетът.

Не се иска и не се дава нищо назаем.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Не се пере, за да не налети болест.

Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.

Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.