Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Политическа какофония“: специализираното наказателно правосъдие

Мнения

„Политическа какофония“: специализираното наказателно правосъдие

Снимка:

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В последните дни от своя кратък, но откровено буреносен живот, 45-то Народно събрание (в лицето на Комисията по правни въпроси) взе решение, че няма да е добре да остане в историята само със среднощните измения в Изборния кодекс. И реши да приеме на първо четене изменения в Закона за съдебната власт и Наказателно-процесуалния кодекс, които да закрият специализираните прокуратури и специализираните наказателни съдилища.

Политическият дебат за специализираното правосъдие бързо се пренесе в професионалната магистратска общност. На 13 май 2021 г. пленумът на Висшия съдебен съвет гласува декларация срещу закриването на специализирания наказателен съд и специализираната прокуратура. Посочва се, че тези органи са създадени като отчитат препоръките на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) и са доказали своята необходимост и ефективност. В декларация се казва, че тревога буди и фактът, че предложените законодателни промени не са придружени с анализ на работата на специализираните структури и обективна оценка на резултатите от тяхната дейност. Липсва обществен дебат, не са изисквани становища от Висшия съдебен съвет и от заинтересованите институции в нарушение на изискването на чл. 26 от Закона за нормативните актове.

Двете колегии от своя страна – съдийската и прокурорската – взеха решение за изговяне на анализ на дейността на специализираните съдилища (специализирания наказателен съд и апелативния специализиран наказателен съд) и специализираните прокуратури. Отделен анализ ще направи и правосъдното министерство, както стана ясно от думите на служебния министър Янаки Стоилов. Сходна мярка заложи и кабинета „Борисов-3“ в приетата в края на март 2021 г. национална антикорупционна стратегия за периода 2021-2027 г. В Стратегията се посочва, че резултатите от приложението на измененията на НПК (във връзка с промяната на подсъдността за делата за корупция по високите етажи на властта) следва да бъдат предмет на последваща оценка на въздействието в насока дали са постигнати целите на измененията за повишаване на ефективността и резултатността при разследване на корупционните престъпления, какви са последиците от прилагането им, както и дали се наблюдават странични ефекти. Въз основа на тази оценка следва да бъде проведено широко обсъждане на наказателнопроцесуалното законодателство, с оглед установяване на евентуални слабости в същото и набелязване на мерки за отстраняването им, като при необходимост се пристъпи към изготвяне на проект на закон за изменение и допълнение на НПК.

Разбира се, анализи на дейността са необходими преди да се предприеме каквото и да е било действие от нормативен характер. Както и широко обсъждане на резултатите с максимална ангажираност на заинтересовани страни. Този подход обаче, колкото и прозрачен и отговорен да бъде спрямо правосъдието и обществото, за жалост не кореспондира с исканията и очакванията на една част от политическото представителство, което намери място в 45-то Народно събрание и има аспирациите да намери място и в следващото, където да продължи дейността си.

Някога по времето на Горбачов в Съветския съюз се ражда афоризма „Бърза по Русия тройка – Мишка, Райка, перестройка“. Към настоящия момент този израз може да бъде перифразиран по отношение на амбициите за правосъдна реформа на определени политически сили „Бърза по страната тройка – Христо, Наско, перестройка“. Наистина бързат. Бързат с идеята, че ще осъществят някаква голяма и значима реформа, но с бързането си в тази посока рискуват да потъпчат, както вече потъпкаха веднъж, основни правни принципи. Какво се случи до този момент, сумирано в няколко кратки акцента от опита да бъде закрито специализираното правосъдие?

В Правна комисия беше внесен законопроект без обективна оценка на въздействие на дейността на специализираните органи, без да бъде проведен дебат с представителите на професионалните общности, без да се поиска становище от нито една заинтересована страна – ВСС, МП, ВКС, ПРБ и др. От процеса бяха изцяло изключено гражданското общество и неправителствения сектор (особено на фона на това, че политическата сила, вносител на законопроектите, многократно е твърдяла, че няма достатъчно обществени консултации и открити дебати).

Част от текстовете на самия законопроект могат да бъдат окачествени и като противоконституционни. Те нарушават независимостта на съдебната власт. Засягат се условията за назначаване и кариерно развитие на магистрати. Поредица от дела, които се разглеждат от специализираните съдилища, просто ще трябва да започнат от самото им начало. Подобен напълно политически акт, който използва временни силни политически позиции в едно вече разпуснато Народно събрание, може да бъде окачествен само и единствено като произвол, който противоречи на основни параметри на принципите на правовата държава. Една политическа какофония без реално съдържание, но ясни и видни предизборни цели.

Може да се предположи, че законопроектите, с които ще се търси закриване на специализираните наказателни съдилища и прокуратури, ще намери място и в следващото Народно събрание. Доколко те ще бъдат разгледани и приети зависи от следващото парламентарно мнозинство. Но, каквото и решение да бъде взето, то трябва да включва първоначално задълбочена оценка на въздействието на дейността на органите и подробен анализ на същата тази дейност. Трябва да бъдат включени всички заинтересовани страни и да се поискат техните становища. Трябва да се проведат обществени консултации по възможност кръгли маси по темата.

Темата за реформата в съдебната система не е спирала да бъде на дневен ред през последните години. И, разбира се, правосъдието в България има своите не един или два проблема. Подобни законопроекти и осакатената процедура, по която биват прокарвани, обаче не са реформа. Нито са наченки на реформа. Без всеобхватен дебат и предварителна оценка на проблемите реформа няма как да има. И без експертно написано законодателство. Останалото е в полето на политическата какофония.

 

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.   


Топ новини

виж още

Актуална тема