Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Проф. Нидал Шабан: Говорим за глобално затопляне, но не очаквахме такава промяна на климата в Южна Европа

Мнения

Проф. Нидал Шабан: Говорим за глобално затопляне, но не очаквахме такава промяна на климата в Южна Европа

Снимка:

Поредна зима без сняг в големи части от страната

Проф. Нидал Шабан e един от най-добрите български учени в сферата на агрономията. Експерт към БАН, той разработва методология за отглеждане на шафран на научна основа. Опитва се да създаде подходяща технология за отглеждането му, която  да е адаптирана към географското, социалното и икономическото състояние на българското земеделие.

Друг прелюбопитен негов проект са опитите за въвеждането на  сладки картофи в района на село Мало Конаре.

Проф. Шабан, зимата до този момент се очертава доста суха и топла, на много места из страната дори не са виждали сняг, молят се за дъжд. До какви последствия ще доведе всичко това за реколтата и как ще се отрази на посевите?

Ние говорим за затопляне на климата и за парниковия ефект вече над десет години. Хората не обръщат внимание на този въпрос. Не се взимат мерки за намаляването на вредните емисии. Но никой реално не очакваше в Южната част на Европа да настъпи такава промяна в климата. Затова вие казвате, че хората се молят за дъжд. Господ дава дъжд, но когато ние работим за рационалното използване, когато се подготвим за да съберем всяка капка вода.

В много европейски страни, когото  строят оранжерийни комплекси, задължително се планират събирателни пунктове за дъждовната вода. Такива резервоари се използват и в хидропонните технологии. За съжаление даже научната работа, която се върши в  областта на агрометеорологията, не обръща внимание на тези промени, които стават. Кой е виновен за тях? Защо? Как се отразява върху посевите? Вие знаете, зимните посеви на зърнените култури, които са най-важни за България, за изхранването на населението, те се правят есенно-зимния период. Ако няма един подпочвен слой, който да е достатъчно зареден с вода, просто няма да тръгне растежа на растенията, ще е по-слабо братенето, следователно по-ниски добивите, тъй като то при пшеницата зависи пряко от наличието на достъпен фосфор или с други думи от налични водни разтвори, благодарение на водните запаси в почвата.

Навремето номадите, населяващи пустините в сегашна Йордания, запазвали всяка капка вода от редките дъждове. Те знаели насоките на ветро-носещите дъждове и ги улавяли, въпреки тежките условия. Неслучайно те били известни с интензивното земеделие. Те  проучват кога ще вали дъжд и капка по капка събират този дъжд. Ние какво правим? Ние го разпиляваме и даже нашите язовири ги пресушаваме с едни нелоялни към природата мероприятия, практики и недобросъвестно стопанисване. Къде са новите изкуствени гори, ние сечем безразборно. В миналото хората са знаели, че където има гора, ще тече и вода…

Нека да обясним защо толкова е важен снегът?

Що се отнася до зеленчукопроизводството, ако има сняг, почвата може да се подсигури с необходимата влага, достатъчна поне за лука, за тези култури, които зимуват. Ние засяваме лука късно есента и ранна пролет той може да се развива, ако има достатъчно количество влага. Освен това снегът запазва растенията и кълновете, които поникват. Затова българинът какво казва: „Дебел сняг, дебел комат“.

Снегът дава първо повече количество влага в този подпочвен слой, второ унищожава доста от патогенните микроорганизми, които ще нападат растенията по-нататък и след това снежната покривка предпазва посевите от измръзване, тя спомага за  разрохкване на почвената структура. Ние обработваме почвата есента, една груба обработка, дълбока оран. Като падне снегът, започва да образува тъй нареченото градинско състояние и зеленчуците след това могат да разполагат с добър почвен слой.

Как се справят производителите при тези неблагоприятни климатични условия, може ли да се спаси реколтата?

Малко трудно, защото няма стратегия, няма виждане, няма работа в тази посока. Нужна е държавна стратегия! Преди малко отворих сайта на ФАО и намерих един голям проект, който корейците (Демократична Република Корея) разработили в продължение на цели 10 години, защото при тях добивите са намалели с 10 до 15 %. Абсолютно всичко намалява при една сушава зима. Особено зърнените и бобовите култури, а също така и овощните.

Изместват ли нови сортове и дори продукти традиционните за България?

Този въпрос е много интересен. Преди време говорехме и пускахме предложение към институциите, като предупреждавахме за евентуално засушаване на климата в България, евентуално повишени температури, но никой не ни обръщаше внимание. Казваха „какво говорите за неща, които няма да имат никакво приложение“? Ето сега дойде моментът, но не са подготвени и научните работници.

Ще ви споделя нещо. Преди десет години в  Карнобат имаше един научен работник, селекционер на пшеница. Той създаде сортове срещу  полягане в резултат на прекалено азотно торене, защото имаше много дъждове. Но защо няма наследници, които да създават сортове срещу засушаване. Питайте Селскостопанска академия, къде  са големите постижения които ги рекламират всяка година  в АГРА, къде са тези селекционери, защо тези постижения не се прилагат в широката практика. Знам, че има светлина в тунела, запознат съм с нови проучвания в тази насока в момента, много усилия са необходими, съвместни разработки с международната общност, а не затваряне в собствената черупка.

Преди една - две години имахме един въпрос от Индонезия – искаме сорт пшеница срещу валежния период, отговора на бивш директор от системата на ССА - не сме готови за такава насока! Не сме подготвили научния потенциал, нямаме политика в това нещо. Преди няколко години по-време на работна група по земеделие към ЕК поставихме въпроса  за скорошната необходимост от Европейска стратегия за запазване на водните източници, които в някои членки ще имат голям недостиг. Не е далеч времето, когато за водата ще има военни действия, а не за енергия. Няма ли вода, няма да има и живот.

Ще започнем ли да гледаме цитруси? Маслини, кивита, изобщо екзотични плодове и зеленчуци, предвид тези климатични промени, дори аномалии, бих казала?

В България отдавна се гледа киви. България гледа и маслини. Даже в района на Кърджали имаше едни опити в това направление. Но много рано е да говорим за цитруси. Моят произход е от Ирак. Там гледаме тези растения под палмовите насаждения, за да ги предпазим от измръзване Те не понасят ниските температури под 10 градуса под нулата, при едно постоянно застудяване.

Какъв съвет бихте дали на хората, които си занимават със земеделие, кое е най-важното, което трябва да знаят, за да спасят реколтата?

В момента сме пред свършен факт. Не можем да помолим Господ да пуска вода. Това не зависи от нас. Идеята е да не се изхвърлят много торове, защото, когато растението е изнежено, ще иска повече вода за да разтваря хранителните елементи в почвения разтвор, но я няма и от там се получава воден стрес, ниски добиви. Просто трябва да минаваме към така нареченото интелигентно земеделие. Трябва да видим точно къде, какво и, ако е възможно, да осигурим малкото от малко. Защо се регулира водата, защо Йордания използва дъждовната вода. Това е важно, но не обръщаме внимание! Нови горски масиви, по-малко бракониери на дървения материал и ще има вода.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив