София през вековете: Първите автомобили

„Една сутрин софиянци се запитваха:

— Видя ли файтона без кони?

— Как без кони?

— Е така, без кони върви. Дяволо го кара отизнетре.“

Така описва Георги Каназирски-Верин в „София преди 50 години“ изненадата от появата на първия автомобил в града през 1896 година. Софиянци едва преживели шока от „дяволските колца“ (велосипедите), които завладели столицата само няколко години по-рано, и ето че сега дошъл ред на „огнената каруца” или „дяволската кола“, както с голяма ненавист я определяли чувстващите се застрашени от нея файтонджии.

07 януари 2020, 12:39

София през вековете: Първите „бициклетисти“

Тя била внесена в София от чеха Август Шедеви точно навръх Великден. По същото време Шедеви е притежавал железарска работилница в София, в която наред с основната си дейност – производство на железни огради и други изделия, е изработвал и ресори за файтони.

Тогава все още нямало трамваи, нямало и електричество, хората се придвижвали предимно с каруци, файтони или пеша, а единственият шум идвал от виковете на уличните продавачи, кукуригането на сутрешните петли и виенето на столичните кучета. Но скоро това било на път да се промени…

01 декември 2019, 14:01

София през вековете: Уличните продавачи и шумът на един град

Колата пристигнала на гара София и само след няколко часа подготовка потеглила през Шарения мост (Лъвов мост) и площад „Света Неделя” към бул. „Витоша”. Насъбрало се голямо множество да види „файтона без кони“ отблизо. Усещало се истинско вълнение. Всички с интерес и почуда наблюдавали най-новото постижение на технологията.

Автомобилът бил от френската марка „De Dion Bouton“ („Дион Бутон”) с парен двигател, дървени колела и бандажни гуми. „Едно червено високо купе, покачено на високо шаси с колела колкото колелата на днешните файтони, гумите от твърд каучук, без пневматици, моторът под седалището на шофьора, без предната част, без днешния радиатор, воланът отвесен, а самият кръг наподобява масичка“, спомня си Георги Каназирки-Верин.

"Огнената каруца"

Но наред с въодушевлението и радостта, които предизвикало новото приспособление, се надигнало и голямо смущение. Файтонджиите и коларите били убедени, че тази „дяволска кола“ ще ги измести, ще им вземе хляба и ще ги остави без препитание и не могли да оставят нещата така. „Каза се, че тази кола без коне ще замести обикновените файтони. Това внесе безпокойствие между файтонджиите, които веднага се замислиха как трябва да действуват срещу тая опасност, която би могла да им отнеме хляба. Някои по-екзалтирани се опитаха да нападнат и унищожат „гяволската кола“, както те я бяха кръстили.“

Скоро обаче станало ясно, че тревогата им била излишна: „Пусната в движение на гарата, дяволската кола едва можа да стигне до площад „Св. Неделя” и моторът ѝ спря. Два дни механиците работиха над нея. Най-сетне тя тръгна, но на ул. „Солунска” моторът отново спря. На това място колата други два дни събираше любопитните. Ново тръгване, за да спре за трети път към ул. „Неофит Рилски”. Тук и аз можах обстойно да я разгледам. После тя изчезна и никой не я видя повече. Файтонджиите отново добиха кураж и се надсмиваха на твърденията, че един ден тая кола без коне ще замести файтонджиите.“

Но не за дълго. Шест години по-късно на мястото на дяволската кола на Шедеви дошла нова – този път бензинова. Министерството на войната поръчало първия в България бензинов автомобил, снабден с едноцилиндров двигател от 8 к с., който, също както и автомобилът на Шедеви, бил изработен от компанията De Dion Bouton. Това на практика е първият дипломатически автомобил у нас, а неговият водач е първият професионалист шофьор. Само две години по-късно военният министър също се сдобива със свой автомобил, а през 1905 година столичният хотел "Империал" внася и пътнически автомобил от същата марка, който започва да превозва клиенти на хотела до гарата и обратно.

Князете Борис и Кирил с детски автомобил, заснети вероятно в парка на Двореца в София около 1905-7 г.

Така броят на автомобилите в София нараствал все повече и повече, а с тях и вниманието към пътищата от страна на съответните инстанции. На 4 януари 1907 г. в Държавен вестник било публикувано допълнение към закона за Столичната полиция, където е отбелязано: „Градоначалникът в споразумение с градския кмет, се грижи за свободното и безопасно движение из улиците, като за целта издава наредби за файтоните, омнибусите и автомобилите, които циркулират из града". 

Първият професионален шофьорски курс бил организиран от Министерството на войната, а негови ръководители били французите Густав де Беновер и Етиен Гро. Интересно е обаче, че в продължение на много години от появата на първата кола у нас шофьорите нямали специален документ за правоуправление. Едно от първите свидетелства, издадено едва през 1908 г., е това на Емил Неф (№ 275), който е шофьор на пощенската кола.

Първите курсисти

Не след дълго в София ще бъде организирано и първото автомобилно състезание. То се провело през 1914 г. от Орлов мост до Враждебна, като колите достигнали дори до 120 км/ч. Първото място спечелил военният инженер Димитър Пехливанов, който сам преустроил колата за ралито.

През същата година се въвежда за първи път и данък върху колите. Три лева за тези, които се ползват с търговска цел и 5 лева годишен данък за всяка конска сила за частните коли.

София, гараж “Раковски”, автомонтьори и автомобил, 20-те години на ХХ век

Постепенно файтонджиите спрели да се смеят на колите, а файтоните наистина изчезнали. Дошла епохата на автомобила...

Днес, 124 години след появата на първата „огнена каруца“, само в столицата регистрираните автомобилите наброяват над 1 милион… Цифрите обаче продължават да растат, а животът в София все повече се предопределя от присъствието на автомобила. Всяка година въздухът става по-мръсен, дишането по-трудно, а градът ни - по-тесен. Затова екологичното придвижване се превръща в особено важна част от нашия личен принос за по-чист въздух и по-добра околна среда. Не чакайте - слезте от колите си! София диша заедно с нас.