София през вековете: Първите киносалони

Днес отбелязваме европейския ден на артхаус киното! По този повод ще ви разкажем за първите киносалони в София.

„Една вечер пред бюфета на градината опнаха бяло платно. Срещу платното поставиха нещо като магически фенер. Апаратът затрака и върху платното видяхме оживени фотографии. Един поливач на улица опръсква един разсеян минувач; после кавалерия препуска и ето даже че конете идват към нас… те като че ли ще ни прегазят… аз изумявам от страх. Светлината идва, платното е отново бяло. Това беше първият кинематограф. Цялата нощ не спах и мислех по това чудо“, разказва Георги Каназирски-Верин в „София преди 50 години“.

Към края на 19-ти век и в самото начало на 20-ти новороденото седмо изкуство започва да обикаля света! Само две години след първата кинопрожекция – „Работниците напускат фабриката Люмиер в края на работния ден“ на братята Люмиер, киното достига и България. Годината е 1897, минали са почти две десетилетия от Освобождението и българинът най-накрая ще може да се наслади на първата кинопрожекция у нас. Тя се осъществява в Русе на 27-ми февруари. Мястото е заведението на Марин Чолаков, където гостите имали възможност да видят 2 филма. Собственик на кинематографическата машина и организатор на събитието бил Георги Кузмич. Той прожектира „Пристигането на влака“ на Братя Люмиер, както и филм, показващ посрещането на цар Николай в Париж.

Само месец по-късно, на 22 март, пътуващото кино ще достигне и столицата – в София е организирана първата прожекция, която става абсолютна сензация.

Това се случва в Пилзенската пивница на булевард "Дондуков". Успехът на начинанието е невероятен и скоро прожекциите се местят в центъра на града - на площад "Александър" срещу княжеския дворец.

След тези първи сеанси гледането на кино се превръща в любимо занимание на столичани. В княжеството постоянно гастролират пътуващи кина на чужденци, но в съвсем близко време това няма да е достатъчно.

През 1905 г. в Питсбърг, Пенсилвания ще бъде открит първият специализиран киносалон в света. А само 3 години след това, на 4 декември 1908 г., откриват първият кинотеатър в България и втори в Европа. Той е в столицата!

Това е новопостроеният Модерен театър, който се намира на булевард „Княгиня Мария Луиза“. Залата разполагала с места за около 400 зрители – 72 места на балкона, 10 ложи и 280 места в партера, а екранът бил с размери 4:3 метра. Той  бил създаден от Карло Вакаро, заможен италианец, който открива и първата „Търговска банка".

Съвсем бързо обаче ще се наложи построяването на още един салон – въпреки големия брой места, софиянци толкова много обичали да ходят на кино, че те не стигали.

През 1910 г. на ул. "Цар Симеон" ще отвари врати и кино "Одеон", а надпреварата между двата първи киносалона ще донесе много новости за софийската публика. "Модерен театър" и "Одеон" водят ожесточена борба кой да предложи по-големи удобства на зрителите и за качеството на оркестрите, които съпровождат немите филми. Появяват се и първите рекламни табла. В голямата битка за престиж и обществено внимание кината дори организират благотворителни вечери и празненства.

Така през 1926 г. в София вече има 22 киносалона, но ерата на нямото кино е към своя край. „Говорещите“ филми бързо се превръщат в новата световна сензация. Театър "Начев" успява да изпревари всички в София и на 20 март 1930 г. първи започва редовни звукови прожекции. Но само пет дни по-късно вече е готова новата тон инсталация и на "Модерен театър", а до края на годината вече 7 столични салона "проговарят". 

Ето как и Драган Тенев описва тези събития и в кино „Одеон“ в „Спомени за стара София“ :

„Трябва да беше някъде през късната пролет на 1930 г., защото  още не бяха ни разпуснали за лятната ваканция. В онези дни из София се пръсна сензационната вест – в кино „Одеон" ще представят „говорещ филм"! Също като онези, каквито вече от няколко години се въртяха по екраните в Европа и Америка. Естествено, родителите ми веднага се погрижиха да се снабдим с билети за това ново „чудо" и няколко дни по-късно ние се озовахме „ан фамий" в салона на кино „Одеон". Тогава то се намираше между днешния ресторант „Габринус" и големия сервиз за поправка на телевизори, настанен в новото здание, построено на мястото на изгорелия през 1944 г. театър „Одеон".“

Любопитно е, че близо половината днешни софийски театри използват именно киносалоните от онова време. В края на 20-те години врати отварят "Глория палас" и "Роял", където днес се помещава Театърът на Армията, а през 30-те откриват кината "Славейков", "Европа палас", "Балкан", "Македония", "Рекс", "Славянска беседа" (където днес е театър "Сълза и смях") и много други…

По повод Европейския ден на артхаус киното днес ще можете да се насладите и на няколко специални прожекции, една от които на филма „Щастливият Лазаро“ в Дома на киното.

13 октомври 2019, 14:05

Ден на европейското артхаус кино в Дома на киното!