Как като саламандър може да те качат в лодката на враговете на Гешев

Драмата с убитите до „Соло“ и нападателят им, задържан в Ташкент, напомни позабравената сага с отстранена от съдебната система Румяна Ченалова

„Гнилите ябълки“ в правосъдието май притежават уникалната способност да регенерират. Като саламандри, на които откъснатите пръсти, крака и опашки израстват отново, сякаш нищо не се е случило с тях.

Минат 8-9 години откакто с „гнилите ябълки“ нещо се е случило – били са уволнявани, чегъртани, разследвани и те отново се бутат във фокуса на общественото внимание – лъскави, напористи, сякаш гнилото се е трансформирало в медоносен сок. Този път в амплоато на кандидат-политици и експерти в лоното на Темида те щедро раздават оценки и съвети, пишат програми за промени в правосъдието, изричат като свои изтъркани политически опорки и клишета.  

Да, в случая става дума за бившия съдия Румяна Ченалова. Поводът е новината от Узбекистан, че на 1 март т.г. в Ташкент е задържан издирваният от 12 години с червена бюлетина на Интерпол двоен убиец пред дискотека „Соло“ Илиян Тодоров. Същият, когото на 09.12.2011 г. съдия Ченалова оправда по делото за убийствата, пусна го от ареста срещу „подписка“ и той изчезна. После Софийският апелативен съд го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор, а Върховният касационен съд потвърди окончателно присъдата.

За работата й по делото „Соло“ Ченалова бе отстранена от длъжност, срещу нея бе образувано и досъдебно производство за длъжностно престъпление. Разследваха я за това дали умишлено не е изпратила в срок в Софийския градски съд протеста на прокуратурата срещу отмяната на мярката „задържане под стража“ на Тодоров, с който се иска и налагане на забрана да напуска страната.

Тежък, ако не и решаващ удар на Ченалова, нанесе през декември 2014 г. френският посланик Ксавие Лапер дьо Кабан, който я определи като „гнила ябълка“ в правосъдието. Този път поводът бе гледаното от нея търговско дело за обявяване в несъстоятелност на фирмите „Белведере дистрибуция“ и „Домейн Менада“, окачествени от посланика като опит за кражба на фирми. Това принуди от нея да се отрекат дори политическите й съмишленици за отстраняване на главния прокурор Сотир Цацаров и реформи в правосъдието, които дотогава я подкрепяха или използваха в похода си срещу Цацаров и прокуратурата. „Румяна Ченалова брани мафиотски интерес“, обяви тогава съпредседателят на Реформаторския блок Радан Кънев.

Съдийката неусетно се оказа в епицентъра на куп други скандали, донесли й проверки и дисциплинарни производства. Още през 2009 г., след гръмването на аферата „Красьо Черния“ във ВСС, се разбра, че в рамките на месец Ченалова е говорила 30 пъти с обявения за лобист в съдебната власт. През 2015 г. тя се оказа главно действащо лице в скандала „Янева гейт“ (известен още като „Двете каки“)  с изтеклите в общественото пространство нейни разговори с председателката на СГС Владимира Янева. Същата година Ченалова дори пренощува в ареста на Националната следствена служба, след като бе обявена за издирване от прокуратурата – защото не се е явявала да получи обвинение за подправен протокол в дело, образувано по искова молба на „ОЕТ – Обединени енергийни търговци“ ООД с ответник НЕК ЕАД. И пр. пр.

За множество допуснати нарушения в работата си като съдия Ченалова бе уволнена от съдийската колегия на ВСС, а решението бе потвърдено от Върховния административен съд. До присъди по повдигнатите й от прокуратурата обвинения не се стигна поради недоказан умисъл в действията й. Прие се, че е допуснала грешки, а не престъпления. 

Изневиделица под рехавата сянка на забравата през февруари м.г. Румяна Ченалова отново зае позата на ментор и дори законотворец на правосъдието. Направи го в интервю пред Люба Кулезич, сякаш, за да даде знак, че е готова за политическа кариера. Тогава тя заяви, че е автор на законопроект за промени в Закона за съдебната власт „без политически зиг-заг“. За нея трябвало да има конституционна реформа, да се смени целият състав на ВСС, да се промени броят и начинът за формиране на квотите в съвета. Част от членовете трябвало да бъдат „специализанти в публично правните науки“. През определени периоди трябвало „да има контрол по отношение на органа, който избира съответната квота“. А сигналите срещу главния прокурор да се изпращат не в прокуратурата, а на ръководителя на Националното следствие, който ад хок да се превърне в разследващ главния прокурор. За да се стигне до заключението, че докато Гешев бил начело на прокуратурата, това нямало как да се случи.

Почти същата теза Ченалова разви месец по-късно и пред БНР преди парламентарните избори на 2 април 2021 г. Този път коментирайки незаконния арест на Борисов и компания и изразявайки нескрити съмнения, че извършените в онзи бурен ден следствени действия са били незаконни. И то понеже не станало известно какви доказателства са събрани, а протоколите за извършените претърсвания и изземвания не били одобрени от съд. Странното в случая бе, че дългогодишен съдия се съмнява в решение на съда, в който сам е работил, при това и на по-високата съдебна инстанция.

„Прокуратурата на Гешев, формирана години назад и служила на олигархично-мафиотския модел в България, няма как да застане срещу Борисов, Горанов, срещу айсберга на тази върхушка“, каза още Ченалова пред националното радио. Тук вече се изказва политически коректно, несъмнено. Не се разбра само за кой точно олигархично-мафиотски модел става дума. За този, за който Радан Кънев я обвини, че защитава „мафиотски интерес“, или за някой друг?

Видно е, че към всеки главен прокурор Ченалова изпитва неприязън, не по-малка от тази на някои политици. И това е обяснимо. Видно е също, че отново иска да яхне гребена на вълната, този път на политическата, в единствената възможна за нея лодка – на враговете на Гешев, които също се бяха отрекли от нея. Не й се получи.  

Въпросът е, какво би се случило следващия месец, ако Илиян Тодоров не бе направил глупостта да тръгне от Ташкент към Турция с фалшиви документи и да върне лавината от спомени за минали факти и събития, за нечии болки и страдания?

Дали саламандърът нямаше да се окаже с чисто нова опашка – бляскава и по-светла от преди, или поне да се впише в антигешевския хор, в който всеки е добре дошъл преди избори? А предстоящите, някак обичайно, сякаш не са за избор за парламент, а за отстраняването на Гешев, за смяната на ВСС и „правилна“ правосъдна реформа с обезличаване на прокуратурата. Накратко - за безконтролно управление на държавата.

В крайна сметка, животът показа, че колкото и да украсяваш гнилото с цветни боички и политически дитирамби, то си остава такова, каквото е - гнило.