Борисов: 27 януари е ден на скръб, но и ден на памет

Снимка: БГНЕС

„27 януари е ден на скръб, но и ден на памет. Милионите невинни жертви на Холокоста всеки ден ни напомнят, че антисемитизмът, ксенофобията, расизмът и всички форми на език на омразата нямат място в нашето толерантно общество, написа лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов по повод Международния възпоменателен ден на Холокоста.

Борисов написа, че животът е висша ценност - това ни казват 48 000 български евреи, спасени от ръцете на нацистката машина на смъртта.

„Вярвам, че и днес пазим характера, направил възможен този подвиг на българския народ, православната ни църква и народните представители, водени от Димитър Пешев. Светла да е паметта на погубените!“, написа още лидерът на ГЕРБ.

От ГЕРБ пък бяха единствените, които излязоха с декларация в Народното събрание:

В световния календар има дати на скръб и печал. Дати, които ни напомнят за най-мрачните времена в глобалната история. Дати, носещи в себе си паметта за безсмисленото насилие, чудовищната жестокост и нейната най-висока цена – тази на човешкия живот. Такава дата е 27 януари – денят, в който през 1945 г. е освободен концентрационният лагер „Аушвиц“.

Днес ние почитаме паметта на милионите невинни жертви на Холокоста. Спомняме си за погубените човешки животи от тоталитарния нацистки режим, който в периода на Втората световна война се опитва да унищожи едни от най-базовите и общоприети ценности – многообразието и толерантността. Преклонението пред погубените животи е наш дълг като хора и граждани на света, но то е и обещанието на поколенията, че никога повече няма да допуснем подобно варварство да се случи. Усилията на глобалната демократична общност, насочени към мир и просперитет, трябва винаги да бъдат ръководени от взаимното уважение и зачитане на различията – расови, етнически, религиозни.

Холокостът е най-тежкият урок по история. Урок, който трябва да бъде помнен, разказван и никога да не бъде забравен! Урок, който възпитава способността ни да поемаме отговорност за последствията от дела, на които не сме били свидетели, но които са белязали всички нас.

През 2018г. сраната ни стана член на Международния алианс за възпоменание на Холокоста и предприе редица законодателни инициативи, които да позволят ефективно преследване на извършителите и подбудителите на антисемитски, ксенофобски и други расистки прояви. Защото, за съжаление, антисемитизмът предизвика Холокоста, но не изчезна с освобождаването на нацистките концентрационни лагери.

Спасяването на българските евреи през 1943 г. е забележително събитие, показващо човечността и толерантността на българския народ и волята му за справедливост. 43-ма народни представители, начело със заместник-председателя Димитър Пешев застават открито срещу натиска за депортирането на българските евреи, въпреки заплахата за личната си сигурност и политическа съдба. Благодарение на усилията на народните представители, категоричната позиция на Българската православна църква, на активността на обществени личности, на българските дипломати, на професионални организации, на обикновени граждани, държавният глава цар Борис III се съобразява с обществения натиск и отказва депортирането на повече от 48 000 евреи - български граждани към лагерите на смъртта.

Това не са фашисти, нито в България е имало фашистки режим! Обективният прочит на историята е признак на зрялост на демокрацията на една държава. Оценявайки обективно историческите събития, не може да се оспорва фактът, че 11 343 евреи са депортирани от Северна Гърция и Кралство Югославия, които тогава са под германска юрисдикция. Изразяваме съжаление, че не е било възможно на местната българска администрация да го спре, въпреки че опити за това са правени от български граждани, от общественици и духови лица.

Всеки един от нас трябва да поеме отговорност да гарантираме младото поколение да бъде научено, да знае и да помни Холокоста, да е чувствително и нетолерантно към всички форми на национализъм и изкривяване на историята. Само така може да гарантираме мир, просперитет и спазване на човешките права!