Добре дошли при добрата дискриминация...

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

Парадоксите на прогреса като модерна политическа теология продължават да забавляват неутралните наблюдатели и да смущават хората, които в момента изпитват на гърба си последиците от актуалния социален експеримент.

Важно е да се каже, че и така наречените неутрални наблюдатели не са имунизирани от „резултатите на революцията“ и рано или късно може да влязат в ролята на бяла лабораторна мишка. Тези процеси трябва да се следят в развитие, докато все още има и опити за опозиция.

Точно за прогресивни парадокси, дискриминация и опити за опозиция става въпрос в едни актуален скандал отвъд океана. Преди няколко дни американски съд обяви, че расовия подход при разпределяне на Ковид-помощи от администрацията на Байдън е против конституцията. Предстои зрелищна политическа и юридическа битка, която в крайна сметка може да дефинира природата на сегашното управление във все още най-могъщата държава на планетата.

С така наречения Американски спасителен план от 2021-а година, новата администрация пробва да прокара закон за грандиозен пакет от помощи за пострадали от пандемията и мерките бизнеси и граждани.

Парадоксът е, че обсебената от идеята за „равенство“ и „включване“ политическа класа на власт е произвела обективно сексистки и расистки резултат. Администрацията директно дискриминира на расова и сексуална основа при раздаването на парите.

Според офцициалното описане на плана грантовете се отпускат приоритетно за „малки бизнеси, контролирани или притежавани от жени, ветерани или социално и икономически пренебрегнати хора“.

Като „социално и икономически пренебрегнати“ администрацията официално определя „индивиди, които са били жертва на расови и етнически предразсъдъци и културна нетолерантност заради тяхната идентичност като членове на група“.

В същото време друга регулация на администрацията допълнително дефинира като „социално пренебрегнати“ всички „чернокожи американци, латино, коренни американци (native americans) и азиатци от тихооеканския регион“.

На този етап е излишно да се споменава, че белите американци са изключени от всякакви подобни дефиниции на нуждаещи се.

Най-вече тук имаме пълно погазване на идеята за индивидуални права и заменянето им с колективни от американското правителство. Групи са форматирани по раса и пол. „Правилните“ раси и етноси са с приоритет, независимо от индивидуалните обстоятелства на индивидуални хора и техните бизнеси. Същото се отнася и за „правилния“ пол.

Това отваря вратата към безброй отделни дела, които в крайна сметка може да стигнат до Върховния съд на САЩ.

За съжаление много от хората, които се престрашат да излязат срещу тази нова система рискуват да бъдат демонизирани от приятелските на правителството медии, което означава – от почти всички медии.

Още от сега се прогнозират заглавия във водещи издания и предавания ала: „Бял расист иска пари, които могат да отидат при чернокожи жени“.

Дискриминацията на администрацията на Байдън се озъби и по друг повод. Преди дни президентът обяви, че най-голямата заплаха за САЩ е „белия супремасизъм и тероризъм“. Без никакви доказателства, в контраст с фактите и статистиките. Има нещо патологично в усилията на тази власт да демонизира мнозинството в собствената си страна.

Това се случва на фона на напълно безобразен медиен климат, в който почти всички големи журналистически организации и агенции изписват думата „чернокож“ с главна буква, а „бял“ с малка. Когато се срещнат в едно изречение, най-вече от рода на „Невъоръжен Чернокож бе нападнат от бял полицай“, резултатите са трагикомични.

Към този пейзаж добавяме и фанатичната фигура на Кристен Кларк, която стана „първата чернокожа шефка по гражданските права в американска администрация“. Героичните портрети не включиха как когато Кларк е била президент на Асоциацията на чернокожите студенти в Харвард тя пуска във вестника на университета радикална расова теория, според която „основата на човешкия мозък има структура, която е „черна“, защото съдържа много „невро-меланин“. „Меланинът дава на черните повече умствени, физически и духовни възможности – нещо, което не може да се измери с евроцентричните стандарти“, пише Кларк.

Парадоксите на прогреса. Помощи от правителството на основата на раса и пол плюс отговорничка по гражданските права, която говори за „превъзходството“ на меланина. И на този фон президентска реч за опасността на „белия тероризъм“.

В тази светлина, никой не трябва да е шокиран ако радикализацията там се задълбочи и насилието продължи да ескалира. А това наистина засяга всички, дори да не е толкова очевидно.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник “Труд”. Коментатор в bTV и БНР.