Разликата между Петков и Борисов: Борисов си подаде оставката, отиде на избори и стоя в опозиция

Аз не мога да гледам парламент, обграден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, каза Бойко Борисов през 2013 г.

В момент, в който държавата ни е изправена пред икономическа криза от покачващите се цени на електроенергията и горивата, правителството на Кирил Петков вместо да поеме своята политическа отговорност и да подаде оставка,  прави и немислимото да остане още малко на власт.

Вместо да се взимат решения, които да доведат до по-добро бъдеще, се купуват депутати - пряко или метафорично, като дори се коментира, че мизата ставала все по-висока, цепят се парламентарни групи, а токът расте ли расте.

Нека да направим едно сравнение между политическата обстановка сега и през 2013 година, когато премиер беше Бойко Борисов.

Лидерът на ГЕРБ не се замисли да подаде оставка от парламентарната трибуна, когато токът се повиши и то с няколко процента.

Борисов аргументира решението си с думите:

Аз не мога да гледам парламент, обграден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, каза Бойко Борисов.

С решението си да се оттегли от властта Бойко Борисов изненада министри и депутати, които се бяха събрали в парламента, за да гласуват промени в кабинета след оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Бойко Борисов постъпи мъжки и ясно заяви, че не го е страх от избори. И отиде на такива. Последва станалата пословична Костинбродска афера (в главните роли Мая Манолова и Николай Бареков). На последвалите избори, въпреки всичко, ГЕРБ пак стана първа сила - без обаче някакви приемливи възможности за коалиция. И така Борисов отиде в опозиция.

БСП и ДПС заедно имаха точно 120 депутати - недостатъчни за мнозинство, а дори и за кворум (за сравнение в момента ПП, БСП и ДБ имат 109. С „люспите“ от ИТН – 115). През 2013 г. в парламента имаше още точно един участник – „Атака“. И опитите за пазаруване на един глас започнаха. Волен Сидеров избегна натиска върху групата си с неочакван ход - лично се регистрира и осигури кворума за избиране на Кабинета Орешарски. И Народното събрание осъмна със същите решетки, които Борисов беше казал, че не иска да вижда. Нова вълна протестиращи излезе след гласуването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Демонстрациите не спряха повече от година, без властта да им обръща сериозно внимание. Накрая кабинетът Орешарски се срина от само себе си, когато ДПС решиха, че вече няма нужда от него.

А какво се случва сега:

От парламентарната трибуна се чуват обиди, говори се за корупция в неистови големи размери, излизат компроматни записи как отлюспен заплашва колежка, че ще ѝ прати хора, а държавата ни става заложник на едни хора, които не искат да напуснат министерските си кресла. Истината, е че ги е страх, страх ги е от наказателния вот на народа, на този народ, който не е назначен на държавни служби и не е принуден да ходи по протести в защита на правителството.

През далечната 2013 г. Борисов също можеше да организира протест в подкрепа на правителството, да противопостави хората едни срещу други, но не го направи.

По-късно БСП и ДПС го направиха - те организираха станалите пословични контрапростести, а червеният потник с надпис „шанс за Орешарски“ и днес виси като воденичен камък на врата на политическата кариера на Мая Манолова.

Защото просто не се прави така. Отговорната власт никога не би извадила симпатизантите си на митинг да маршируват по центъра - това крие излишни рискове от сблъсъци, вкарване на провокатори и окървавяване на жълтите павета.

Отиването в опозиция за година-две обаче лидерите на „Продължаваме промяната” не могат да си го позволят. Те нямат това политическо време. Те са готови всеки ден на изнасят зле режисирана постановка, изиграна от бездарни актьори в парламента, за да задоволят личното си его и амбиция, а народа… кучета го яли.