Махайте се! Незабавно!

Виктория Георгиева, коментар за Tribune.bg

 Вероятно никой вече не се интересува или пък не е било широко известен факт, но през октомври миналата година, при гостуването си в предаването на Асен Генов „Контракоментар”, Кирил Петков отговори така на въпрос защо е напуснал „Да, България” – „Играта е приключена, ако една партия набере финансов капитал за подкрепа, в замяна на който се очаква възвращаемост през държавни поръчки.”

Дори без да влизаме в детайли какво означават тези му признания – не толкова за него към онзи момент, колкото за същността на ДБ, близо година по-късно тези му думи олицетворят напълно същността му и свалят маската, с която той влезе в управлението на страната. Най-простичко казано, още при напускането си на „Да, България”, Петков вече ги е възприемал като статукво, което е основната причина тогава да си бие камшика.

Да, но още от края на миналата година, неговото ПП+ДБ+безспорната партия от статуквото БСП, са в плътна колаборация. Без никакви притеснения, че едната е наследница на стогодишната комунистическа партия, управлявала страната ни в периода 1944-1989, че другата стъпи на сцената, самобрандирайки се като „градскатата десница” (което би трябвало изначало да означава само едно – никаква възможност за коалиции с леви партии), а най-пресният проект – ПП, обеща промяна и борба срещу трайно установеното положение. Разбира се, още от самото начало беше ясно, че под „статукво”, Петков визира само ГЕРБ. Но може ли да се нарече с тази дума партия, управлявала само 12 години, а БСП, съществувала под една или друга форма над век, съответно и държала властта близо половин век, да не е статукво.

Кирил Петков стъпи на политическата сцена с една голяма лъжа, погазвайки не просто един закон, а основния ни закон. Конституцията на България. Но сякаш, умопомрачени от безумните му словоизлияния, забравихме по-същественото.

Да, „Трябва да чувствам, че съм близко до хората, че ги виждам, че говоря с тях, за да усещам реалните проблеми...ще ходя по земята и ще говоря с хората”, „Процесът как го правиме е важен, защото ако е грешно, пак не постигаме това, което искаме“, „Те видяха при нас, че щом първият ни закон е за КПКОНПИ, видяха готовността ни да направим промяна в съдебната система, да махнем спецпрокуратурата, разбраха защо”, „Просто няма как да излъжете европейските институции с добри думи, те са интелигентни, за да разберат кое е истина и кое лъжа“, „Според мен хората, които стоят зад корупцията в България са около 20 души“, „Напрежението явно се вдига, но не бих казал, че дрънчи на война”, “Имаме НАТО, Русия, ние сме съюзници в НАТО”, „Нещата, които трябва да се говорят са на база истински анализи”, „Позицията ще оптимизира българския интерес”, „Президентът на Руанда Пол Кагаме ни поздрави за борбата с корупцията” и прочее дивотии, да не споменавам за най-емблематичните, касаещи куролацията, литмуса и алангрото, безспорно са потресаващ извор, разкриващ каква каша е в главата на Петков, но те са само словесния изразител на много по-трагичното положение.

Ако сте забравили, нека да припомня само няколко от приоритетите, заложени в програмата на  ПП:

1. Овластяваме независими, компетентни и честни хора в управлението – пълни глупости! Никога в управлението не е имало толкова некадърни, арогантни и безумни хорица, събрани от кол и въже.

2. Работим за бързо, ефективно и справедливо правораздаване – тотален крах в т.нар. съдебна реформа, който беше зададен по подразбиране, още с прословутата реплика на Петков: „Хората искат Гешев да си ходи”.

3. Осигуряваме достоен живот на българските пенсионери и уязвимите социални групи, за да няма българи под линията на бедността – тепърва българските пенсионери ще берат изгнилите плодове от работата ви, само да дойдат по-студените месеци...

4. Създаваме работещо здравеопазване без нужда от доплащания, с редовна и адекватна профилактика, приветливи болници и справедливо заплащане на лекари, сестри и санитари – така работи, че пушек се вдига. Изчегъртаха толкова качествени специалисти, че дано не му се налага на човек да прибегне до техните услуги. За министърът на здравеопазването в оставка – Асена Сербезова, да не отваряме дума, само ще припомня, че срещу нея има сигнали до прокуратурата и КПКОНПИ.

5. Изграждаме по-бърза и безопасна транспортна мрежа в страната – това обещание е направо подигравка.  Нито е по-бърза, а колко безопасна е, разбираме често с живота си. Да, проблемите не са от вчера, но в последните месеци се задълбочиха. Да не забравяме и за нестихващите протести на пътните строители.

6. Преустройваме българската енергетика, за да е независима от чужди енергоизточници. Търсим баланс между конкурентна икономика и зелената сделка – а това вече е гавра. Гавра, която предстоим да усетим най-осезаемо след няколко месеца.

7. Поощряваме създаването на съвременна българска култура, която черпи от нашите която черпи от нашите корени и съвременно битие, за да разказва нашата история на целия свят през 21 век – не знам каква история разказваме и на кого, само да припомня, че и благодарение на управлението на ПП и сие, една наша съседка, кръв от кръвта ни и плът от плътта ни, опитва да си присвои цели дялове от нашето минало.

Ще се повторя – преди една година написах, че България не се нуждае от безспирни разпри за постове и влияние, България не се нуждае от разчистване на лични сметки между този и онзи. Страната ни категорично не се нуждае от поредния спасител, не се нуждае и от партии еднодневки, които лансират или стари муцуни, или абсолютно незапознати с политиката елементи, държащи се като шутове в парламента, които предизвикват все по-голямо отвращение в избирателите, което последните демонстрират с отказ да упражнят правото си на вот.

Нали обичате да говорите какво искат хората – ще ви кажа, хората искат вие да си ходите! Незабавно!

***

Виктория Георгиева е завършила "Реализация и подготовка на ТВ предавания" към Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и "Религията в Европа", направление "Ислям", отново в СУ. Изучавала е и психология. Заместник главен редактор в "Ах, тези медии!", редактор и автор в "Консерваторъ", автор във в-к "Труд".

Била е член на Студентски съвет при СУ, работила е като специалист маркетинг и реклама за водещи български компании.