Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Ананиев: Наследството от последното редовно правителство е изключително тежко, бюджетът се „счупи“

Мнения

Ананиев: Наследството от последното редовно правителство е изключително тежко, бюджетът се „счупи“

Ананиев: Наследството от последното редовно правителство е изключително тежко, бюджетът се счупи - Tribune.bg
Снимка:

Само редовно правителство може да внесе бюджет за 2023 година, който ще бъде придружен с тригодишна бюджетна рамка, обясни народният представител от ГЕРБ-СДС

Финансистът и депутат от ГЕРБ Кирил Ананиев ексклузивно за Financial Tribune и Tribune.bg.

 

Г-н Ананиев, вчера Служебното правителство взе решение за удължаване действието на Бюджет 2022. ГЕРБ-СДС приветства този подход. Какво е Вашето експертно мнение? Ще може ли настоящият бюджет да отговори на всички предизвикателства в държавата на фона на галопиращата инфлация?

Нашата парламентарна група категорично подкрепя този подход. Считаме, че е правилен и аз ще Ви кажа защо. Наследството от последното редовно правителство е изключително тежко, както по отношение на публичните финанси, така и по отношение на фискалната стабилност на държавата. В този смисъл не могат да се предприемат единични мерки с оглед стабилизиране на публичните финанси. Трябва цялостна програма с ясни приоритети, с които да се възстанови тази стабилност, която се поддържаше в нашата държава от всички правителства през последните 25 години. За съжаление тази традиция беше нарушена от последното редовно правителство. За една година и половина бюджетът се „счупи“, счупи се финансовата стабилност на България. Ето защо, ние считаме, че възстановяването може да стане само със закон, който се приеме от редовно правителство, защото то може да внесе бюджет за 2023 година, който ще бъде придружен с тригодишна бюджетна рамка, тоест един хоризонт, в рамките на който да възстановим стабилността на държавата, а тя е свързана с националната сигурност на страната.

Служебното правителство нито има времето, нито има компетенциите да приеме такава тригодишна програма. Като национално отговорна политическа сила ние смятаме, че трябва да се проведат разговори с всички политически сили, да уточним кои са приоритетите на държавата, кои са най-важните неща, защото в рамките на този тригодишен период или по време на управлението на редовното правителство трябва да се предприемат редица мерки по отношение както на приходната, така и на разходната част, а така също и по управлението на дълга, които в крайна сметка да ни доведат до изпълнение на Маастрихтските критерии, изискванията на Пакта за стабилност и растеж и разбира се на нашите фискални правила в Закона за публичните финанси. Трябва да се търси консенсус независимо от голямата разлика във вижданията на отделните политически сили. Има национални приоритети, които трябва да бъдат подкрепени от всички. Важно е да се гледа наистина много разумно и професионално на тези въпроси. Виждаме предложението, което направи „Продължаваме промяната“.

Ако приложим техния бюджет за следващата година, дефицитът ще бъде 6,6% от брутния вътрешен продукт, което е 11 млрд. лева. Уж са дясноцентристка партия, а всъщност са си чисто лява популистка партия. Освен това ПП предлагат нови мерки, с които да добавим към този дефицит още 5,7 млрд. лева, с което ще отидем към 17-18 млрд. лева или над 10% дефицит. С какви дискреционни мерки ще се върнем към изискванията, за които споменах преди малко? Трябва да загърбим популизма, да забравим, че ни предстоят евентуални нови парламентарни избори и вместо това да мислим от какво има нужда държавата в момента. В Закона за удължаване на разпоредбите от Бюджет 2022 се предвижда запазване на всички мерки по отношение на бизнеса и на гражданите. Няма да оставим нито хората, нито бизнеса да страдат в този тежък период, който ни предстои, зимния период на 2023 година.

Преди дни с голямо мнозинство българският парламент задължи служебния кабинет на Гълъб Донев и Българската народна банка (БНБ) да работят за ускорено влизане на България в Еврозоната от 1 януари 2024 година. Това стана с проект на решение на ГЕРБ, който предвижда ускорена работа по пътя към еврозоната. Реалистична ли е, според Вас тази дата, подготвена ли е България за тази стъпка и какви ще бъдат предимствата за страната ни?

Бързам да кажа, че това е основен приоритет на парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Това е последната интеграционна стъпка по пътя на пълното членство на България в Европейския съюз. Ние сме поели този ангажимент още със самото подписване на договора за присъединяване към ЕС. Има изготвен план за действие за присъединяване към Еврозоната. Този план е осъществим. Наистина трябва да се ускори процеса на неговото изпълнение. Ако ние направим правителство, гарантираме, че всички мерки, които трябва да се предприемат от наша страна, ще бъдат изпълнени в рамките на срока, който сме предвидили. Имаме разговори с нашите партньори в Европейската комисия. Те ни подкрепят. Просто трябва да има и национално съгласие за ускоряване на работата по изпълнение на условията, на които трябва да отговорим до 1 януари 2024 година. Убедени сме, че тази дата е реалистична и ние ще се борим тя да стане факт.

Днес обаче парламентарните групи на „Възраждане“ и БСП изразиха категорични позиции, че България не е готова да се присъедини към Еврозоната от 1 януари 2024 година. Те се позоваха на анализ на БНБ, в който са изброени редица негативи, които ще последват за страната, ако България влезе в „Клуба на богатите“. Как бихте коментирали?

Не знам доколко е официална информацията на останалите политически формации. Ние поддържаме връзки и с Министерството на финансите, и с Българската народна банка. Нещата, които са предвидени се изпълняват и нямаме основание да използваме някои страхове на хората, за да не спазим тази дата за присъединяване към еврото.

Тоест предимствата, според Вас, са повече от рисковете?

Предимствата са много повече, отколкото недостатъците. Недостатъци има, но те са минимални и се използват за създаване на страх у хората от гледна точка на инфлация, цени. Но ако човек е запознат с плана за действие, ще види вътре, че има създадени комисии, които работят по всеки един от тези проблеми и на хората ще бъде предложен механизъм, който да им гарантира, че няма да има сериозни отклонения от това, което са постигнали последните държави, които се присъединиха към Еврозоната.

Какво се случва с Плана за възстановяване и устойчивост? Служебният вицепремиер по управление на европейските средства Атанас Пеканов заяви в средата на месец октомври, че очакваме средствата от първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост да бъдат преведени в България съвсем скоро.

Това, което имам като информация от Министерството на финансите е, че имаме уверението, че първият транш в размер на 2 млрд. и 600 млн. лева ще постъпи някъде към средата на месец декември. Притеснението ми е, че както отделните държави, така и Европейската комисия изпитва определени трудности, свързани с ликвидността. И тъй като много държави очакват да получат своите средства, изчистването им до края на годината може да създаде някакъв технически проблем за предоставянето на тези средства. Но дълбоко се надявам те наистина да постъпят в българския бюджет, тъй като това ще даде сериозно отражение върху очаквания дефицит в края на 2022 година. Те са предвидени като приход в бюджета до края на годината.

За да получи втория транш обаче, страната ни трябва да приеме 22 законопроекта. От тях само един не е готов като проект – за промени в Закона за енергетиката. Ще се справи ли парламентът с тази задача предвид неясната перспектива, която има?

Нашата парламентарна група е готова да работи ежедневно, както се казва 24 часа в денонощието. Това е национално отговорната позиция независимо кой управлява в България. Ние знаем, че това е ресурс, който е жизненонеобходим както за бизнеса, така и за населението на страната. Ще подобри инвестиционните възможности на българската икономика, което ще доведе до ефективен растеж на брутния вътрешен продукт и всички последици от това, свързани с модернизирането и трансформирането на икономиката, както и с подобряване стандарта на живот на българските граждани. Защото една модерна, съвременна икономика естествено води до производство с по-висока добавена стойност, а оттам и до по-високи заплати.

В 47-ото Народно събрание ГЕРБ-СДС предрече, че е много вероятно част от заложените инвестиции в бюджета да не се състоят, а парите да се пренасочат към антиинфлационната програма на тогавашните  управляващи в лицето на ПП, БСП и ДБ или към други мерки. Каква всъщност е степента на изпълнение на капиталовите разходи към този момент?

Самият бюджетен процес има три фази – приемане на бюджета, изпълнение на бюджета и приключване на бюджета. По всяка вероятност в края на годината ние ще имаме сериозна икономия в инвестиционните разходи. Към месец септември тяхното изпълнение е само около 2,5 млрд. лева при положение, че предвидените разходи по закона са 10 млрд. и 400 млн. лева. Предполагам, че, за да намали дефицита и да покрие някои от социалните разходи, Министерството на финансите ще използва икономията от тези средства. Това ме навежда към една друга мисъл, която е свързана със социалните разходи и дълга. Не бива да се покрива дефицита с дълг, който да финансира постоянни социални разходи. Това е грешна политика и не трябва да я прилагаме!


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Какви новини искате да четете през 2023 година?
Покажи резултати Скрий резултати