Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Минимизират значението на изборите, в сценария на президента няма значение кой ще спечели

Мнения

Минимизират значението на изборите, в сценария на президента няма значение кой ще спечели

Снимка:

Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg

Служебните правителства са специфичен инструмент, който се активира във времена на политически кризи. Те имат временен характер, а по конституция не е позволено служебните министри и зам.-министри да бъдат кандидати за депутати. Последното е с цел служебните кабинети да спазват неутралитет и да действат като арбитър в конфронтационна среда, каквато е средата по време на политическа криза.

Служебното правителство на Стефан Янев е шестото, откакто тази институция съществува. То обаче е първото, което излиза радикално от рамката, която му е зададена от конституцията. На първо място, настоящият служебен кабинет има политически характер. Нещо повече, то има коалиционен профил, като в него директно участват представители на БСП, „Демократична България“ и „Изправи се мутри вън“. Министрите на БСП са Бойко Рашков, Янаки Стоилов и Христо Бозуков, на „Демократична България“ Асен Василев, Кирил Петков и Стойчо Кацаров, а на „Изправи се, мутри вън“ – членът на „Отровното трио“ Велислав Минеков. Тази коалиционна тенденция се запазва и при структурирането на втория ешалон на властта, където към нея се добавя и тихото, но видимо присъствие на представители на ДПС.

Правя всички тези уточнения, защото те са важни от гледна точка на носенето на политическа отговорност. Служебните управления са особени, защото се излъчват от президента и функционират без парламент. Последното ги лишава от законодателна инициатива, но и от контрол отстрана на народните представители. Единственият, който може да оказва контрол върху тях е самият президент. Този контрол обаче е по-скоро неформален и непубличен и зависи единствено от волята на конкретния президент.

Служебните правителства са дефект на българската конституция. Те са плод на конюнктурата от 1990 – 1991 година, когато в среда на политическа конфронтация Великото народно събрание добронамерено ги залага като възможност за решаването на политически кризи. Тогавашният законодател обаче е разчитал единствено на добрата воля на президента, който и да е той, да се намесва разумно и адекватно в тежки ситуации и да влиза в ролята на национален помирител и обединител. Конституцията не е взела предвид ситуации, в които действащият президент е водач на едната част от политическото пространство и няма за цел да съдейства за преодоляването на политическата криза, а има за цел да я предизвиква и задълбочава. В подобна ситуация и с подобна нагласа, президентът има изключително силен инструмент в лицето на служебния кабинет, който му позволява да упражнява цялата власт в държавата абсолютно безконтролно и безотчетно.

В контекста на своята безконтролност и коалиционност, настоящото управление има две възможни перспективи за развитие. Основата и на двете перспективи е активното участие на служебния кабинет в предизборната кампания и желанието му с всички средства да осигури подкрепа за партиите, които са представени в него.

На тази база първата перспектива за развитие е да подготви една считана за невъзможна до скоро коалиция между БСП и „Демократична България“. Месец след като влязоха заедно във властта, двете формации се конфронтират все по-малко една с друга, като с това внушават, че общото им участие в едно бъдещо редовно управление е допустимо и дори нормално. Към тях, макар и от задна позиция се присъединява и ДПС. Дори се стигна до там, че председателят на ДСБ Атанас Атанасов обяви, че е готов да приеме подкрепа от партията на Ахмед Доган след изборите. Същото направи и Татяна Дончева от „Изправи се, мутри вън“. Именно това е и желанието на ДПС, които от години се обявяват за програмно правителство, в което не участват, но подкрепят.

Втората перспектива пред настоящото служебно управление е свързана с конституционния дефект, за който стана въпрос в началото. В нея решаваща роля биха изиграли големият отсъстващ Станислав Трифонов и партията му „Има такъв народ“. Към момента от партията на Трифонов заявяват, че няма да се коалират с ГЕРБ, БСП и ДПС. На базата на проучванията на всички социологически агенции, ако Трифонов изпълни този свой ангажимент безусловно, то това означава, че и в рамките на следващия парламент няма да бъде излъчено редовно правителство. При този сценарий, България ще продължи да се управлява служебно и безконтролно и обществото ни ще бъде изправено пред екзистенциални въпроси за бъдещето на демократичния процес. Този втори вариант, освен изключително опасен за функционирането на демокрацията, би блокирал и възможностите за откликването на огромните предизвикателства, пред които е поставена страната ни. Подобна ситуация би възпрепятствала нормалното приемане на бюджет за 2022 година и би попречила за по-бързото възстановяване от последствията от коронакризата. В същото време обаче, такъв сценарий би осигурил абсолютна власт на Румен Радев по време на изборите за президент.

Прави впечатление, че и двете възможности минимизират значението на резултата от предсрочните парламентарни избори. За сценариите на президента и партиите, които управляват в момента, няма никакво значение, кой ще спечели предстоящия вот. Това е симптом на тотално неразбиране на демокрацията и обезсмисляне на изборния процес като цяло. Кому е нужно да има изобщо избори, след като резултатът на първата политическа сила няма да бъде калкулиран при изграждането на новата формула на управление.

Тук идва и въпросът, защо изобщо се стигна до бързи предсрочни избори, след като настоящото управление можеше спокойно да бъде излъчено и от 45-ия парламент като редовно, след като се ползва с подкрепата на „Има такъв народ“, БСП, ДПС, „Демократична България“ и „Изправи се мутри вън“? Отговорът на този въпрос отново е свързан с политическата отговорност. Защото, ако 45-ото народно събрание беше излъчило правителство с подобна политическа подкрепа, партиите, които стоят зад него, щяха да носят отговорност за него. В момента, те имат възможност едновременно да управляват и да не носят отговорност. А когато този, който управлява не носи отговорност, цената се плаща от всички.  

***

Тома Биков е политолог, журналист и политик. Автор е на няколко книги. Член на ПП ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно събрание.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още