Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. София през вековете: Първите „бициклетисти“

Общество

София през вековете: Първите „бициклетисти“

София през вековете: Първите бициклетисти - Tribune.bg
Снимка:
Едни от първите велосипедисти в София на Орлов мост

Днес на земята има над един милиард велосипеда, което ги прави най-масово разпространеното транспортно средство в света. Те обаче виждат бял свят в Европа още през 18-19 век, като тяхната поява не закъснява и у нас.

Годината е около 1886-1888, а в новоосвобонена България започват да обикалят първите двуколки. Новото чудо на технологията бързо се превръща в основна тема на разговор и вдига на крака целия народ, оставяйки за дълго време насъбралите се на уличните пейки баби неспокойни. Невиждалите и нечували дотогава колела столичани с изумление наблюдават екзотичното приспособление, наричано от Дядо Вазов „дяволски колца“. Разбушувало се истинско вълнение.

Първият велосипед в София -1883 г.Първият велосипед в София -1883 г.

„В София се появи първият велосипед, каран от Митович. Това беше едно голямо колело, може би с 2 метра диаметър, което пазеше равновесието си благодарение на прикрепено зад него друго по-малко колело с около 30 сантиметра диаметър. Върху дъгообразния лост, който съединяваше двете различни колела, имаше примитивно седалище. За да се седне на него, трябваше да се скочи на високо. Велосипедистът стърчеше, като че ли е покачен на някаква кула. Колелата бяха с твърда червена гума, а бързината, с която те се движеха, беше много малка. Паданията обаче бяха чести. Скоро дойдоха велосипедите с еднакви колела, които наводниха София, та велосипедът на Митович стана комичен и го бракуваха“, разказва Георги в мемоарната си книга „София преди 50 години“.

Наричани първоначално бицикли, те били закупени предимно от Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия и навлезли в столицата най-вече чрез дошлите да живеят тук чужденци. Както разбираме от описанието на Георги Каназирски-Верин, те не приличали особено на познатите ни днес модерен велосипеди, а имали различни големини на колелата, което им придавало особено смешен израз.

Гено Стоянов – Арабаджията с внука си Евгений и първото българско колело, 1933 г. снимка: Нова Загра архив Гено Стоянов – Арабаджията с внука си Евгений и първото българско колело, 1933 г. снимка: Нова Загра архив

И въпреки всялата се в самото начало паника, бицикълът бързо бил обикнат от столичани и скоро все повече хора се сдобивали с такъв. Той служел както за придвижване, така и за разпускане и развлечение. Софиянци не били и чували за проблеми с въздуха. Станало нещо обикновено през празничните дни няколко човека да обикалят с новите си машини по „Цар Освободител“ и Цариградско шосе. Често велосипедистите си устройвали и екскурзии до Софийско поле, а понякога предприемали по-дълги приключения из цяла България, оставяйки след себе си теми за дълги разговори сред селяните.

Не след дълго този транспорт нараснал толкова много, че големият брой бициклетиски се почувствал естествено длъжен да се обедини, поставяйки така основите на Софийското колоездачно дружество. Това официално станало на 3 януари 1889 г., като учредители били 16 членове, повечето от които германци. Затова и първият му устав бил отпечатан на немски.

10 години по-късно членовете на клуба са вече 78 и това кара настоятелството да поиска от общината изграждането на „градско място за велодром и павилион до него". Скоро това се осъществява и столицата се сдобива с "една алея за велосипедисти от Орловия мост до края на градския район" около сегашния стадион Васил Левски.

Орлов мост в началото на миналия век, където се събирали велосипедистите / снимка: Стара София Орлов мост в началото на миналия век, където се събирали велосипедистите / снимка: Стара София

Следващите години в цяла България започнали провежданията на множество редовни колоездачни събори и общи обиколки, част от които в столицата. През 1909 г. стартира първата обиколка на Витоша, която се осъществява ежегодно и до днес. Възторжени речи, изпълнени с хвалби по новото техническо изобретение се леели от устите интелигенцията на сбирките. Бицикълът се приемал като важна част от културната и стопанска революция на България.

През 1908 г. общината отпуска и "място от около 20 декара зад Александровската болница, край шосето за село Княжево", на което две години по-късно е построена елипсовидна писта с дължина 333 метра. Виражите са малки, но позволяват провеждане на състезания и там дори е организиран национален колоездачен събор.

За съжаление обаче неговото усъвършенстването е спряно от Балканската война, а през 1912-а построеният вътре временен павилион-бюфет е разрушен от складираните в него взривни материали на Македоно-одринското опълчение...

Въпреки това управата на софийското колоездачно дружество не се отказва от амбициите си. С очакването на Балканиадата се раждат и нови планове за направата на модерен колодрум с бетонна писта. Тя не остава просто идея и през 1931 г. в София е построен първият циментов колодрум на целия Балкански полуостров и Балканиадата се провежда на едно наистина модерно съоръжение.

Така през годините бициклетиските стават все повече и макар че след появата и широкото разпространение на автомобилите броят им започва да намалява, в последните години веломодата в София без съмнение се завръща. Обиколките, дали своя старт в началото на миналия век, всяка година привличат нови и нови велосипедисти. Все по-голям брой столичани осъзнават и нуждата от колелото не само като средство за удоволствие и развлечение, но и като ефективен заместител на замърсяващите въздуха автомобили.

Бицикълът е отново в играта! Какво чакате? Зарязвайте колите, обувайте кецовете и се включвайте и вие! София диша заедно с нас.

Снимки: Стара София

 


Коментари (1)

Томас Много интересно. За жалост в България ако си с колело или те псуват или ще те блъснат.
10.02.2020 18:01 / Отговор

Добави коментар




Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети
Искате ли връщане на хартиената бюлетина?
Покажи резултати Скрий резултати