На първо четене: Отмениха машинното гласуване за местните и парламентарните избори

3 дни е срокът за предложения преди второ четене

Парламентът прие на първо четене промените в Изборния кодекс, с които машинното гласуване отпада за местния и парламентарния вот. Промените бяха предложени от ГЕРБ в началото на миналата седмица след анализ на ЦИК за провелото се машинно гласуване на изборите за Европейски парламент.

Според доклада машинното гласуване е неоправдано скъпо. Цената за един глас с него е 59 лева, а с хартиена бюлетина е 0.77 лева за глас. Отбеляза се, че цената ще бъде значително по-висока при избори за общински съветници и кметове, за които се предвижда да се гласува машинно в 6000 секции.

Председателката на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова мотивира необходимостта от промените с аргумента, че само 10-15 метра ще е дължината на протоколите от машинното гласуване. Тя определи като „укоримо“ твърдението, че „машинното гласуване улеснява избора на гражданите и го прави по-бърз“.

Дариткова се позова на данни, че по време на европейските избори максималният брой гласували избиратели машинно в една секция за един вид избор в национална листа е 329 души или средно един гласувал на 2-3 минути.

„Ако допуснем, че заради няколкото листи на местния вот на един избирател му трябват пет минути, за да подаде своя глас, при 13 часа продължителност на изборния ден максимум 156 човека могат да се възползват от възможността да гласуват машинно на една машина и то само в случай, че гласуват непосредствено един след друг“, изчисли д-р Дариткова.

Тя подчерта, че се очертава риск от загуба на доверие в изборната система на България и риск за законосъобразното протичане на изборния процес.

„Затова предлагаме на изборите за общински съветници и кметове да не се прилага машинно гласуване“, подчерта Дариткова като вносител на промените в Изборния кодекс.

От ДПС заявиха, че няма да подкрепят промените и настояха в допълнение за 100% машинно отчитане на гласовете. Йордан Цонев посочи, че най-слабото звено в изборния процес са секционните избирателни комисии, които стигат до 67% подадени сгрешени протоколи.

За броенето на бюлетините Цонев даде пример с отчитането тото фишовете и констатира, че машините са напълно безпристрастни в това отношение.

За Филип Попов от БСП аргументите за отпадането на машинното гласуване са предимно технически. Той защити машинното гласуване, защото при него няма недействителни бюлетини, а през последните години броят им надхвърлял 160 000 или около 7%. Колегата му Крум Зарков заяви, че навсякъде в Европа се вървяло към машинно гласуване и то било неизбежно.

Промените в Изборния кодекс на първо четене бяха подкрепени от 122 народни представители, „против“ бяха 96 и един народен представител „се въздържа“.

Депутатите определиха три дни, а не максималния срок за внасяне на промени в текстовете преди второ четене на законопроекта за промяна в изборните правила.