Случаят „Йончева“. Не е кауза. А казус

Когато ченгета, доносници и червена номенклатура почнат да ни учат на демокрация, е най-малкото горчиво

*Коментарът е от Фейсбук профила на Георги Даскалов

„Случаят „Йончева“. Не е кауза. А казус

Написах това преди два дни и го пратих в редакцията на „Дебати“. Харесаха го, но ми казаха, че малко по-рано Иво Инджев им е пратил нещо по същата тема.

Разбрахме се да почака малко, а и самата Елена Йончева обяви, че ще направи сензационни разкрития за корупция, та, дето се вика, информационният повод си остава.

В сряда депутатката пусна записа, който според нея доказва, че Боил Банов е вършил нередни и наказуеми неща.

И какво? Обикновена ченгеджийница.

Не че няма корупция и не че няма хора за затвора. Но когато ченгета, доносници и червена номенклатура почнат да ни учат на демокрация, е най-малкото горчиво.

През 84-а почнах да уча философия в Софийския университет и още през първия семестър се появиха едни момченца от университетския комитет на Комсомола, зализани, праобраз на днешните юпита и взеха да предлагат следване в Москва и Ленинград. Имаше общо 5 бройки, но не за философия като цялостна дисциплина, а разбито – например диалектически материализъм, исторически материализъм, марксизъм-ленинизъм.

За честта на хората в курса - липсваше интерес и само двама души заминаха – единият се загуби някъде, а другата колежка я видях в края на века в депутатските листи на БСП.

Сетих се тия дни като погледнах биографията на Елена Йончева.

Нищо изненадващо. Баща - българин, майка - съветска. Завършила в Москва с отличие. Женско копие на бившия си конкубин (мъжкото на конкубина) Сергей Станишев, дете на номенклатура, но от по-нисък ранг.

Но все пак – от института в Москва – направо в единствената телевизия. Ценен кадър. Като повечето деца на номенклатурата. И като самата номенклатура.

Осигурена ѝ е бърза писта, щото от малка е показала качества. За това, което ѝ е дадено, обикновените българи трябваше да изринат купища пръст и тор, понякога и буквално.

А понякога и да ги ядат. Като единствено ястие.

Сега други деца на номенклатурата, създали си репутация на демократи, ни убеждават, че защитата на г-жа Йончева е кауза.

Но не е. Просто казус.

Колцина български журналисти са виждали накуп 330 000 евро. Па даже и да ги вземат. Колцина са съпровождани от НСО, от тайните служби, докато си вършат работата?

Знам за поне две-три телевизии, които с такива пари връзват годишния си бюджет. И правят не по-слаби неща.

Години наред сме убеждавани, че г-жа Йончева е еталон на обективна и професионална журналистика, образец на младите поколения. Да спиш с министър-председателя, да си депутат и да претендираш за обективност.

Затова и хората мислят за българската журналистика това, което мислят. Под един юрган с властта.

Няма как.

Да не бъда разбран криво.

Това, което прокуратурата прави сега, не може да бъде приемано безкритично. Отвратително е. Вероятно някой прокурор се опитва да си осигури светло бъдеще.

И прокуратурата като журналистиката.

Но г-жа Йончева с цялото си мъченичество не става за кауза.

Освен за президенти, комунисти и ченгета.

Друго не могат да измислят.“