Радев за пореден път прави изказване, което явно обслужва руските интереси

Пореден довод да бъде смятан за марионетка на режима в Москва, видя юристът Христо Христев в думите на президента за Венецуела

*Коментарът е от Фейсбук профила на юриста и преподавател по Право на ЕС в СУ „Св. Климент Охридски“ Христо Христев

„Все повече държави от Европейския съюз застанаха на страната на демокрацията във Венецуела и официално признаха за държавен глава председателя на парламента Хуан Гуайдо. От последните управляващи в Европа социалистически правителства, тези в Испания и Португалия, през социалдемократическите правителства на Швеция и Дания, центристките управления на Макрон във Франция и на Меркел в Германия, до управляващите във Великобритания консерватори.

Изборът между демокрацията и авторитарната власт не стои пред тези, които наистина споделят ценностите на свободата, демокрацията и правовата държава. Българското правителство мълчи. Позорно мълчи, както би казала една другарка от Кърджали. А президентът Радев за пореден път прави изказване, което явно обслужва руските интереси, давайки поредния довод да бъде смятан за марионетка на режима в Москва.

За пореден път след случая с Орбан, след орташкото предаване на хора в чували на Ердоган, България нагледно демонстрира, че живеем в тежко обществено и политическо лицемерие, че имаме тежък цивилизационен проблем. Ние всъщност сме все по-близо до Азия, отколкото до Европа. Ние твърдим, че сме демокрация, че нашата държава се основава на свободата на личността и обществото, че е държава на върховенството на правото. Освен, че твърдим това, бидейки част от ЕС, така пише и в Конституцията ни от 1991 година насам. В действителност обаче нещата не стоят така.

Ние живеем в среда на завършено лицемерие на всички нива. Във всичко. Ние сме една жалка сбирщина байганьовци, за които в общ порядък свободата на личността и обществото, върховенството на правото не означават нищо. Нищо. Жалки, малки дребни хора, безценностни и безпринципни интересчии, келепирджии и евтини тарикати, на които съдбата се усмихна преди 20 години, но които пропиляват всички шансове, които имахме като общество. Възпроизвеждайки байганьовщината като завършен израз на българщината във всичко.

Затова и като обща среда, манталитет, ценности и липсата на такива, като дълбинни проблеми сме точно на онова грозно и тъжно място, което Алеко Обрисува преди повече от 120 години. Хора и общество, които живеят напразно, гротекса на одухотвореността, доброто, човечността, доблестта в човека...“