София през вековете: Курортите на столичани

Княжево, Горна баня, Бояна, Драгалевци – сега неизменна част от София, а някога – села извън пределите ѝ.

В началото на 20-ти век столицата все още се простира едва в границите на днешния център – кръга, образуван от Владайската река на север, Перловската на юг и югоизток и от бул. „Константин Величков“  и Руски паметник на запад. А около тях – безгранични зелени поля, от които днес не е останало нищо. Княжево, Горна баня, Бояна, Драгалевци – сега неизменна част от София, а някога – села извън пределите ѝ. Как са се променили те с времето и защо? Каква е била връзката на столичани с тях през всичките тези години, за да станат и впоследствие част от града?

Всъщност в началото на миналия век тогавашните (още) села около София били любими „летовища“ и места за отдих на средностатистическия столичанин. Както разбираме от Георги Каназирски-Верин, в „София преди 50 години“ кореняците-софиянци тогава нямали истински обичай да летуват и трудно излизали извън очертанията на любимата си столица. Затова селата в близост били добър и компромисен вариант.

„Думата „курорт“ по него време беше непозната за софиянци. Поради оскъдните средства летуването се практикуваше само от по-заможните семейства. Когато те летуваха, казваше се „отиваме на бани“ или „на село“. И бяха прави, защото летовищата, гдето те отиваха, бяха първобитно устроени селца, но много от тях с минерални бани: Княжево, Горна Баня, Панчарево, Банкя и пр.“ разказва той.

Именно Княжево било едно от най-предпочитаните сред тях -  най-вече заради удобната трамвайна връзка, която съществува и до днес. Но още много отдавна, години преди първия трамвай и Освобождението, тази местност била изключително популярна. Хора от най-различни краища на България (и не само) идвали да се радват на очарованието на някога съществувалата тук Балиефендиева гора.

Ето как Евлия Челеби описва тази гора в своите пътни записки от 16 век: „Над с. Бали Ефенди (старото име на Княжево) има една гъста гора, през която стрела не прониква, куршум не работи. Тая гора е красива със своите високи до небесата чинари, дъбове, тополи. Подобни се срещат само в Босна, в Равнинските гори и Черменските планини. Навсякъде в това бранище текат извори, а пък под дебелата сянка на всяко дърво множество влюбени и посетители се веселят или пък се молят“.

Но, за съжаление, с годините това чудно място почти изчезнало и чак през 1891 г. било предприето ново залесяване. Десет години по-късно, когато до Княжево вече се движел трамвай, мястото отново придобило популярност, каквато имало преди 300 години, въпреки че боровата горичка все още била новозасъдена.

Освен на нея, софиянци се радвали и на трите малки бирарии, където под съпровода на духовната музика, те се веселяли до мрак, а понякога цяла вечер. Георги Каназирски-Верион описва една от тях по следния начин: „Чисти масички, студена бира, хубави закуски, една доста широка вада, която минаваше пред бирарията и се вливаше в княжевската река. Ето един декор, който привличаше софиянци. Всеки следобед пред бирарията имаше дълга опашка от файтони, които са довели софиянци тук на разхлада“.

Друго предпочитано място за отдих, но по-слабо, било Бояна. Там, така както и до днес, много хора отивали, привлечени от Боянския водопад с неговата сенчеща свежест, омайно величие и приятен лъх на жизненост през горещото лято. Още преди повече от 50 години обаче Димо Казасов пише: „Днешният Боянски водопад няма нищо общо с някогашния, който беше пълноводен, внушителен, прорязващ с тътнежа и красотата си. Неговите води не бяха още каптирани и струяха от огромната му височина с величие и блясък“.  Но както тогава, така и сега, това не спира водопадът да бъде едно от любимите места за отмора на столичани през лятото.

Група планинари при Боянския водопад / Снимка: stara-sofia.com

Сред селата около София, те обичали да посещават и Горна баня – най-вече заради минералните си води и чистия въздух. „За нея се отиваше с трамвай до Горнобанския път и оттам с кабриолет до селото. Няколко с разнебитени яйове кабриолети чакаха недалеч от трамвайната спирка. За превоз до селото се плащаше по 50 ст. на лице. Тая сума не беше по силите на всяка кесия, поради което по-големият брой пътници вземаха трикилометровото разстояние пеша. Независимо от това кабриолетите не бяха и бързо превозно средство. С тях се превозваха по 5-6 седнали един върху друг пътници и конете пълзяха като буболечки по нанагорнището. Излетниците с деца не смееха да ги пренабрегнат, тъй като те доставяха рядко удоволствие на рожбите им, които с плач и дърпания воюваха за правото си на радост“.

Горнобанската баня / Снимка: stara-sofia.com

Така през годините желаещите да се поразходят и да си отпочинат из хубавите селца всред тихите и сенчести поли на любимата Витоша се увеличават все повече и повече. Постепенно населението им нараства и така, през април 1938 г. със закон се създава Столичната голяма община, а Бояна, Княжево, Горна баня,  Драгалевци и още няколко села официално си присвояват статута на квартали на града.

Снимки: Стара София