"24 часа": Лозан Панов атакува всички институции пред ЕК. Защитава само Иванчева

За първи път ВСС разсекрети стенограми от срещи на магистрати с пратеници на Брюксел

Текст на "24 часа"

Поне от 2 години институциите у нас очакват отпадането на мониторинговия доклад на Европейската комисия за България. От десетилетие всяка година тези доклади показват недъзите и напредъка в дейността на различни институции, като под лупа е най-вече правосъдието.

Че тези доклади могат да останат в историята заедно с отиващата си през есента комисия “Юнкер”, стана ясно миналата година.

Европейската комисия е убедена, че наблюдението на България може да приключи до края на мандата на настоящата комисия, заяви през ноември 2018-а зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс. Тогава бе представен докладът по Механизма за сътрудничество и проверка, според който 3 от 6-те цели са изпълнени - независимост на съдебната система, законодателна рамка и борбата с организираната престъпност.
Стенограма, разпространена от Висшия съдебен съвет, обаче показа, че един високопоставен българин особено

много държи механизмът за наблюдение на страната ни да бъде продължен

С коментари и обвинения срещу всички институции, особено срещу прокуратурата и КПКОНПИ, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов е убеждавал евроекспертите, че мониторинговите доклади на Брюксел не трябва да бъдат прекратени.

Всъщност има и други, които не приемат положителния доклад на ЕК за България - например Христо Иванов. Публично известно е, че

лидерът на “Да, България” и Панов са със сходни позиции

ВСС реши да публикува акценти от разговорите с ЕК на шефовете на ВКС и ВАС Георги Чолаков, главния прокурор Сотир Цацаров и съдебните кадровици Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева, Вероника Имова, Даниела Машева, Драгомир Кояджиков и други.

“Идеята е да се даде публичност и гласност на това, което е правено на срещите с представителите на ЕК. Всички членове на съвета да се запознаят с тях”, заяви представляващият ВСС Боян Магдалинчев. Паметните бележки са от срещите на 3-мата големи и съдебни кадровици с експертите при мисиите им през март, юни и октомври 2018 г., както и през март т.г.

Особено любопитен е фактът, че

съдия №1 развява като знаме подсъдимата за подкуп Десислава Иванчева,

за да аргументира колко зависима е съдебната ни система. През април бившата кметица на “Младост” бе осъдена на 20 г. затвор на първа инстанция.

На 3 срещи пред евроемисарите от Брюксел Панов повтаря, че делото срещу нея е “тежка репресия”, тъй като била независим кмет без подкрепа на политически партии. Председателят на ВКС е пропуснал да спомене факта, че на частичните местни избори през 2016 г. Иванчева се ползва с подкрепата на партията на Георги Кадиев “Нормална държава”.

“Докладът на ЕК от ноември 2017 г. би трябвало да звучи положително, но той звучи малко шизофренично - казва се, че има недостатъци, а това, което е направено, е похвалено”, е позицията на Панов на срещата през 20-21 март м.г. Твърди още, че политици овладявали върховете на съдебната система.

“Няма никакви резултати от борбата с корупцията, като може да се докладва само стъпки назад”, казва още той, без да прави разграничението, че съдът не е орган за борба с корупцията. Той е арбитър.

“Има много показни акции, но са срещу бизнеса, а не срещу политици по високите етажи”, добавя шефът на ВКС.

Фиксацията на Панов върху прокуратурата личи и на тази среща. Заявява категорично, че докато се отлагала реформата в прокуратурата, резултати нямало да има.

На друга среща през 19-20 юни м.г. Панов открито застава зад Десислава Иванчева, посочвайки, че зрелищният ѝ арест на 17 април 2018 г. е “демонстрация, а не реална воля за справяне с корупцията”. Случаят с Иванчева Панов повтаря и на следващите си две срещи с ЕК. Засилва обаче изразните средства, с които да “изчисти” името на подсъдимата за подкуп: “Публичният арест на районен кмет в центъра на София породи съмнения за политическа репресия срещу кмета като кандидат на гражданското общество, зад когото не стои политическа формация”.

4 месеца по-късно, на 4-5 октомври 2018 г., Панов сравнява България по проблеми с Полша, Унгария и Румъния. Казва, че нещата у нас били същите и по-тежки дори. В речта си пред евроекспертите недоволства срещу арест на румънски и български журналист (има предвид Димитър Стоянов от “Биволъ” и Атила Биро - б.р.), отново за Иванчева и за срива на Търговския регистър. Панов коментира и знакови дела на прокуратурата, които с един или друг мотив са били връщани за доразследване - за приватизацията на остатъчния държавен дял от ЕВН, по което подсъдими са издателят Иво Прокопиев и бившите министри Симеон Дянков и Трайчо Трайков. (Медиите на Прокопиев обичайно застъпват тези за реформа в съдебната система, сходни с позициите на Панов.)

В разговорите си с експертите Панов споменава, че прокуратурата некачествено е работила и по делата на други обвиняеми - определената от бившия френски посланик като “гнила ябълка” съдийка Румяна Ченалова, бившия енергиен министър Румен Овчаров и бившия шеф на НДК Мирослав Боршош.

Най-разярен Панов е на 12-13 март т.г., когато докладът за напредъка на България е положителен. Той директно казва пред ЕК, че е изненадан от това. Подчертава, че съдебната система е затънала в дълбоки зависимости.

След това в 13 точки едностранно тълкува някои събития. На първо място посочва, че няма наказани в Софийския градски съд след ръководството на Владимира Янева.

Вини ВСС, че го карал да мълчи и че съдебни кадровици го заплашвали с импийчмънт. (Неведнъж досега представляващият ВСС Боян Магдалинчев е отхвърлял твърденията, че се готви отстраняване на Панов.) За пореден път шефът на ВКС подчертава, че нямало контрол върху главния прокурор. Казва също, че парламентът е произвеждал “законодателен разврат”.

Панов коментира дори прекратеното от прокуратурата разследване срещу бившия министър на транспорта Ивайло Московски за трагичната смърт на сина му след инцидент с шейна: “Казусът “Московски” се разследва няколко месеца. Следователят предлага да се предаде на съд, прокурорът приема, че е случайно деяние, като самият Московски е казал, че е бил инструктиран”. Твърди, че това е “слагане на чадър над приятелите”.

“Председателят на ВКС може да говори. Той не бива да е аполитичен, защото спазването на законите се превръща в политически въпрос. Страхът продължава да съществува и става все по-голям. Тишината е това, което се очаква в съдебната система, и опитът да бъда подложен на импийчмънт е показателен за това. Бавно и полека вървим към автокрация, случващото се напомня за националсоциалистическа Германия”, обяснява Панов.

Прави впечатление, че другите участници в срещите с ЕК - шефът на ВАС Георги Чолаков и членове на ВСС, представят напредъка на институциите, които представляват, без емоционални оценки в изявленията си.

Цацаров загрижен повече за съдиите от шефа им

Нито главният прокурор, нито прокуратурата водят лична война с председателя на ВКС Лозан Панов, казва Сотир Цацаров при последната си среща с евроекспертите на 12 и 13 март т.г. Той подчертава, че не бива принципни въпроси да бъдат подменяни с тези за лични конфликти. Цацаров добавя, че достатъчно време е бил съдия, за да знае, че съдът трябва да се уважава.

В същото време той поставя реални проблеми. Съобщава, че има опасност делата в специализирания съд да не се насрочват навреме, защото там работили недостатъчен брой магистрати. Те били 5 пъти по-малко от прокурорите и следователите в спецпрокуратурата, които наброявали 110.

Същия проблем Цацаров поставя и при среща на 19 и 20 юни 2018 г. Той казва, че е налице изключително “тихо и силно противодействие срещу работата на спецсъда”. “Липсва диалог с ВКС, но причините не са в прокуратурата”, добавя Цацаров.

При последната среща той посочва, че КПКОНПИ е поставена под постоянни атаки. Цацаров добавя и че с тълкувателно решение ВКС е направил опит да блокира процеса на гражданската конфискация, което е можело да доведе до оттегляне на искове за 22 млн. лв.

Той декларира и подкрепа за въвеждане на правила за отговорността на тримата големи в съдебната власт. “Това е правилната теза, всяко колебание трябва да бъде преодоляно, защото всяко обвинение стига до съда, а съдията е в съответна зависимост от председателя на върховния съд”, казва Цацаров.

В същото време главният прокурор обръща внимание, че има препоръки на ЕК, които са несъвместими с българската практика и са непостижими. “Но има и препоръки, които са постижими, но прокуратурата няма да ги подкрепи, като например още по-голяма централизация и намеса в работата на прокурорите”, смята Цацаров.