Валерия Велева пред Tribune.bg: Промяна на позицията ни към РС Македония означава край на тази коалиция

Ще се върви към все по-голяма еманципация на Кирил Петков от Румен Радев, неминуемо ще се стигне до конфликт, смята журналистът

Журналистът Валерия Велева с обзор на политическите възходи и падения през изминалата 2021 година пред Tribune.bg

- В края на една бурна политическа година се намираме, каква е равносметката от действията на политическите субекти, какво показа народът със своите избори?

- Годината наистина беше много тежка. За първи път от началото на прехода бяхме изправени четири пъти да се явим пред урните или пред машините за гласуване, без да можем да посочим изявен победител. Вече няма всеобщи любимци сред политиците, няма безспорни авторитети, каквито имаше преди 30 години. Това говори за провал на цялата политическа класа, която не успява да убеди мнозинството от народа в желанието си да прокара такива реформи в страната, които да осигурят благоденствието на хората. Тази думичка „благоденствие“ рядко се използва, но целта на всяка политика и на всеки политик е именно това – да направи такива механизми, с които животът на избирателите да стане по-добър, а животът на българските избиратели трябва да стане не само по-добър, той трябва да стане съизмерим с живота на останалите европейци в общия ни съюз. По този показател политическата ни класа тотално се издъни. 

Какво показаха тези избори? Първо – срив на класическата партийна система и устойчиво крайно недоверие, което хората изпитват към този политически елит. Той просто претърпя катастрофа. Желанието за промяна беше толкова неистово, че хората предпочитаха да дадат доверието си на когото и да било, важното е да не са старите. И тук се получи сблъсък, чиито политически последици днес консумираме всички - една част от обществото за пореден път даде гласа си на хора, които не познава, които изведнъж се появиха на политическата сцена, дойдоха сякаш от небитието, но хората ги припознаха и казаха: „Ето на, това са новите месии, те ще ни оправят положението“. И им връчиха кормилото на властта.

- Защо се получава така, защо българите се хващаме като удавник за сламка за всеки нов „герой“, който се появи на политическия небосклон? Действително вече имаме редовен кабинет, но ще се справи ли той с всички кризи, които донякъде бяха задълбочени от служебните правителства?

- Да, така е. Служебните правителства от една страна, не успяха да се справят с много от проблемите, от друга – задълбочиха редица конфликти, влязоха в територии, които не са техни, но те нямаше как да решат наболелите въпроси поради факта, че бяха законодателно спънати от липсата на работещ парламент. След цялото това 8-месечно изпитание днес всички искаме новото правителство да се справи! Затова беше направена и тази необичайна четворна коалиция, която събира две партии с диаметрално противоположни идеологии и два субекта, които фактически не отговарят на класическото понятие за партии. В този смисъл коалицията априори е заредена с конфликтен импулс и вътрешен взрив, който може да избухне във всеки момент, ако някакви външни интереси разклатят крехкото ѝ единство. Към този момент забелязвам, че всички стъпват на пръсти, за да не счупят тънкия лед, по който ходят. Но сериозните изпитания предстоят – овладяване цените на тока, справяне с новата вълна на ковид-пандемията, принудителната ваксинация. Виждаме, че желанието на премиера да въведе агресивно зеления сертификат среща съпротива. Кирил Петков тепърва ще разбира колко е кратък пътят от „Осанна“ до „Разпни го“ - не му го пожелавам, защото всички искаме той да успее в името на страната, но управлението на една държава, когато нямаш силна обществена подкрепа, е много трудно. Нека не забравяме, че тази коалиция дойде на власт с гласовете на едва 1/4 от българските граждани, а предстоят много тежки реформи и те трябва да бъдат направени в началото на управлението. Да отчитаме и това, че след година и половина са местните избори и аз подозирам, че в навечерието им ще настъпят центробежни сили, които могат да разпънат от напрежение коалицията и това ще бъде сериозно изпитание за управлението.

Що се отнася до въпроса - защо винаги търсим месии? И аз съм си задавала този въпрос. Защо потърсихме царя като месия? Защото тогава, през 2001-а, след управлението на ОДС, дойде огромното разочарование от СДС, от злоупотребата със синята идея, от издънването на хората, които доведоха демокрацията, от всеобхватната корупция и налагането на авторитарната власт на Костов. И хората поискаха да дойде отвън някой чист, богат, почтен и красив, който сме си го нарисували в представите. Такъв се появи на хоризонта от Мадрид - доведоха ни го бивши партийни величия, бивши представители на службите и българите припознаха в него своя почтен управленец. Само че тази звезда живя на политическия небосклон един мандат.   

Сега очакванията са същите, както и причините, за да потърсим отново месии, този път с харвардско образование. Но имам усещането, че не се учим от грешките си.  Дано и сега да не се окаже грешен изборът, защото някои неща на старта на новата власт будят недоумение - да видим дали ще ги поправят в движение.

- Какво смятате за „лапсусите“ или гафовете на Кирил Петков?

- Лапсусите, някои може да са казани случайно, други може да са вследствие на непознаване на конкретиката. Но аз не обръщам толкова внимание на лапсусите, колкото на съзнателно изречените послания, които будят притеснение. Ще ви дам два примера. По отношение на втория мост на Дунава, дали Кирил Петков имаше предвид втори мост до Русе или изобщо втори мост над Дунава - следих точно мисълта му, той говореше по-скоро за втори мост над Дунава край Русе. Оставаме на страна третия мост край Видин. По-притеснителното в случая е функцията, която той вижда за този втори мост - да бъде с двойно предназначение, по него да може да минава както гражданска техника, така и военна техника. И, забележете, изграждането му да бъде приобщено към онези 2% от БВП, които формират ангажиментите ни към НАТО. Това е абсурдно. Нито НАТО ще приеме тази бизнес оферта, нито коалиционните партньори, част от които вече остро реагираха, имам предвид БСП. Да се строи мост в България с цел – минаване на военна техника, досега такъв случай не е имало. Това е по-сериозният проблем. Другият сериозен проблем, който не смятам, че е лапсус, е това, което каза г-н Петков в интервюто си в „Панорама“, че той вижда реформата в съдебната власт като „ние сега ще сложим чисти и почтени хора, който ще изловят крадците“. Първо „ние“, казано от представител на изпълнителната власт по отношение на съдебната система, е абсурдно като мисъл, камо ли да бъде изречено. Конституцията е категорична по отношение на разделението на властите и изпълнителната власт не може да си назначава свои хора в съдебната. Както и обратното. И ако досега е правено така, и имаме примери за такова вмешателство, това не означава, че то трябва да продължи. И ако ще имаме истинска промяна, то тя означава правова държава, съблюдаване на демократичните норми в управлението на страната, съобразени с Конституцията. Този начин на мислене на част от новите управляващи е притеснителен, дано да е плод на неопитност, защото в противен случай може да се окаже, че отново вървим към авторитарна власт! 

- Някои политически анализатори смятат, че „Продължаваме промяната“ е проект на Румен Радев. Как бихте коментирали отношенията между Кирил Петков и президента?

- Силно е да се каже, че „Продължаваме промяната“ е проект на Румен Радев. Но той спомогна за този проект, акушира му и го захрани с първоначалното медийно облъчване, за да попречи на БСП. По-точно е да се каже, че „Продължаваме промяната“ е външен проект. Неслучайно президентът Байдън в своя поздравителен адрес по време на софийското издание на инициативата „Три морета“ поздрави президента Радев и никому неизвестния до този момент, още по-малко в средите зад Океана, Кирил Петков, който беше по това време икономически министър в един служебен кабинет. Още тогава започнах да наблюдавам внимателно действията на посочения ни отвън избраник и много скоро стана ясно, че той неслучайно е посочен. За да стане „Продължаваме промяната“ за два месеца от нищото не просто партиен проект, а бизнес проект с политическа опаковка и той да бъде наложен толкова устойчиво чрез медиите и социалните мрежи в обществото, че в края на краищата да се увенчае с лаврите на победител на изборите, това може да се случи само със сериозна подкрепа отвън. Колкото до бъдещите отношения между Радев и Кирил Петков, убедена съм, че ще се върви към все по-устойчива еманципация на Кирил Петков от Радев. Даже подозирам, че е възможно в даден момент да се стигне дори до изостряне на отношенията между тях, защото Радев безспорно ще се опитва да оказва въздействие върху това правителство, а пък Кирил Петков е съвсем нормално да иска да се обозначи като самостоятелен играч, дистанцирал се от своя "родител". В тази ситуация неминуемо ще се стигне до даден конфликт. И както виждате, още в първите дни  премиерът започна чистка по министерствата на зам.-министрите от двата кабинета на Радев. Нещо повече, премиерът започва ревизия и в назначенията на президента в службите за сигурност - зам.шефът на ДАНС вече е уволнен, подозирам, че такава раздяла с кадри от служебното правителство на Радев ще има още и това няма как да не предизвика в дадени моменти недоволство от страна на държавния глава. Той пък ще си го "върне" като започне да намира кусури на правителството и да го критикува. Така че, не може да очакваме, че отношенията „Радев- Петков“ ще бъдат безоблачни.

- Ще се намери ли решение по казуса с Република Северна Македония? Кирил Петков дава обещания, че до шест месеца ще се разберем със Скопие, а президентът дори свиква Консултативния съвет за национална сигурност в началото на януари, ще се стигне ли до положителна развръзка в полза на България според Вас?

Не знам на каква база Кирил Петков е обещал до шест месеца да се разберем със Скопие и давайки този срок, дали е получил обещание от министър-председателя на РСМ, от парламента, от министъра на образованието, че до шест месеца те ще променят учебниците си, в които България е посочена като „фашистка държава“, дали ще променят цялата идеологическа доктрина на РС Македония, изградена върху омраза към България, дали ще коригират историческата си наука,  според която Самуил е македонец, Гоце Делчев е македонец и т.н.? Това за шест месеца ще стане ли? Не можем да избягаме от защитата на българските интереси тогава, когато трябва да дадем съгласието си наш съсед да стане наш партньор в Европейския съюз. Защото, влизайки с тези проблеми, ние ги вкарваме и в Европейския съюз, те стават проблеми на общността. Иначе ние може да обещаем, че до шест месеца ще започнем коридор №8 или железопътната линия, или че ще има самолети до Скопие, които да са директни, а да не минават през Виена - но това няма да е реално, както няма да е реално, че проблемите с коректния прочит на историята ще бъдат решени. Затова поставянето на такива срокове ми се струва по-скоро „клякане“ пред огромния натиск, на който са подложени отвън българските институции. Освен това, да не забравяме, че БСП е начертала едни червени линии, от които няма да отстъпи. Промяна на позицията ни към РС Македония означава край на тази коалиция. И това премиерът Кирил Петков много добре знае.

И понеже сме в дните на светли празници, искам да пожелая на читателите ви здраве, мъдрост и много обич. Ще ви цитирам едно четиристишие на моя любим поет Дамян Дамянов - всеки да намери своето вълшебство. Защото чудесата не са само в приказките, важното е да можем да ги видим:

„Защо ни е вълшебен,чуден остров?!
И на земята стават чудеса!
Великото е винаги най-просто!
Една луна, две капчици роса,
една случайна мъничка разходка
...и топлината на една ръка...“