Земеделието в правителството на Петков: Червени линии в коалиционното споразумение станаха черни

„Пътната карта в земеделието, начертана от коалицията, зацикли, а секторът стои на едно място и единствено ковид парите и тези за войната, които идват от ЕС, се пускат към стопаните.“, това пише в анализ zemedeleca.bg.   

Оказва се, че ясен е предвидим график за ПРСР е зациклил, запушено е от проекти, а е възможно да бъдат загубени и проектите от ЕС. 

В същото време нито министър Иван Иванов, нито наблюдаващият вицепремиер Корнелия Нинова не обелват и дума на тревога за най-важните и обещани реформи в отрасъла.

Ето какво още пишат от „Гласът на земеделеца“

Тези дни реших да прелистя колиционното споразумение в частта му за селското стопанство и да посмятам малко, като преброя обещаното и изпълненото. Положението е незавидно.

Обещани са 22-23 анализа – един не сме видяли и чули досега. Дадена е дума за около 15-16 проектозакона и нови норматива – няма ги.

Трябвало е да се проведат десетки дебати с бранша, с цел набелязване на мерки в отделни области и подсектори – почти липсват.

Тези, които държат това министерство, как я смятат, не знам.

Дори не е формулирана цялостна визия и не е започнало да се работи по ключови стратегии и политики.

Няма я обещаната инвентаризация на текущото състояние на сектора.

Ресорите чакат, и фермерите чакат, а водата над блатото не е и размърдана, ако не се смята това, че тук-таме в областните служби по земеделие из страната, и най-вече в горския сектор, се спуснаха на служба парашутисти.

А те тепърва явно ще се учат как да водят борбата за „прекратяване на корупцията и административния произвол“ и как да провеждат „прозрачно управление на публичния ресурс с дух на уважение към неговите създатели и ползватели“. 

Така се отлага далеч във времето и мечтата от споразумението за „създаване на условия за запазване и изграждане на средна класа земеделски производители и преработватели“.

Да не говорим за обещаното като в партиен доклад „утвърждаване на ролята на микро и малките стопани и преработватели“.

Като партийно поръчение звучи и обещаната „активна роля в подкрепа на потреблението на български продукти“.

Над горите мъглата е голяма и непробиваема и с ракети. Там бяха обещани обществени консултативни съвети на местно и национално ниво към държавни и общински горски структури и дебат за „създаване на секторна рамка за нетолерантност към корупцията“. Предлагаме другия път, ако има такъв коалиционен документ, вместо „нетолерантност“ да си напишат ясната българска дума „нетърпимост“, не че ще я проявят. 

Другият лозунг е за „утвърждаване на ролята на БАБХ“. И там ще е голяма мъка и ще се искат много нормативни промени и много месеци, за да се отдели агенцията от МЗм, ако въобще това е възможно. 

Следващото, като от комсомолско събрание, обещание е, да се насърчават инвестиции, които да изместят фокуса на България от производител на суровини към производител на готова продукция. Тук вече доста са преувеличили… 

В споразумението на коалицията е предвидено и да се работи за „създаване, в рамките на ПРСР, на гарантирани регионални бюджети на областно ниво и/или секторни бюджети, за инвестиции съобразно нуждите на самите земеделски производители“. Да се е чуло нещо подобно? 

Няма SWOT и за възможностите за създаване на гаранционни фондове: – за кредитни и гаранционни инструменти и за подпомагане при кризисни или бедствени природно-климатични събития, което е много необходимо в момент, като настоящия. 

Няма го и обещания анализ какви са възможностите за провеждане на политика за стимулиране на обединения в сектора, на базата на ясни критерии за представителност, и за финансовото им стимулиране. 

Дума не се чува за изпълнение на още по-големия лозунг: „налагане на механизъм за контрол и обвързване на действително ползваните площи с реализираната продукция“. 

В областта на данъчната политика са обещани или временно намаляване на ДДС за първично производство и поетапно връщане към съответните нива, или намаляване на ДДС на стоките от „малката кошница“. Но в това време инфлацията вече изяде каквото можа. 

Министър Иванов беше адски сигурен на първите си пресконференции, че едва ли не от утре ще направи нормативна база за пазари и ще изгради административен капацитет за работа на тържищата и местните фермерски пазари…Ядец. 

А за обещаните „6 регионални събирателни пазара с огледални мощности за пресни плодове и зеленчуци, и месо, чрез публично-частни партньорства (ПЧП) между държава, общини и оператори, за да дадат глътка въздух на малките, средните и големите производители/вносители да пласират своята продукция към всички национални и регионални оператори“, въобще да не говорим. 

Там щяха да съберат на едно място митници и НАП, лаборатория на БАБХ, сортировъчни мощности, пакетажни цехове, експедиционни, маркетингови и консултантски услуги, склад и съхранение. 

Това засега единствено е възможно да се случи в рубрика от рода на „Мечти, мечти…“. 

За анализ и преразглеждане на текущото състояние на поземлените отношения и действащото законодателство, също да не отваряме дума. Сложна тема, която изисква дълъг процес на дебати с браншовете, за да се превърне в проектозакон за собствеността и ползването на земеделските земи. 

Няма да се случи дори и подготовката на нов Закон за браншовите организации в земеделието – досега десетки правителства го обещаваха, но нито едно не видя интерес да го направи. 

И напоителните съоръжения остават на сухо – нито ще се приеме обща политика, нито анализ ще се направи, нито ще се изготви план за възстановяване на системите и съоръженията в стратегически важните райони. Нито … анализ на възможността да бъдат включени в НПВУ ще видим. 

Не се разработва и национална стратегия за развитието на горския сектор, защото явно първо трябва да се създаде новото самостоятелно ведомство – Изпълнителна агенция по горите. 

В частта „изпълнени обещания“ можем да сложим приемането на горна граница на директните плащания в размер на до 100 000 евро на бенефициент. 

Обещания, явно лесно се дават…защото са думи, думи, думи, облечени в купешки фрази, а останалото е професионализъм и работа, които липсват. 

Вярно е, че министърът има донякъде едно смекчаващо вината обстоятелство – политическият кабинет, който са му спуснали в МЗ „отгоре“, просто не е за там.