Хърсев: По-добре служебно правителство, отколкото популистко

Редуването на служебни кабинети засега няма отрицателен ефект върху икономиката, коментира пред „24 часа“ финансистът Емил Хърсев.

„Оказва се, че в ситуация с действащи правителства те са по-дашни от служебните кабинети. Има някакъв възпиращ ефект на това политическо безвремие включително върху инфлационния процес. Някаква непосредствена опасност за икономиката от тази политическа криза аз не виждам. Българските парламенти не са в състояние да постигнат съгласие по основите на икономическата политика. И те очевидно няма да постигнат това съгласие - освен при формула с ясно мнозинство, каквото няма“, прогнозира той.

Според него самият характер на правителството като служебно по-скоро има възпиращ и охлаждащ ефект в сравнение с това, което би преследвало като политика едно популистко правителство.

„Един ден нацията ще трябва да разбере, че желаното трябва да бъде заработено и това е единственият начин, по който една нация може да живее и да просперира. И трябва да направи съответния избор на политически представители, които са в състояние да се занимават сериозно и да управляват икономиката адекватно“, категоричен е Хърсев.

Финансистът настоява за „максимално твърд“ бюджетен сценарий, за да може политическата система да издържи.

„Няма друг начин освен спазване на строга финансова дисциплина в страна с валутен борд. Това е сценарият, при който фискалната политика не се опитва със средствата на бюджета да стимулира производство на доходи. Естествено, най-добре за населението е бюджетът да продължи да харчи с широки пръсти, но това за икономиката е опасно. Всички ние ще плащаме тези дългове“, предупреди той.

Хърсев се надява да не бъде разбита тотално финансовата дисциплина, за което много финансисти предупреждават.

„Бързото натрупване на държавен дълг е много опасно за страна като нас с валутен борд, която няма възможност за кредитиране на бюджета от централната банка и трудно рефинансира държавните ценни книжа от собствената си монетарна система“, предупреждава експертът, който се опасява, че сме тръгнали по именно този път.

„Но поради ниската начална стойност - допреди 2 години с абсолютно ниски за ЕС нива на външен дълг, България изглеждаше като далеч незастрашена от подобна опасност. Сега обаче трупаме дълг значително по-бързо“, заяви той.

Неговата прогноза е, че инфлацията ще продължи – „веднъж започнал този процес, обикновено стихва бавно“.

„Предполагам, а и актуалната прогноза на всички институции, които следят този процес, е, че темповете на нарастване на цените ще намаляват, т.е. до края на годината едва ли ще видим нещо по-високо от 20%. Още повече че основните движещи сили на този процес като че ли намаляват интензивността си - става дума основно за ръста на цените на енергоносителите, а цените на петрола през последния месец бележат спад. Антиифлационните мерки които могат да се вземат са по линията на твърда фискална политика, т.нар. остеритет. Намаляване на държавните разходи, което води до намаляване на доходите на получателите на държавни субсидии. Това обаче намалява веднага платежеспособното търсене, нещо изключително неприятно“, каза Емил Хърсев.

Финансистът не вижда риск от „пукане на балони“.

„Не забелязвам някакви особени балони в България, нямаме свръхтърсене на каквото и да било, в частност на недвижимости. Що се отнася до лихвата, нека обърна внимание, че при това ниво на инфлация тази лихва, която продължават да плащат кредитополучателите, продължава да е отрицателна в реално изражение. Т.е. кредитната система субсидира кредитополучателите чрез преразпределение на ефекта от реално отрицателните лихви. И желанието да получат фактически доход у кредитополучателите си остава. Да се стигне до положителни нива на лихвите по кредитите до 18%, колкото е инфлацията, не изглежда достоверно“, категоричен е Хърсев, който казва, че не очаква рецесия.

„Това означава намаление на БВП. Напротив - инфлацията действа по-скоро стимулиращо върху производството. По-висока цена - продават по-лесно“, обясни той.

Хърсев е категоричен, че трябва да се форсира приемането на еврото.

„Това е едно от малкото смислени решения напоследък. То ще направи значително по-управляем външния дълг на страната и ще премахне един много сериозен риск. Стъпването ни в еврозоната означава възможността българските банки да ползват в случай на нужда рефинансиране от страна на Европейската централна банка. Отдавна сме закъснели в това отношение. Час по-скоро тази нормализация ни е нужна“, вярва Емил Хърсев.