На Трибуната – Милен Михов: БСП се обръщат към патриотична реторика и ретро комунизъм

В стремежа си да свали правителството, Нинова изолира Станишев – най-разпознаваемия в Европа български социалист

Историкът и депутат от ВМРО доц. Милен Михов ексклузивно пред Tribune.bg.

ВМРО избра да отиде на европейските избори с водач на листата Ангел Джамбазки, утвърдено име на наш евродепутат в Брюксел, докато БСП се опитва да се разграничи от своя евродепутат и лидер на ПЕС Сергей Станишев, каква е причината за това?

- Това е политически избор. Госпожа Нинова дойде с амбицията да променя столетницата и се опитва да наложи, както поколенчески, така и политически, измеренията на тази промяна. Виждам я, че в последните два години прави левицата повече национална отколкото социална. В нейната реторика и в акцентите, която поставя чуваме неща, които са запазена територия на ВМРО и на патриотичните сили.

Гордостта на г-жа Нинова е блокирането на Истанбулската конвенция, докато Левицата в Европа, ПЕС и нейният лидер г-н Станишев са точно на обратната позиция. Те подкрепят и защитават Истанбулската конвенция. Давам този пример, защото той най-ясно илюстрира тази политическа амбиция на г-жа Нинова да постигне една политическа трансформация на БСП. Неслучайно и наблюдатели повдигат въпроса дали БСП ще остане в семейството на Европейските социалисти.

Това, разбира се, има своето оправдание. И това оправдание  е стремежът към свалянето от власт на ГЕРБ и създаването на правителство начело с г-жа Нинова и БСП. Така стигаме и до факта, че най-популярният, най-утвърденият и европейски разпознаваем български социалист - каквото и да говорим за качествата на г-н Станишев, това е факт, е под въпрос дали въобще ще намери място в листата на собствената си партия. Партия, която той ръководеше и като лидер, и като министър-председател. Това ми е обяснението, то звучи малко парадоксално.

А какъв ще се е резултатът за самата БСП?

- Трудно е да е да определим дали ще е позитивен резултатът. Но аз мисля, че това в определен смисъл няма да помогне на социалистите и на г-жа Нинова. Отхвърляйки собствените си хора, едва ли ще спечелиш доверието на другите.

Това не е ли една оценка за предишното ръководство?

- Да, разбира се. В БСП настъпи промяна, да не кажа вътрешно партиен преврат. Новото ръководство се разграничава силно от старите ръководства на БСП. Ако погледнем промените, които бяха наложени в Устава на партията и в парламентарната група след това. В парламентарната група липсват много утвърдени имена. Няма нужда тук да ги споменавам.

Името на стария председател на партията, имена с доказани институционални качества и авторитет. В новата парламентарна група има нови лица, младежки лица, лица, които влизат в политиката с летящ старт. Ръководството на БСП се опитва да разшири влиянието, използвайки един инстументариум, който е доста широк – от националната риторика, от заиграването с патриотичното пространство до един ретро комунизъм. Да си припомним, че г-жа Нинова поднесе цветя на паметника на Тодор Живков, че заместник-председателят на Народното събрание обяви периода на социализма за градивен период.

Да си припомним, че една от видните интелектуалки и журналисти на Левицата току що издаде книга, в която развива идеята, че Червеният терор всъщност е провокиран от чужди разузнавания и от правителството на България през 1925 г. Нещо, което тотално се разминава с достиженията на историческата наука в България. И дори в съвременна Русия, където ясно се разкрива, дори в литература, публикувана на български, ролята на Главно разузнавателно управление на Червената армия в подготовката на този атентат.

Той е най-кървавият и най-жестокият – в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. Освен материалните и човешки загуби го има и символа да се посегне на една църква. Тази симбиоза между националното и ретро социалистическото или ретро комунистическото, е характеристиката, която е проявявана и в европейските избори, които БСП иска да представи като избори за управлението на страната и за вътрешната политика. Така се надяват да мобилизират допълнителна подкрепа.

Интервю на Моника Гаджанова