Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Светлин Наков: Коронавирусът може да доведе до прогрес – особено в медицината

Мнения

Светлин Наков: Коронавирусът може да доведе до прогрес – особено в медицината

Снимка:

„Сега се възродиха българските села и сме по-близко до семействата си“, коментира създателят на „СофтУни“

Доцент д-р Светлин Наков е програмист-предприемач, създател е на „СофтУни (Софтуерен университет)“, автор на множество книги и статии по програмиране и софтуерни технологии.

Роден е през 1980 г. във Велико Търново. Започва да програмира едва на 11 години. Получава докторска степен по компютърни науки през 2010 г. от Софийски университет. Създава Националната академия по разработка на софтуер (НАРС) през 2005 г. През 2009 г. създава Академията на Телерик за софтуерни инженери, а през 2010 г. – училищната софтуерна академия на Телерик. В края на 2013 г. стартира инициативата Софтуерен университет (СофтУни). От 14 септември 2015 г. е доцент в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг - София. През 2018 г. съосновава частна професионална гимназия за дигитални умения "СофтУни Светлина".

Много анализатори предричат, че светът се променя завинаги вследствие на коронавируса. Бъдещето е да се работи повече онлайн. Дали ще стане така?

Абсолютно вярвам в тази теза. Аз вярвам, че тази криза – по един или друг начин, насилствено кара всички участници в обществото и в икономическия живот, да се замислят много сериозно над онлайн достъпа. В момента например не мога да си платя онлайн данъците. Принципно мога, но трябва да ида до Столична община, за да си покажа физически личната карта и да ми дадат код. Ако държавата иска да си вземе тези данъци, трябва да промени това.

Втори пример – учителите винаги ги е било страх дали поради възраст, дали поради други причини, от онлайн обученията. Сега вече са принудени. След като отмине кризата, те вече много по-смело, имайки натрупания опит, ще ползват онлайн ресурси. Така че образованието се променя завинаги. Това е неизбежно.

Що се отнася до търговията, хората не са свикнали да пазаруват онлайн да кажем хранителни стоки. Това е по-скоро изключение. Но сега, бидейки заключени вкъщи, вече ще си го мислят. Всякакви неща, за които хората са ходили физически, сега го правят отдалечено.

Хората и бизнесът ще стават по-ефективни и ще пестят повече време. Който е игнорирал онлайн присъствието си, вече е принуден да го приеме. Представете си целия ресторантьорски бизнес. Който не е успял да се трансформира за доставка на храна вкъщи, той практически трябва да затвори. Това е страшен икономически проблем.

Много млади хора и досега виждаха предимствата от работата дистанционно при професиите, които го позволяват. Другите ще бъдат ли провокирани в бъдеще да се ориентират към такива работни места?

Някои хора ще се научат, някои няма да се научат, но цялостно аз очаквам все повече дейности да се случват онлайн. Всеки, който го е било страх да работи от вкъщи, вече ще е преборил страха. Някои неща, разбира се, не стават добре от вкъщи. Аз продължавам да смятам, че да отидеш на фитнес с инструктор на живо е по-добре отколкото онлайн, макар че и това се практикува в момента. Много малко са дейностите, които не могат да се извършват онлайн.

Онлайн фризьор не съм виждал още, но може и това да се появи. Смятам, че положителната част от цялото нещо е, че бизнеси, които не са си и помисляли да работят онлайн – да кажем обучение на малки деца, или фитнес инструктори, вече ще го вземат сериозно. Бизнесите, които нямат онлайн присъствие могат да затворят.

Позитивното е, че така по по-задълбочен и по-умен начин навлизаме в дигитализацията, така че да си спестяваме ходенето от точка А до точка Б, което е излишно. Представяте ли си в момента някой да отиде до банка? На мен ми се струва абсурдно. В момента, която банка няма добри онлайн услуги, тя просто приключва своя път.

Кои са предимствата от цялата тази ситуация?

Сега се възродиха българските села. Аз също съм на село в момента и ми е много добре, в една къща с двор, в която не съм си и помислял, че ще живея трайно, ще съм месеци наред, както се очертава. Но сега си садя дръвчета и съм по-близко до природата. Много мои колеги правят подобни неща. Има и други позитиви – по-близко сме до семействата си, нещо, което в забързания живот не се е случвало и сме игнорирали.

Но сега сме принудени да бъдем непрекъснато с децата си. В момента ние сме в ролята и на учители и родителите започнаха да ценят тази професия. Аз например съм с малки деца. Колкото и да ми обясняват, че учителката преподава… Да, тя преподава. Но така или иначе моето време е ангажирано. Ако детето е голямо, даваш му уроците да учи и то се оправя. Но на едно дете първи клас, ти трябва да си му над главата. Според мен това няма технологично решение. Все се говори как роботите щели да ни вземат хляба, еми едва ли ще стане така. Роботите ще ни помагат, но за много неща ще трябва човек, който да седи там физически. Едно от тези неща е образованието за ниските възрасти.

А кои са недостатъците от това да работиш онлайн?

Основният недостатък е, че не всички имат професии, които да го позволяват – майсторите-готвачи например. За други професии частично е възможно. Например сега ще се развие телемедицината. Хората няма да ходят на лекар физически, а ще си казват оплакванията на видео обаждане и докторът ще им дава направления, рецепти и т.н. Това частично е абсолютно възможно и ще спести в бъдеще много нерви и средства. Няма да има нужда да чакаш на опашки и да се заразяваш от другите хора. За съжаление не за всичко е възможно, защото ако трябва да ти погледне колко е червено гърлото, не знам как ще стане онлайн. Вярвам, че до някаква степен технологиите биха могли да помогнат в това отношение. Може би ще има някакви технологични джаджи, които ще ти мерят температура, кръвно и т.н. и ще пращат показателите на доктора.

Друг недостатък е, че вкъщи има много разсейващи фактори. Човек, който е сам или не е с малки деца, може да работи. Но ако имаш малки деца, е много неудобно. Това за мен е най-големият недостатък. Ако човек работи професия, която е подходяща да кажем маркетинг, компютърните, дигиталните професии като програмист, IT инженер, дизайнер и т.н., той може да си работи от вкъщи доста добре. Трябва му единствено добър интернет. Тук в България можем да се похвалим с добър интернет на достъпна цена.

Вкъщи обаче има риск от ниска концентрация. Дори да няма разсейващи фактори като деца, човек, бидейки вкъщи, бидейки с гъвкаво работно време, е склонен да се разсейва. Например по средата на работното време, човек може да реши да се изкъпе. Ако е в офиса няма как да го направи. После може да реши да си пусне телевизора, след това нещо друго. Тук голямото предизвикателство е контролът от страна на работодателя. Как работодателят гарантира или следи, че работата е свършена?

Когато хората са в офиса и се вижда какво правят, те едва ли ще тръгнат да играят игри, едва ли ще излязат за четири часа на разходка и т.н. Вярвам, че ще се намерят ефективни решения – както технически, така и организационни, инструменти за по-гъвкав контрол, базиран на резултати. Например в софтуерната индустрия има софтуери, които автоматично правят отчети какво е работил за деня един програмист, гледайки какво е имало на екрана му.

Всъщност много индустрии ще се трансформират по принуда. Ето една много консервативна индустрия – лекарската. Ако преди три месеца бяхме казали, че някой доктор ще си прави онлайн прегледи, много скептично щяха да подходят и докторите, и пациентите, и болниците. Най-вероятно щяха да кажат, че е незаконно и какво ли още не. В момента обаче това си е много сериозен тренд и то се вижда, че фирми, които се занимават с такива услуги, платформи за телемедицина, много им растат активите, защото това ще навлезе.

За една седмица напреднахме с онлайн обучението като за 15 години – и вие го казахте. По всичко личи, че за в бъдеще ще се насочват още повече средства за иновации, технологии, наука, как мислите?

Аз вярвам, че в образованието онлайн могат да се правят много неща. Но то е подходящо за високите възрастови групи - особено за студентите, по-големите ученици, за неформалното образование, където човек учи по собствено желание за развиване на нови умения. Това ще се развива все повече. Междудругото този тренд го имаше и преди кризата. Когато аз създадох „Софтуерния университет“ през 2014 година, около 60% бяха присъствени и 40% бяха онлайн. Впоследствие се изравниха. В края на 2019 70% от учащите бяха онлайн, а сега по време на кризата очевидно са 100%. При нас това не довежда до някакъв кой знае какъв голям стрес, защото ние сме свикнали да организираме обучението онлайн. Имаме изградени системи за стрийминг, за виртуални класни стаи, за въпроси, за онлайн консултации, онлайн изпити и т.н.

Има обаче един голям проблем в образованието, който не е решен. Става въпрос за честността на изпитите. За мен той няма адекватно решение все още. Опити за решение има много – от служител, който да следи какво се случва до различни технически инструменти, но като цяло не са много надеждни. В момента това, което чувам, че се прави в много университети, е отлагане на сесиите. Те ще бъдат август и септември, а не сега април, май. Това е така, защото, когато един човек се явява на изпит онлайн, той може да си комуникира с всеки, може да ползва учебници и т.н.

Как ние в „СофтУни“ решаваме този проблем? За някои курсове това е възможно, защото вместо да имаме изпит, който тества знанията, ние имаме практически проект. Човек го работи, показва, че го е работил чрез техническо проследяване на активността, но ние организираме защита на живо, т.е. лекторът  се свързва във видеоразговор със студента и студентът разказва какво е направил по този проект, кое как е направил и ако не може да обясни, очевидно е преписал. За някои от курсовете ние имаме много хубаво, надеждно решение и вярвам, че то може да се приложи и в училище.

Сертификационните центрове пък са решили проблема по друг начин, те имат човек, който е пазач и е договорно отговорен. Ако този квестор наруши правилата, ще дължи голяма сума обезщетение. Предполагам, че такива модели биха могли да се измислят.

Дали вирусът няма насила да ни вкара в новата епоха, на ръба на която стоим от години, но все не влизаме в нея? Науката беше в застой, медицината беше в застой, даже технологиите бяха взели да се изчерпват. Сега като че ли за отрицателно време се върви към неминуем прогрес?

Да, ще има прогрес. Аз лично очаквам прогрес в медицината. Болшинството от най-страшните болести по света са причинени от вируси, някои учени смятат, че дори ракът е причинен от вируси – хронични инфекции, които не са лекувани с години, както и дегенеративните заболявания, въпреки че в науката има спорове. Що се отнася до сърдечните заболявания и те отчасти се приписват на вируси. Всъщност най-страшните заразни болести, които водят до епидемии, отново са причинени от вируси.

Аз очаквам да има голям прогрес в здравеопазването и то в близките години – по-бързо да се появят лекарства за вирусни заболявания, с месеци по-скоростно да се решават тези проблеми, които имаме в тази ситуация. Според мен сега ще се изсипят милиарди за изследвания за антивирусни терапии, ваксини и т.н. Едва ли няма да има никакъв резултат! Ако се върнем малко по-назад, някога едни от най-страшните епидемии са били бактериални. В днешно време те се лекуват с антибиотици.

Още преди около век са открити антибиотиците и това е бил много качествен ход в медицината. Навремето инфекции, които сега се лекуват без проблем, са убивали много хора. Сега взимаш правилния антибиотик и се спасяваш. Очаквам нещо подобно да се случи и с вирусите. Ето вижте, дори СПИН-ът в момента се смята, че е почти преборен. Това отне на човечеството около 30 години, но сега технологията е по-добра. С тези ДНК анализи, визуализации нещата се случват по-лесно. Това е достъпно дори за обикновения човек.

Аз мога да правя генетични изследвания у дома без да имам лаборатория, защото аз имам данните на РНК на вируса, който побърка цялата планета и мога да анализирам, да разработвам протеини. От гледна точка на медицината аз очаквам коронавирусът да бъде един голям катализатор за един сериозен скок – дали наистина ще се случи, не знам.

Друго, което виждам е, че повече хора обръщат внимание на медицината сега. Тя винаги е била една територия на лекарите, където други не се врат. Което, не е така с други науки. IT индустрията и технологиите се причисляват към другите дисциплини и това им дава един съществен прогрес. Аз очаквам стоенето вкъщи комбинирано с технология да развие всички тези умения и начини за работа, които ще позволят на обикновените хора да участват в развитието на цялата тази еко система, т.е. да подпомагат научните изследвания, които се случват в големите университети.

Тук е мястото да кажа, че с колеги организираме един „хакатон“ за хакване на кризата в България. Доброволно се събраха стотици  участници от най-различни сфери - както технологични специалисти, разработчици, така и лекари и юристи с идеята да се разработят решения в три направления. Едното е да се помогне на лекарите. От сорта на – направи си сам обдишвател чрез технологични хитрости. Второто е да се помогне на бизнесите, които имат проблеми. Например туризма. Третото е самото проследяване на заразата, да се помогне на гражданите.  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мрежата

виж още