За достойнството и позора

*Коментарът е от Фейбук профила на Александър Алексиев

Защитниците на „майките“ - а и самите те, непрекъснато казват, че децата им имали право на човешко достойнство като всички останали.

Ако под достойнство разбират здраве, в много случаи те самите са похитители на „достойнството“ на децата си.

Само че аз не съм чувал някой да схваща достойнството като наличие на здраве.

Щях да си замълча по въпроса, ако не ми беше попаднал статусът на Десислава Радева, която също апелира да се грижим за „достойнството“ на инвалидите и семействата им, та дори ни цитира и Конституцията. А репликата на Валери Симеонов окачествява като позор.

Само дето нито в конституцията, нито в някой наш закон има дефиниция какво точно българското общество разбира под „достойнство“. А всеки разбира различни неща, както става ясно.

Този термин от областта на философията, етиката, морала и човешките права е толкова относително понятие, че не е дефиниран досега никъде по света.

Дали точно затова е изключително удобно да се намесва дори и там, където съвсем не му е мястото?

Може би ще е по-лесно, ако дам примери.

Някои хора у нас – инвалиди или на преклонна възраст - се чувствали с накърнено достойнство, защото софийското метро нямало асансьори на всеки изход, за да им е удобно. В същото време лъжат, че навсякъде по цивилизования свят имало – и разкриването на тази нагла и много лесно опровержима лъжа никак не им уронва достойнството. Продължават да си лъжат за каквото се сетят, само и само да спечелят нещо.

За мен достойнство прояви Бойко Борисов, когато помоли сестра си да се откаже да участва в конкурс. Въпреки че в този момент не беше на власт, беше атакуван от ДСБ, че тя щяла да се ползва с протекции, защото брат й доскоро е бил премиер. И прояви и политическо достойнство, и благородство, когато назначи за министър точно обвинителя – д-р Петър Москов, като го поддържаше във всичките му опити да реформира здравеопазването.

Аз също не мога да дам дефиниция за достойнството. Но мога да дам пример за позор, например.

Всеки може да прочете с какви просташки думи, заплахи и клетви майките защитават "правото си на достойно съществуване". С такова позорно поведение да се защитава собствено достойнство е нещо нечувано и невиждано!

А същата тази дама, която сега е писала във ФБ за достойнството на майките и позора на вицепремиера, е проявила пълна липса на елементарно достойнство, когато се е съгласила началникът й – неин любовник, да я назначи на две синекурни държавни служби едновременно. И най-спокойно е получавала две държавни заплати от едно и също ведомство, без да се притеснява, че връзката им е известна и това прилича на заплащане за сексуални услуги.

Ето това е позор!

Коментарът е публикуван без редакторска намеса.