Куролирай бясно - няма ляво, няма дясно

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

Покрай падането на правителството и след като Народното събрание даде мандат на Министерски съвет да одобри предложението на Френското председателство на Съвета на ЕС за Република Северна Македония, на заден план остана интервюто, което Кирил Петков даде  за „Гардиън”. То беше публикувано от медията на 23.06, но е дадено преди гласуването на вота на недоверие, свалил правителството.

Интервю – гаф, което напълно затвърди политическата немощ на Петков. Но не само нея, за съжаление. Той направо призна, че пращаме оръжие на Украйна през Полша. „Страхувам се, че тя (България) ще стане много по-плаха, мека държава по отношение на реториката срещу войната и че част от нашия износ за Полша ще бъде рязко намален.”

Всъщност след  "износ", в скоби е добавено уточнението „на помощи”, но това е уточнение от редакцията, не на Петков. И ако съществува и най-малкото съмнение, че се касае за признание, малко по-надолу в интервюто сваленият министър-председател директно заявява, че  Радев е бил „много категорично ПРОТИВ доставката на оръжия за Украйна чрез трети страни”, а „ние (кабинетът) бяхме много категорично ЗА това”.

Опитвайки се да замаже гафа, Петков коментира интервюто си за „Гардиън”, но типично за него, не беше убедителен: „Ние изнасяме оръжие, амуниции за наши партньори за ЕС, няма скрит внос за Украйна, нашата стъпка е износ към Полша. Думичката: „Украйна" я няма (в интервюто пред „Гардиън” - б.р.), аз говорех за износ за Полша”.

Последва и коментар от Министерски съвет – отново действие, което дословно повтори обичайното им поведение, целящо да замаже сътвореното от Петков.

Тъй като гафът касаеше и президента Румен Радев, защото Петков изрази опасения, че служебен кабинет на президента ще спре износа, реакция последва и от главния секретар на Радев Димитър Стоянов, който директно нарече довчерашния любимец на шефа си глупак: „По-добре е да замълчиш и да те помислят за глупав, отколкото да си отвориш устата и да премахнеш всички съмнения! „

Не е новост, че Кирил Петков щедро обича(ше) да разкрива(ше) информация пред чуждестранни медии, докато в България говори (еше) точно обратното. Миналата година (декември), в интервю за „Шпигел, той заяви, че Асен Василев ще стане финансов министър и вицепремиер, отговарящ за енергетика и икономика, нещо като „супер министър”.  По това време тази немаловажна подробност за бъдещата структура на евентуалното коалиционно правителство още не бе съобщена в България.

Поантата в интервюто му беше, че безмилостно ще прилага(т) закона.

Връщайки лентата назад, няма как да не споменем лъжите, касаещи канадското му гражданство. Или изфабрикувания уж спонтанен видеоклип, в който негов съратник от ПП слиза от партийния автобус, проверява дали камерата работи, след което посреща Кирил Петков, изпълнявайки ролята на уж случаен гражданин.

А „договорът за почтеност”? Кирил Петков и Асен Василев твърдяха, че се отличават от другите, затова възнамеряват да изискват всеки член на движението им да подпише този пакт, защото изискването им уж беше кандидатите за членство в ПП “да не са били в повече от една партия преди нас, защото не вярваме толкова много на хора, които прескачат от партия в партия”. Е, някои направо бяха прескачали като цветарки, други от попълненията им бяха пели за различни партии, но това са дребни кахъри.

Доста по-красноречива за морала им беше разразилата се „промяна”, касаеща предложението им към председателя на „Екогласност“ Емил Георгиев да съдейства за явяване на вота, с други думи - да му вземат партията.

Надали и някой е забравил, че след срещите на Петков рамките на Мюнхенската конференция, той сътвори сериозен дипломатически скандал, качвайки снимка (публикувана и от македонския премиер дни преди това), на която обаче Димитър Ковачевски липсва. На нея беше само държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. И вместо Министерски съвет да даде разумно обяснение, те както винаги доомазаха положението, откровено лъжейки, че снимките били пристигали директно от европейските институции, което малко по-късно беше опровергано от аудио-видео центъра на Европейската Комисия.

През май пък Петков проведе скандална среща с представители на превозвачите. Тогава Магдалена Милтенова – председател на Конфедерацията на автобусните превозвачи, каза, че Петков им заявил, че той определя какво и как ще се говори в кабинета му и ако не им харесва, може да напуснат. На следващия ден излезе и запис от въпросната среща, от който стана ясно, че поведението на Петков е било наистина потресаващо безпардонно и арогантно.

За десетките му други изцепки, за лингвистичните му гафове – алангрота, куролации и прочее, за Чехов и Толстой, за смесването на личния му живот с политиката, чрез ползване на държавния бюджет, в частност – парите от данъците ни, няма да навлизаме в детайли.

И като за финал, Петков реши отново да наруши Конституцията, обявявайки че ще подаде оставката си в понеделник. Прокраднаха се опити за оправдания от дежурните клакьори, че тъй като няма посочен изричен срок, видите ли, Петков можел сам да си реши кога ще сдаде поста. Разбира се, тези свободни интерпретации бяха потушени веднага от конституционалисти, които обясниха, че когато задължение не е с посочен изричен срок, това означава, че се дължи незабавно.

А както се оказва, превърналият се само за броени месеци в одиозна фигура Петков, не планира да ни отърве от присъствието си. Напротив. На въпрос дали ще се коалира отново с БСП и ДП при връчването на мандата от президента, министър-председателят в оставка отговори, че „няма да сменяме формата на отбора”, защото въпреки че тези две партии имали сериозни идеологични различия, се видяло, че „можело да работим заедно”.

Целият проект ПП, барабар с водещите му лица, още от самото начало лъха на някакво лъскаво ГМО, което разчита предимно на придобитата от служебния кабинет популярност на Василев и Петков. И точно като при генно модифицираните организми, целта на формацията, в последствие и на коалиционното управление, беше създаването на уродливо политическо образувание, което да колаборира ДБ, БСП, ИТН и ПП. И отново по същата причина, продуктът беше евтин и не особено качествен.

Та сега остатъците от това изкуствено творение, начело с Петков, се надяват да продължат да анализират и куролират. Въпросът е дали ще се повтори това, което се случи миналата година – триумф на безпринципността, довел до най-безумната управляваща коалиция.

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.