София през вековете: Столичният хайлайф в Царство България

След Освобождението в младата българска държава започва да кипи живот, изпълнен с ентусиазъм и стремеж за достигане, а защо не и задминаване на Европа. София постепенно, но бързо се превръща в център на политическия и културен живот и скоро се формират различни кръгове от хора, водещи различни начини на живот, с различни ценности и интереси…

Днес ние често се оплакваме, че прекалено много подражаваме на чуждото, а забравяме да се огледаме у собственото родно, че използваме чужди думи, при положение, че и ние си имаме, и то толкова хубави, че „новото поколение“ е забравило българско. Оказва се обаче, че тази тенденция съвсем не е нещо ново, присъщо единствено за нас.

Нека ви разкажем за един много тесен кръг хора от началото на 20-ти век в София, посещаващ само чуждестранни театрални премиери и концерти, в който браковете се случвали само измежду членовете му и който непрестанно и неуморно се опитвал да следва всичко „европейско“…

Това било т. нар. висше общество на София, което Димо Казасов описва в мемоарната си книга „Улици, хора, събития“ по следния начин: „Английската дума хайлайф, която значи „висше общество“, „елегантен и богат свят“, беше в обръщение между столичани, за да отбележи една малка среда, която живееше на широка нога и правеше усилия да подражава на чуждата на нашия живот аристокрация.“

В столицата този „хайлайф“ имал най-общо следния състав: Фердинанд и неговото обкръжение, висшият команден състав на армията, лидерите на буржоазните партии, най-известните и заможни лекари, адвокати и професори, по-големите търговци и бившите и настоящи дипломатически представители. Всички тези хора образували един кръг от около стотина семейства, който бил съвършено затворен – един малък свят недостъпен за другите. Но и достъпът навън също не бил възможен. Браковете и общуването се осъществявали само вътре в кръга, „а когато любовното увлечение смесваше кръвта му с кръв от чужда среда, то затваряше вратите си за изневерилите му синове или дъщери“, споделя още Димо Казасов.

Едно от неписаните правила на това общество било членовете му да се канят помежду си сравнително често на обеди, журфиксове, вечери и вечеринки. Но това не били обикновени покани на гости, а зрелищни състезания по гастрономия, модна ерудиция, изтънченост и удобство. Всеки ожесточено се борел да изпъкне сред другите си с кулинарните си знания, с най-новото си европейско облекло и изящни дизайнерски мебели, с компетентностите си, понякога твърде повърхностни, в сферата на изкуството и да направи съвършения прием, за който после всички да говорят седмици наред.

И тъй като столичният хайлайф правел всичко по силите си да прилича на чуждестранната аристокрация, той не си позволявал да присъства на концерти, театрални премиери или други културни събития, които били от родни артисти, а само от чужди. В стремежа си да изтъкнат сред обикновените хора, те не могли дори и да почиват в българските курорти, а единствено в чуждестранните, или техните собствени и приятелски вили.

В самата столица обаче, софийският елит си имал специални заведения, ресторанти или клубове, които посещавал. Едно от тези места бил дипломатическият „Юнион клуб“, който представлявал изключително интересно дружество, създадено още през 1884 г. по модел на подобните нему в Западна Европа именно за да събира елита на София. Той се намирал в сграда на ул. “Иван Вазов” и ул. “Раковска”, която днес вече не съществува. Но там някога се осъществявали пищни балове, банкети и изящни приеми на чуждестранни делегации.

Сградата на "Юнион клуб", намирала се на пресечката на ул. "Раковски" с ул. "Иван Вазов" / Снимка: stara-sofia.com

Друга ключова точка в столицата била булевард „Цар Освободител“ – от Орлов мост до Двореца. Той бил любимо място за разходки на дамите от хайлайфа, или иначе казано истински модни ревюта, по време на които те изнасяли на показ своите най-нови тоалети, по последния писък на западноевропейската мода.

А времето също не било случайно – минавали оттам всеки ден точно между 11 и 12 часа, когато по булеварда вече не минавали обикновените хора и той бил полупразен. „Тук ставаха срещите между познатите. Тук дами и кавалери разменяха своите потънали в копнеж и свян погледи. Тук експертите по модата и любителите на красотата правеха преценките си за постиженията на крояческото изкуство и за подобренията на човешката раса.“ А посетителите на писателското кафене „Цар Освободител“, което се намирало на пресечката между булеварда и ул. „Раковски“ също знаели много добре за тези ежедневни разходки и не пропускали да им се насладят.

бул. "Цар Освободител" - любимото място за разходки на дамите от хайлайфа / Картичка: stara-sofia.com

Какви други развлечения имал столичният хайлайф? Тъй като по това време столицата не притежавала заведения за „изискани“ забавления, а ежедневните вечеринки често омръзвали, софийският елит обичал да разнообразява свободното си време и с игри на карти и като цяло комар под най-различни форми. Специални сгъваеми масички за игра имало във всеки дом – на тяхната липса не се гледало добре. Просторните и елегантни холове бързо се превръщали в своеобразни мини зали за игри, а поканите за чай или кафе след вечеря често означавали именно покани за хазартни развлечения цяла вечер…

И въпреки неуморните опити на ранното българско висше общество за бърз напредък и подражание към Европа, това се оказало трудна и почти непосилна задача…

„Ние живеем в Европа, но не сме европейци. Облякохме европейските дрехи, но не съблякохме забунчето на невежеството...“, отбелязва тревожно още през 60-те години на 19-ти век Петко Р. Славейков. А оттогава са минали повече от 100 години, много неща са се променили, а България е вече отдавна част от Европейски съюз… И все пак, и днес, като че ли думите на Славейков звучат с все такава сила.