До-виж-да-не!

Провалът на четворната коалиция е очевиден

Източник: Факти

Политиката не може да е агиткаджийска работа, обаче толкова се провалиха управляващите на Кирил Петков, че точно като на някой площад да му се иде да извика човек „До-виж-да-не!“. Провалът на четворната коалиция е очевиден. Инфлацията е неконтролируема, газът и горивата са през тавана, управленската безпомощност се вижда на всяка крачка. На края на живота на правителството може да се направи един кратък очерк коя партия от коалицията в каква кондиция излиза от властта.

„Продължаваме промяната“ претърпя най-сериозен удар. Кирил Петков и Асен Василев дойдоха на власт като сглобка на няколко фактора. Първо, те се идентифицираха като анти-ГЕРБ алтернативата. Поради серия от обстоятелства, повечето съвсем правдиви, хората искат да видят ГЕРБ на резервната скамейка. ПП дадоха заявка, че те ще са тези, които ще могат трайно да демонтират ГЕРБ от властта, защото ще бъдат съдържателни управляващи, устойчиви и прогнозируеми. Второ, те се храниха от слабата БСП, която е изпаднала в идейна и фактическа безизходица, но за левицата по-късно. Трето, Кирил Петков и Асен Василев получиха мощна президентска подкрепа. Именно „Дондуков“ 2 ги вкара в голямата политика, президентът Радев ги насърчаваше и хвалеше. С това ПП се ползваха със симпатиите на привържениците на г-н Радев, който е най-рейтинговата политическа фигура у нас. Четвъртата причина за победата на ПП беше, че те се брандираха като ведрото, усмихнато ново лице, което ще изведе държавата на ново ниво.

Днес, на изхода от властта, три от тези четири фактора на успеха вече ги няма. Отзад-напред – ПП се доказаха като мрачни, намръщени, високомерни, мнителни и арогантни. Захванаха се с дребнаво „уреждане на сметки“, заяждане и мръщене. Младите, ведри и усмихнати хора в кампанията за 24 часа се превърнаха в сърдити старчета, които са вечно недоволни от това, което им се случва. Изглеждаха като хора, които седем месеца са имали проблеми със стомашно-чревния тракт. Подкрепата на президента също отиде в историята съвсем, съвсем бързо. Г-н Радев се отдръпна от тях скоро след влизането им във властта, като до последно ПП правеха и невъзможното да се дистанцират от „Дондуков“ 2. С това подкрепата за Радев вече няма да се прелива натам на следващите избори. Относно компетентната алтернатива на ГЕРБ, ПП се провалиха най-гръмко. Толкова мощно се провалиха, че аз ако съм на Бойко Борисов ще им пратя бутилка уиски да почерпя. Никой не е правил толкова г-н Борисов да изглежда „добрия“ в политика, колкото направиха ПП. Единствено продължаващото „осмукване“ на БСП остава валидно.

Като стана дума за БСП, нека кажем няколко думи и за състоянието на левицата. То не беше добро и на влизане във властта, но днес може да се определи само с думата „катастрофа“. БСП не е в насипно състояние, БСП е в никакво състояние. За избирателите на столетницата участието на левицата в коалиция с „Демократична България“ е петно, което трудно ще изплакнат. Гласуващите за БСП са паметливи хора, те няма да простят, че се гушнаха с бившите костовисти, които в продължение на 30 години заливат столетницата със сярна киселина. Отделно БСП се скара с президента по начин, който меко казано не е проява на добър вкус. Не прави чест на Корнелия Нинова, че си изпусна нервите при връщането на мандата и обвини президента, че я е свалил от власт. Голямата политика изисква железни нерви, не може всяка провокация да те вади от релси. Същото гледам, че говорят и разни нейни приближени, които са дълбоко неопитни в тая игра, но искат да се „докарат“ пред ръководството. Жалко. Да сведеш столетницата, която винаги е показвала далновидност, в партия, която се отрича от собствения си президент... Просто е немислимо. Всички помним невидимите конфликти между Станишев и Първанов, но никой и през ум не би му минало единият да се скара с другия по такъв публичен начин. Днес „Позитано“ явно е забравило, че политиката е упражнение по събиране, а не по изваждане. Толкова хора извадиха от редиците си, че не знам какъв резултат очакват да получат на предстоящите избори. Ако си мечтаят за добър резултат, искам да им спестя разочарованието – резултатът няма да е добър.

„Демократична България“ също е губещ. Формацията се залепи толкова близо до ПП, че в момента разликата между двата субекта е лексикална. Което, впрочем, не е добре за ПП, защото електоратът на ДБ е твърде малък дори за тях самите, а какво остава да го делят на две. ДБ направи това, което прави обикновено – похаби целия си ресурс за участието във властта. Градските „десни“ (а иначе леви либерали) имат този проблем – на избори са готови да обещаят и мляко от Млечния път, но като дойдат на власт всичко се забравя в името на консумацията на власт. И докато уредят всичките си шуранайки във властта, докато оправят всички поръчки и нахранят всички гладни и то властта взе, че свърши. В интерес на истината Христо Иванов, когото познавам от доста години, е човек, с когото може да се говори. Дори и да не сте съгласни един с друг, той е възпитан човек, няма да се съгласи с теб и толкова. Но неговите хора в последните години се превърнаха в еманация на сектантството. Според фанатизираната фенска маса на ДБ всеки, който не е съгласен с тях, е враг, лош, зъл, путинист и каквото друго дойде. Няма значение какво прави ДБ, важното е, че ако не си с тях, значи си зло. Именно тази политическа среда превърна ад хоминем атаките и сатанизирането на хора в политиката в мейнстрийм. Техните орди заливаха с киселина всеки, който се отклонява на милиметър от „правата вяра“, каквато и да е тя. Например, за фенската маса на ДБ аз бях „путинист“, защото преди 8 години съм бил кандидат на последните места в гражданската квота на БСП. По серия от причини, но това е друга тема. Същевременно аз съм сред вокалните критици на Путин и отвратителната агресия на Русия в Украйна, не съм стъпвал в Русия, не съм виждал как изглежда рубла, прекарал съм много време в Щатите, продължавам да ходя там често, последно бях специален гост заедно с д-р Борислав Цеков на конференция на Тръмп в Мемфис. Но аз съм „путинист“, нали. Защото БСП, нали. Днес ДБ управлява с БСП, щеше с техен мандат да участва във властта, но те са „добри“, те са „от светлата страна“. Това лицемерие и сектантство ще им докара сериозен електорален удар.

Отлив ще отбележи и ИТН, защото формацията създаде усещане за хаотичност в поведението си. Макар че чест прави позицията им за Македония. Но просто цялата властова конструкция изля такава гигантска агресия по техен адрес, че аз не виждам как това може да се отмие. Но Слави Трифонов му прави чест, че извади страната от тази агония. Отписването на Слави никога не е добра идея – той е доказал, че е сред най-устойчивите хора на българския обществен терен, като неминуемо присъства на него от над 30 години.

Между другото, това, че властта се провали, не значи, че опозицията е цъфнала, та вързала. Но критиката към опозицията е запазена територия за властта, докато всички останали имаме основната задача да показваме кривиците на управлението. За мен държавата продължава в свободното падане. Управлението на Кирил Петков демонстрира тежък дефицит на знание и компетенции. Показа, че не знае нито как се комуникира във властта, нито как се упражнява същата. Единственото лошо е, че това безвремие ще го платим всички.