Нора Ампова разказва своите „Истории от облака“ в Арт Галерия „Нюанс“
Картините от настоящата изложба овековечават различни разкази, на които облаците биват свидетели
Младата и талантлива художничка Нора Ампова разказва своите „Истории от облака“ в Арт Галерия „Нюанс“.
Облакът е воайор. Той наблюдава ефирно човешките истории, изпълнени с любов, интимност, страсти, път и копнеж за по-добри дни, докато ние падаме или се извисяваме. Той ни следва и съхранява нашите спомени, житейски преживявания, тъжни и щастливи моменти от живота ни. Платната от настоящата изложба овековечават различни разкази, на които облаците биват свидетели.
„Това са лични спомени, много от тях са правени посредством снимки, но по-скоро като изходен материал, не са някакво копиране на нещо вече съществуващо във виртуалното пространство. По-скоро става въпрос за подсещане за някакви спомени. Но в произведенията ми присъства и копнеж по нещо бъдещо като преживяване – пътуване, отнасяне нанякъде във времето, в пространството. Заглавието като цяло е двусмислено, защото се заигравам от една страна с идеята за един дигитален облак, който пази цялата ни информация, архиви от всичко, което правим и от друга страна с тази за самия физически облак, който е част от пейзажа, той е навсякъде и гледа, той е един воайор, чрез който аз разказвам различни сюжети от моето битие“, споделя за Tribune.bg Нора Ампова.
Тя представя грабващи композиции, наситени с много нюанси и детайли, така както човешкият живот е изпъстрен с различни емоции, преживявания и вълнуващи събития.
„Като цяло композициите ми са екстериорен тип, именно защото и облакът е навън. Донякъде може би е копнеж към това да си навън и да си свободен, особено в днешното време, в което сме възпрепятствани. В тази изложба има доста лични картини – има портрет на дъщеря ми, автопортрет, портрет на мъжа ми. Не са абсолютно конкретни, но моите близки хора са ме вдъхновили за създаването им“, казва още художничката.
Картините са рисувани през изминалата година в покрайнините на Женева, където Нора живее и работи. Пасторалните пейзажи, интимните моменти и необятните небеса крият в себе си препратка към нещо познато и любимо – с поглед към Алпите, но мисъл за Рила. Самотните басейни са реминисценция към работата на Дейвид Хокни и неговите пусти бездни, заобиколени от жизнерадостни цветове.
„Преди всичко акцентът искам да бъде към сегашния момент, едно осъзнаване, преосмисляне на битието и на личния свят на всеки от нас. Поне при мен процесът беше едно преосмисляне на ценности – къде съм аз, колко съм важна, какво мога да направя с малко възможности, за да ми бъде по-добър животът. Затова и природата присъства доста в картините, защото аз лично мисля, че голяма част от хората са осъзнали значението на природата и нейното могъщество над нас, и как трябва да си даваме по-голяма сметка за това, което ни заобикаля и да се радваме повече на простичките неща като слънце, облаци, различни красиви пейзажи, дори и в дъждовни дни. Трябва да ценим това, че имаме възможност да се насладим на всичко това, което ни заобикаля, а не да се вглъбяваме в материалното и да страдаме, че не можем да си позволим определени неща. Всичко, от което имаме нужда, реално е около нас“, разкрива житейската си философия Нора Ампова.
Освен с темите, художничката успява да провокира и с цветовете, които преливат в нейните картини. Особен акцент тя поставя върху нюансите на розовото.
„Определено не съм от онези живописци, които премислят точния цвят, който да изтискат на палитрата. Мисля, че като всеки един творец имам своите периоди. Сега определено съм насочила вниманието си към розовия цвят по естествен начин. Истината е, че преди години го отхвърлях, дори се отнасях пренебрежително към него поради много причини. Но много го заобичах и смятам, че не е толкова повърхностен, колкото се представя. В днешните времена търся позитивното и по-мистичното, защото розовото е луд цвят, не е цвят, който често можем да видим в природата или около нас. Съчетавам го с малко по-пастелни тонове, защото в крайна сметка това е една палитра, която олицетворява бита и живота, а той е разнообразен. Със сигурност се стремя към неоновите и светли акценти в моите картини“, признава Нора.
Чрез своите 23 живописни платна тя се впуска именно в едно необикновено изследване на ценните мигове и явления в живота ни. Освен към себе си, тя отправя предизвикателство и към зрителя за размисъл върху изживените дни с надежда, устрем и вдъхновение към новите хоризонти.
„Аз обичам в картините ми, и се надявам тук да съм го постигнала, сюжетите да са достатъчно отворени към интерпретация на зрителя. Първо да се пренесе някъде, но също така да довърши тази история, която аз му предлагам като парче от нещо. Това всъщност е един подарък към въображението на човека, който наблюдава картината“, споделя още художничката.
Нора Ампова е възпитаник на НУИИ Илия Петров, София – випуск 2008.
През 2011 тя специализира един семестър изящни изкуства в Хертфордширския университет, Великобритания.
През 2014 година Нора се дипломира като магистър със специалност живопис в Националната Художествена Академия в София.
Благодарна е на всички свои преподаватели за ценните уроци, които е научила от тях. Неин гуру е и покойният вече Леон Даниел, за който признава, че дължи страшно много.
„Колкото повече време минава, аз всъщност си припомням наши разговори, неговото отношение към изкуството и разбира се огромния му талант. Сега вече осмислям нещата, които ми е казал и които не съм могла да асимилирам и осъзная достатъчно добре, докато съм била по-малка. Целият процес на образование се преосмисля и плодовете се раждат в бъдеще“, разкрива художничката.
Периодът, който учи във Великобритания, Нора нарича експеримент. Там е изучавала изцяло съвременно изкуство, което й е позволило да се освободи от догмите и да експериментира със своето творчество.
„Там започнах да правя една от известните ми серии с щраусите. Направих една скулптура от хартия на глава на щраус, която разнасях из Лондон и снимах. Заиграх се с това, че обратно на мита, че щраусът си заравя главата, всъщност си я показва и човекът донякъде прилича на щрауса, когато заеме отбранителна позиция и иска да се скрие или да бяга от проблемите. Моят щраус беше една метафора на обратното послание – да се покажеш, да излезеш над проблемите и да си в реалността“, разказва Нора.
„Радвам се, че в България вече има една стабилна група от млади и талантливи артисти, към които се приобщавам. Има живот. За разлика отпреди десет години, когато бях студент, мисля че вече се усеща една по-силна вълна в изкуството, повече култура при самите автори. Това се случва и благодарение на галериите, включително „Нюанс“, които помагат да има сцена и стимул за младите артисти да се развиват“, категорична е Нора Ампова.
Изложбата „Истории от облака“ може да бъде видяна от 20 април до 9 май в Арт галери „Нюанс“ в столицата на ул. „Иван Денкоглу“ No 42.
Не я пропускайте!
FaceBook Twitter Pinterest https://tribune.bg/bg/multimediq/nora-ampova-razkazva-svoite-istorii-ot-oblaka-v-art-galeriya-niuans/