София през вековете: Нощният живот

През 20-те години на XX век, след вече 3 големи войни (Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война) и две национални катастрофи, София имала нужда да забрави поне за момент всичките си проблеми или с други думи – да „отпусне парата“…  Точно тогава в столицата започнали да се появяват нощните локали, кабаретата и т. нар. кафе-шантани, които били истинска атракция и едно от любимите места за п(р)ос(в)ещение на софиянци чак до Втората световна война. Циганското кабаре с легендарната Кева, „Нова Америка“, „Жасмин“, „Лорелай“, „Лорета Брикси“, „Капернаум“…

В нощна София кипял живот още в началото на века!

„Който има пари, отива в кабарето да се весели, да пее, да танцува. Да се почувствува млад, силен, красив. Кабарето е за това — да повдига самочувствието на човека... Кабарето е място за развлечение. Това не е публичен дом... Затова всяка богата държава има кабарета и това е едно от мерилата за богатството на една държава. Има ли барове, вариетета и кабарета — значи държавата е богата. Няма ли — или се готви за война, или е много-много бедна”, споделя известният български банкер Атанас Буров за книгата „Срещи с Буров“ на Михаил Топалов.

Твърди се, че първите кабарета в България били създадени от един находчив немец на име Егон, който бил експерт на Балканската банка през 1906 година. Още през 1907, той открил две казина и две кабарета във Варна и Бургас, а по-късно отваря вратите и на гореизброените заведения (без Циганското кабаре).

Повечето от тях не били толкова скъпи, колкото на Запад, и затова гостите му били изключително „разноцветни“. Богати и бедни, търговци, и чиновници, и не особено платежоспособни студенти – всички насядали заедно, всички – добре дошли. „Защото в старите софийски кабарета отношението към клиента – бил той милионер, човек от „средна ръка" или „санкюлот" – бе винаги еднакво – любезно и учтиво“, пише Драган Тенев в „Спомени за Стара София“.

Но имало едно място, което просто не можело да се сравни с нито едно друго заведение както в България, така и в цяла Европа! Това било прочутото софийско „Циганско кабаре“ на улица „Татарлий“, точно в сърцето на самата Циганска махала, която тогава била в края на София.

'Циганското кабаре" с циганката Кева / Снимка: www.stara-sofia.com

„Това своеобразно кабаре беше нещо изключително! И аз мога да поръчителствам пред вас с чиста съвест – из обиколките ми по света, колкото и да се оглеждах, никъде не съзрях нещо подобно. Нещо така неподправено. И така индивидуално в своя собствен стил. Междувременно изключителността на „Циганското кабаре" се състоеше не в неговите простоватички кръчмарски мебели или евтина „посуда", а главно в неповторимата му атмосфера, която циганският оркестър на Кева поддържаше с непрекъснатото си свирене от десет вечерта до зори. Оркестрантите в този ефектен оркестър бяха невероятни „слухари". Не умееха да разчитат ноти, но когато почнеха да свирят, човек веднага усещаше, че те са стопроцентови музиканти. Не по-малко завладяващи от тях бяха и солистите им. Освен типичните цигански песни и романси те изпълняваха със същото майсторство и стари градски песни и шлагери на български композитори“, разказва ни още Драган Тенев.

Както в другите кабарета, така и тук гостите били най-различни. Всички те идвали най-вече заради циганката Кева – певицата-легенда на заведението. Щом тя започнела да пее, всички посетители на заведението скачали да танцуват, а програмата продължавала цяла нощ…

От мемоарната книга на Георги Каназирски-Верин „София преди 50 години“ пък научаваме и за кафе-шантаните. Името им произлиза от френския глагол chanter, който значи „пея“, и буквално се превежда като „пеещи кафенета“.

„В тоя сорт нощни кабарета, не особено големи, с по десет-петнадесет маси и обезателно две, три до четири стаи „сепарета“ се сервираше чай, кафе, бира, евксиноградско бяло вино и шампанско на твърде високи цени. В тях имаше по десет-петнадесет певачки, дошли от Австрия, Румъния, Гърция и Сърбия. Под акомпанимента на пианото те пееха непретенциозно шаблонни песни, и след това събираха парса. Парсата беше пет или десет стотинки. При повикване те сядаха при клиента на разговор и консумация, за която получаваха процент. По-знаменитите от тия нощни заведения бяха: „Сан Стефано“ и „Одеса“ на пл. Трапезица; „Орфеум Неапол“ на Клементина и Леге — днешният хотел „Империал“, „2-ри февруари“ на Бр. Зареви — бивша бирария Хръдличка, а напоследък кафе „Ница““, пише Георги Каназирки-Верин.

От него разбираме още и че освен различните видове кабарета, съществували и така наречените тунели. Те се посещавали от по-малко претенциозните клиенти, но именно там ставали най-големите веселби. В най-известния от тях свирил оркестърът на Вулето, който бил сръбски циганин, добър цигулар, пожънал голям успех в столицата. По-важните „тунели“ били зимникът на хотела „Кобург“, който се намирал на ъгъла на Пиротска и Витошка, срещу Баня-баши, под някогашния хотел „Македония“.

Но всички тези знаменити места са вече изчезнали. Циганката Кева отдавна е само легенда и кабаретата едва ли някога отново биха били същите…

Разберете повече и за някогашните “дневни“ заведения на София в статията „София през вековете: Сладкарниците, кафенетата и бирариите“.