Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Общество
  3. София през вековете: Градската фауна

Общество

София през вековете: Градската фауна

Селяни от Софийско на връщане от седмичния пазар
Снимка:

Селяни от Софийско на връщане от седмичния пазар

Градовете са като хората – раждат се, растат, имат свои лица, истории, характери, но постоянно се променят. Такава е и нашата София – посрещнала Освобождението като малко градче с криви и непавирани улици, потънали в кал и прах, тя бързо трябвало да се преобразува в модерна европейска столица от западен тип. Но дотогава имало още време. В края на 19-ти век в нея властвали други закони и свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали било все още свободно движение на… животни? Среднощни мяукания в такта на конския тропот, вълче виене, съчетано с магарешки рев, жабешки крякания, грачещи гарги и надпреварващи се сутрешни петли. Такава песен пеела Стара София.

Магаре използвано за пренос на гюмове с мляко паркирано на софийска улицао- ок 1917Магаре използвано за пренос на гюмове с мляко паркирано на софийска улицао- ок 1917

Историята на Томас Мор от 1516 г. с ядящите хора овце се повторила и тук, този път с кучета, котки, коне, крави и други представители на софийската фауна. Градът бил задръстен. От околните села шопите идвали с коли, талиги, каруци, брички – всичките, теглени, от коне, волове и магарета. Но шопите били привързани към своя добитък и не можели да се отделят от него толкова лесно. Връзвани на улицата, пред къщите, дюкяните, понякога конете успявали да се освободят и се отдавали на волно препускане из целия град. Поне докато не ги хванат отново…

На път за пазара, второто десетилетие на векаНа път за пазара, второто десетилетие на века

„В София тогава конят се използвуваше много. Случваше се понякога силно подплашен от нещо кон да препуска лудо. Преди да се покаже на махленската улица, чуваха се викове за опасността. После се показваше самият кон. Очите му бяха изпъкнали, а гривата хвърчеше в страни. Бяла пяна капеше от устата му. Мирното конче се беше превърнало за миг в диво и опасно животно. Причината за това бе обикновено някой грохот. По-смели граждани се опитваха да препречат пътя на животното и да го спрат, но не винаги с успех. Особено опасни бяха подплашените коне, когато бяха впрегнати. Файтонът или колата се люшкаха, обръщаха се и се изпотрошаваха“, разказва Петър Мирчев в своята „Книга за София“.

Шопи - продавачи на малки прасенцаШопи - продавачи на малки прасенца

По улиците се разхождали свободно дори и свине. Затова и софиянецът можел да види табели с надпис:“ „Градский съвет строго запретява да ходят свине по улиците. В противен случай ще ся зема глоба“.

Привечер пък софиянци били приветствани от пеенето на крякащ жабешки хор. Концертът бил безплатен, идващ от многото вирове и блата около града. Жабешкият ек се усилвал над притихналия град особено по време на летните вечери подобно на някаква обсада.

Биволи в блато - градинката Биволи в блато - градинката "Кристал"

Софийският център страдал и от наплив на гарги. „По-старите софиянци си спомнят какъв крясък се носеше из града, особен привечер. Те кацаха по курниците и стрехите на централните кръстопътища и по големите дървета на булевард „Дондуков“ и Градската градина. Оглушителното им грачене бе станало част от атмосферата на града и никой не се заемаше да го освободи от тези черни орляци, които при това бяха нежелани и по чисто хигиенични съображения. То не бе какво да е тракане. Не! Това бе някакъв оглушителен и непрекъснат барабанен трясък. Сякаш ставаха горещи битки там горе по покривите“.

С гаргите се надпреварвала и голяма армия от мяукащите котки. Хиляди котки и котараци се събирали всяка пролет за да огласят цяла София със звучната си котешка симфония. Често обаче слушателите не оставали особено доволни. „Отворили прозорци за чист въздух, софиянци доказваха, че и тогава е имало нерви, защото често се случваше в тихата вечер да се чуе звучна кореняшка псувня, последвана от шумния тропот на камък, хвърлен по керемидите. Околното население благодареше под юрганите си за бързото приключване на концерта“.

Сериозен бил проблемът и с кучетата. И до днес в София могат да се видят бездомни кучета, но тогава броят им бил много по-значителен. Особено преди Освобождението, когато никой не правел нищо по този въпрос. „Тайфи „кьопеци“ кръстосвали улиците както във всеки османски град. Разнасяли щръкналите си кокали, виели от глад, зъбели се едно на друго и бягали с подвити опашки пред тоягите и камъните, запратени от деца и дюканджии“, пише Петър Мирчев.

По-късно столичните управници започнали да се борят с тях и броят им намалял. Котките отново завладели града, но кучетата не се предали. „Те си имаха определени имена: Хектор, Мурджо или Шаро, а кварталното магаре, използвувано за лекотоварно такси (с двуколка ли самарче) бе задължително Марко. Махленските кучета се навъртаха най-вече около касапниците, наострили уши и размахали опашки, до първия хвърлен срещу тях камък. Боязливи от глад, те даваха път на всеки.“

Продавач на сирене на магаре (вероятно Марко)Продавач на сирене на магаре (вероятно Марко)

Софиянци не могли да се отърват и от определени представители на клас насекоми. Радостта от идването на пролетта бързо се изпарявала от тракащата песен на дървениците нощем. А между познатите гадинки в София били и бълхите. „Особено много ги имаше по кината, поради прашните им подове. Бълхите влизаха и подскачаха в крачолите, настаняваха се за топла закуска. Изтърпяваш бълхата в тъмния салон, от уважение към високите ѝ спортни постижения. (Някой бе измерил, че можела да скача триста пъти по-високо от ръста си…)“

Но днес София пее друга песен. Конският тропот отдавна е заменен от такта на забързаното ежедневие, на мястото на магарето Марко дойдоха жълтите таксита, а вместо граченето на гаргите – софиянци слушат бръмченето на моторите и тракането на трамваите. Бездомни кучета все още има, но много по-малко. Е, вярно, понякога в някоя от онези по-тихи и прохладни летни вечери, може да ни се причуе крякане на жаби или кучешки вой, но той бързо ще бъде приглушен от внезапното пищене на някой клаксон. Би-бииип! Такава е нашата София – ражда се, расте, има свое лице, история, характер, но постоянно се променя…

Улични търговци в началото на Цариградско шосе след Орлов мост

Снимки: Стара София  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив